Публикации » От мен » Печатни медии

Викторината с Виктория и Викторио

[01 Ноември 2018]

"Два-три дни громим всичко, за което се сетим, и отново заживяваме като във викторина, в която отгатваме дали в поредната жестокост Виктория е жертвата, а Викторио - убиецът, или пък е обратно. Единствената разлика е, че другите викторини са забавни, а нашата е възможно най-тъжната. И то в държавата с най-добрата кондиция."

      Викторината с Виктория и Викторио

   Случаят ме запозна с Павел от нашумялото дуо "Павел и Венци Венц". Казах му веднага, че същия ден съм цитирал в статия като лош пример текстовете на две от песните им. Сторил съм го, опитвайки се да позная каква музика слуша убиецът на Виктория от Русе. Сигурно чалга, защити се той. Добре, но когато рапърите пеят: "Пу-пушката ти омекна,/ ма-май нещо се е спекла" или: "Аз съм лош, аз съм звяр,/ аз съм Pablo Escobar", или пък: "Правя им нагазаки,/ всичките са еднакви", по какво се различават от чалгаджиите? Само по ритъма и мелодията. Иначе внушават едно и също отношение към другия пол, към нормите в обществото и въобще към живота. И тъй като аудиторията им е предимно младежка, това уврежда подрастващите още от най-ранна възраст. Толкова време се занимавам с такива текстове, пък не са ме повредили, отговори Павел. Как да не са, като още със запознаването започва да говори на "ти"? Това е първият признак, но за неговите рецептори е толкова дребен, че няма никакъв шанс да бъде забелязан.
   Този дует обаче далеч не е най-лошият пример. Той има и социални текстове, опитва се и да уязви житейската стратегия на "златотърсачката": "Не ни избираш по симпатия, естествено, избираш кой от нас е по-богатият". Или: "Жадна за евра си, за бижута, камъняци./ К'ва принцеса си, кат'си чупила толкова матраци, bitch?!" Със сигурност двамата не си дават сметка, че и те имат принос в налагането на подобен модел на поведение. В утвърждаването на един свят, в който жената е подвластна само на страсти: "Fun, fuck, секс, коктейли. Пей ми тук и пак налей ми./ Прозорците до долу. Обичам те на голо."
   Ролята на музиката и въобще на изкуството за изграждането на младите не се коментира. Ако някой все пак си го позволи, го изкарват мухлясал старец или кандидат за главен цензор на републиката. А когато поредният убиец като Викторио от София разстреля жена си и дъщеричката си, започва за кой ли път голямото вайкане. И изходът все се търси в репресията. Адекватно наказание, разбира се, е необходимо. Но къде остават превенцията, възпитанието, образованието?  Грижа ли го е някого за формирането за уважително отношение към жената, а и към мъжа, което е не по-малко важно, към децата, към семейството?
   Държавата сякаш е абдикирала. А уж никога не е била в по-добра кондиция, както се пъчи премиерът. И в следващия бюджет остават замразени всички видове плащания, свързани с бременността, раждането, отпуската по майчинство и месечните обезщетения за отглеждане на деца. Бизнесът пък се гневи срещу дългото майчинство, оставящо извън пазара на труда жените с деца до 2-годишна възраст. Ако има как, да почнат да раждат чак след пенсионирането си. На този фон властта умува да дава пари само за филми, подобряващи образа на страната. Но как да го правят кинотворците, след като политиците не успяват или не искат да го сторят? Имиджът на България е важен, но не това е задачата на изкуството. То трябва не да хвали правителства, а да възпитава ценности. Първото е пропаганда, а второто - хуманизъм. Само че онзи депутат, чието име не е за споменаване, най-малкото защото е сменил толкова партии и позиции, че докато се отпечата вестникът, може и него да промени, едва ли прави разлика между едното и другото.
   И всичко си тръгва постарому. Два-три дни громим всичко, за което се сетим, и отново заживяваме като във викторина, в която отгатваме дали в поредната жестокост Виктория е жертвата, а Викторио - убиецът, или пък е обратно. Единствената разлика е, че другите викторини са забавни, а нашата е възможно най-тъжната. И то в държавата с най-добрата кондиция.

   В. „Дума”, 1 ноември 2018 г.