Публикации » От мен » Печатни медии

Първанов няма атомно куфарче, но Плевнелиев има какво да вземе

[20 Януари 2012]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

Първанов няма атомно куфарче, но Плевнелиев има какво да вземе

      Вярваме, че историята най-точно ще оцени онова, което правим днес. Това до голяма степен е илюзия, особено ако си представим по какво сега историците съдят за миналото. Хеле пък ако са пришпорени от някой премиер да ръчкат посред зима замръзналата земя, за да не му пречат лете на магистралата. Оценката от името на историята се прави днес, но на базата на писмени и други документи, създавани в съответната епоха. Няма как да гадаем какво от разнопосочните коментари за някой от сегашните политици или държавници ще залегне в анализите на бъдещите историци. Вероятно от днешните факти ще бъде взето онова, което ще бъде в унисон с интересите на утрешните управляващи. А оценката многократно ще бъде променяна, пак според онова, което искат силните на деня. Свидетели сме как в рамките на един човешки живот историята ни беше пренаписана няколко пъти. Нямаме никакви основания да си въобразяваме, че това няма да се случва и занапред.
   И все пак, някои събития са толкова безспорни, че не могат да бъдат прескочени нито след сто, нито може би след хиляда години. Такива факти има и в изтичащия утре втори мандат на президента Георги Първанов. Тъкмо докато той беше държавен глава, България постигна националните си задачи да стане част от Европейския съюз и НАТО. Около това може да се спекулира, но няма как да се отрече. А спекулациите не спират години наред. Първанов бил срещу НАТО, правил митинги срещу войната в западната ни съседка, пък после се извъртял. И това го казват онези, които първи се извъртяха.
   И друг път съм отбелязвал, че за българската десница ориентацията към НАТО и ЕС стана на принципа на обратността. При социализма бъдещите й членове славеха СИВ и Варшавския договор, а със смяната на строя се обърнаха на 180 градуса, без дори за секунда да се замислят. При БСП това беше изстрадан процес. Голямата партия е като голямата река - не може да взима резки завои. Първанов успя да я убеди, заедно с други нейни ръководители, че в новите реалности трябва да се търсят нови гаранции и за националната сигурност, и за икономическия и социалния напредък. Ето защо беше справедливо тъкмо в неговите мандати това да бъде постигнато.
   Не стихват внушенията и около войната в Ирак. Да, в парламента Първанов държа силна реч срещу нея. Други бяха онези, които с неразбираем и от тогавашна, и от днешна гледна точка възторг настояваха да се включим в „коалицията на желаещите" и да изпратим военен контингент. А когато дадохме първите жертви, оставиха президента сам очи в очи с близките на загиналите.
   А спекулациите около „големия шлем" в енергетиката? На политическо ниво Първанов отвори вратите и за „Южен поток", и за „Бургас-Александруполис", и за АЕЦ „Белене". Изпълнителната власт, особено в някои нейни състави, направи всичко тези проекти да не се реализират. Уж за да не бъдем енергийно зависими от Русия, макар че почти цяла Европа се е курдисала около руските тръби. А за България пропуснатите ползи са в порядъка на милиарди. За да могат някои премиери да се вайкат, че нямат свободен паричен ресурс, иначе щели да асфалтират дори лунната пътека.
   Ами обвиненията, че е „архитект" на Тройната коалиция? След двата неуспешни опита за съставяне на правителство той не можеше да не даде мандат на трета формация, иначе щеше да наруши Конституцията. И което е по-важно, неговата идея беше за още по-широка коалиция от тази, но партиите не се разбраха как да бъдат представени в нея.
   А любимата дъвка за неуспелия социален президент? Той никога не се е определял като такъв, защото няма инструментите, с които да уплътни подобно обещание. Заявявал е, че ще бъде социално ангажиран, което е по-различно. И беше - не само с „Българската Коледа", която най-много бие на очи, но и с това, че най-често налагаше вето тъкмо по закони, които орязват социални права.
   Упрекват го, че бил в международна изолация, а той има над 800 важни срещи, от които - 250 с европейски президенти и премиери. Плюс тежкия разговор в шатрата на Кадафи, на който се реши съдбата на нашите медици. Обвиняват го, че раздавал ордени на килограм, че прекалявал с помилванията и даването на българско гражданство. А той е едва на финала на тези процедури, преди него се произнасят граждански структури, комисии и министерства.
   В рамките на нашите животи друг няма да успее да бъде два пъти президент. Някои намират подобен успех за толкова естествен, сякаш е природно явление. Приличат на онези, които вярваха, че всеки лидер на червените в Кюстендил може да ги изведе до първото място в България по изборен процент за БСП. А след моето оттегляне организацията се срина до трета в общината.
   Българският президент няма атомно куфарче, което да предаде на наследника си. Но Плевнелиев има какво да научи от Първанов. Особено ако си дава сметка какво означава предшественикът му да излиза от „Дондуков" 2 с приблизително същото одобрение, с което той влиза.