Публикации » От мен » Печатни медии
Когато силиконът отиде там, при другата
[25 Май 2017]
Утре и момчето от село Багренци ще стане абитуриент. И някой мъжки еквивалент на Джулиана Гани, примерно Азис, може да си помисли, че ще го ощастливи, като му подари предните си импланти. В случая те биха били не само предишни, но и наистина предни. А пък някое издателство като "Жанет 45" може да си въобрази, че ще го зарадва с друг велик български роман, отпечатан на шльокавица. Ще успее ли младежът да устои на пошлостта, или средата ще се окаже по-силна? Опасявам се, че второто не е изключено. След като дори и министърът на културата, подобно на силикона, отива там, при другата… култура. Изпращайки поздравителен адрес тъкмо на рапъра Криско, според когото "музиката не е възпитателен уред". И в чиито песни взаимоотношенията между половете са сведени до "мятане", "движене" и "баране".
Когато силиконът отиде там, при другата
Момчето от Багренци навърши 12 години. Баща
му е неизвестен, а майка му почина при раждането. Бабата и дядото го осиновиха
и в ходенето си по мъките стигнаха и до депутатската ми приемна. Оттам заедно
отидохме в авторското предаване на Милен Цветков по Нова телевизия,
благодарение на което в ефира се включи бизнесмен от Пловдив, който обеща да
издържа детето до 16-годишната му възраст. Човекът всеки месец стриктно
превежда сумата, която обеща. И други помагаме, с каквото можем, но най-важното
е, че малкият се развива чудесно. Гостувах му наскоро за рождения ден, възхитих
се колко е възпитан, внимателен, диалогичен. Станах свидетел на
неподправеното уважение, с което се отнасят към него дошлите за
празненството му съученици от Кюстендил. Видях и грамотите му от Националното
състезание по правопис на английски, от Десетия национален конкурс за детска
рисунка "Пролет върху листа". Въпреки безнадеждния си старт в живота,
малкият има всички шансове да намери достойно място в обществото. Това няма как
да не развълнува всекиго, който си дава сметка каква би била съдбата на
момчето, ако бабата и дядото го бяха подхвърлили в някой детски дом, вместо да
се нагърбят с отглеждането и възпитаването му.
Джулиана Гани е силиконова плеймейтка.
Може би това уточнение не е нужно, защото в този бранш едва ли ще пробие някоя
без силикон. Та тя смята, че "всяка миска трябва да прави благотворителни
цели". И обявява от малкия екран, че иска да подари на нуждаеща се
абитуриентка "предните" си гърди. Което не означава, че има гърди и
отзад, а че под "предни" разбира "предишни". Държи
имплантите във фризера, защото чула, че така се съхраняват по-добре, и ги
размахва пред водещата, та да се знае, че няма лъжа и измама. И подчертава, че
те са от хубавите, а не от "френските, които гърмят". Убедена е, че
всяко младо момиче жадува да е с големи форми, защото обществото изисква това.
И няма как да го постигне с ходене на фитнес или със спазване на диета, тъй
като "просто или имаш гърди, или нямаш". Тъкмо затуй и тя иска да
подари своите "предни" гърди, за да ощастливи някоя абитуриентка. И
когато желаещата девойка си ги сложи и се погледне, да си я спомни с добро и да
възкликне: "Ей там, Джулито какви гърди ми подари!" Да е благодарна,
нищо, че партньорът й може в момент на проблясък да си каже: "Аз съм чужда
радост прегръщал и съм плакал заради чуждия смях!", както пееше Емил Димитров
в "Когато отиваш там, при другия". И със силикона е така, когато
отиде там, при другата.
"Жанет 45" е авторитетно
издателство. В навечерието на Двадесет и четвърти май обаче то реши да пусне на
пазара Вазовия роман "Под игото" на... шльокавица. С тази дума
подигравателно се означава онова изписване на български език, при което се
използват латински букви и други символи, налични в клавиатурите на компютрите
или мобилните телефони. С напредъка на технологиите шльокавицата, или
маймуницата, получава все по-широка употреба, но същевременно накърнява нашата
грамотност, застрашава българския език и култура. Издателството иска да покаже
колко много губим, когато заменяме оцелялата ни през вековете азбука с тази
абсурдна писменост. Само че ефектът е по-скоро обратен. Защото, когато се
отпечата на шльокавица най-българският роман, това се възприема като сигнал, че
последната граница вече е премината. Че щом си позволяваме да се изгаврим с
Патриарха на нашата литература, ще можем да го правим и с всекиго другиго. Така
вместо търсеното опомняне се получава поредният удар върху българската
идентичност. Не е сериозен аргументът, че срещу всеки закупен екземпляр
издателите ще дарят две други книги на училища, читалища и библиотеки в
страната. Защото дори и да се продаде целият тираж от 500 бройки, при цена от
10 лева ще могат да се дарят също толкова или ако са по-евтини, примерно по 5
лева, едва хиляда заглавия. Очевидно това посегателство върху родната писменост
е плод не на дарителска амбиция, а на маркетингова стратегия. Но в такъв случай
разгръщането на рекламна акция върху гърба на Дядо Вазов няма как да се
възприеме другояче, освен като престъпление спрямо родния език и култура.
Утре и момчето от село Багренци ще
стане абитуриент. И някой мъжки еквивалент на Джулиана Гани, примерно Азис,
може да си помисли, че ще го ощастливи, като му подари предните си импланти. В
случая те биха били не само предишни, но и наистина предни. А пък някое
издателство като "Жанет 45" може да си въобрази, че ще го зарадва с
друг велик български роман, отпечатан на шльокавица. Ще успее ли младежът да
устои на пошлостта, или средата ще се окаже по-силна? Опасявам се, че второто
не е изключено. След като дори и министърът на културата, подобно на силикона,
отива там, при другата… култура.
Изпращайки поздравителен адрес тъкмо на рапъра Криско, според когото "музиката
не е възпитателен уред". И в чиито песни взаимоотношенията между половете
са сведени до "мятане", "движене" и "баране".
В. „Дума”, 25 май 2017 г.
