Публикации » От мен » Печатни медии
[03 Май 2018]
"Като прибавим контрабандата, данъчните измами, отклоняването на евросредства, комисионите и какво ли още не, ще можем поне донякъде да си представим какъв огромен паричен ресурс не постъпва в хазната. И не заради различията между лявото и дясното в политиката, заради споровете плосък ли да е данъкът или прогресивен, или какъв да е размерът на осигуровките. А заради липсата на елементарен ред в държавата. Заради нежеланието той да бъде въведен. И заради изгодата на някои този хаос да продължава."
[16 Ноември 2017]
"Публиката е стоката, с която телевизиите търгуват. Затова често са готови да снижат критериите, стига това да им носи по-висок рейтинг, а оттук - и по-големи приходи. Неслучайно след финала на един от предишните сезони продуцентът на "Биг Брадър" призна: "Ние не искаме да ни харесвате, искаме да ни гледате". Все още можем да се противопоставим на тази философия. Освен ако не сме се примирили, че наистина сме стока."
[09 Ноември 2017]
"Ако някой срещне някой/ в цъфналата ръж/ и целуне този някой/ някого веднъж,/ то нима ще знае всякой/ де, кога веднъж/ някого целувал някой/ в цъфналата ръж?" Мнозина помним това великолепно стихотворение на Робърт Бърнс. Отивайки си преди повече от два века, гениалният шотландец опази името си чисто. Но, кой знае, може и от оня свят да се моли кампании като #MeToo да не се връщат чак толкова назад, та някоя прапраправнучка на Джени да го обвини за сексуален тормоз в цъфналата ръж."
[02 Ноември 2017]
"Известни на децата са най-вече децата на известните. Чийто пример често е развращаващ, но се възприема, защото друг не им се предлага. Така кръгът се затваря, а в него негативното влияние е в стихията си. Няма друго решение, освен кръгът да бъде разсечен. Дори и именитите бащи да пожелаят да го сторят, няма как да го направят без помощта на медиите. Които обаче нямат финансов интерес от това. Ето как кръгът си остава затворен. Поне докато печалбата е по-висша цел от човека."
[26 Октомври 2017]
"Но защо е този скок на амбициите за по-голяма автономия и дори за независимост?Какво толкова лошо се случи на Стария континент в последните три десетилетия, та се стигна до тези процеси? Някои от тях имат дълбоки исторически корени, но защо точно сега отново се активират? Нали никъде в Европа, включително и в Русия, вече няма социализъм и няма кой да поражда национализъм? Нали навсякъде е налице не просто капитализъм, а повече капитализъм в сравнение със съществуващия преди дори в Западна Европа?"
[19 Октомври 2017]
"Признаването преди броени дни на българско малцинство в Албания е подходящ пример колко важен е принципът на достоверността при определянето на идентичността. Осъществяваните десетки години научни и журналистически изследвания помогнаха на политиците не само да поставят аргументирано въпроса в Европарламента, но и да убедят с факти албанските депутати да гласуват. И колкото и никой да не може да ти каже дали си българин или не, признаването на общностната идентичност ще окрили всекиго, желаещ да определи в същата посока индивидуалната си идентичност. "
[12 Октомври 2017]
" След скандалното предаване Николаев и Симеонов се чули по телефона и се посмели на случилото се. А след отпадането си от парламента Тодоров имал много предложения да води телевизионно предаване. Сигурно ще ни се наложи и това да преживеем. Докато има медии, които разбират дълга си не като събличане, а като обличане на властта."
[28 Септември 2017]
Грешката с "ДекамерТон" на напористата читателка от времето на соца всъщност е вярна. Защото произведението на Бокачо даде тон, с който дълги векове се изобличаваше лицемерието на потъналото в разврат общество. Днес лицемерие дори не е нужно - разюздаността не само е на показ, но и преспокойно се натрапва на подрастващите като пример за подражание. И да звъни камертонът на "Декамерон", няма кой да го чуе - родителите са се наострили срещу великия флорентинец, докато певци еднодневки им покваряват децата под носа. А може би под очите и ушите им.
[21 Септември 2017]
"Истински хора ли ни управляват, или тяхното второ "аз"? В ключовите моменти с оригинала ли имаме работа, или с ерзаца? Менталното ли взима решенията, или ментетното? Ако второто преобладава, има ли кой да носи отговорност за управлението? Нали всеки може да се оправдае, че няма как да бъде виновен за действията на двойника си. Ако лавират, за да пазят интересите на страната, можем все пак да махнем с ръка, колкото и недостоен да ни се вижда начинът, по който го правят. Но ако лъкатушат заради собственото си оцеляване, се налага не просто да махнем с ръка. А да махнем от позициите им онези, които са превърнали този похват в лично изгоден модус вивенди."
[14 Септември 2017]
Когато се анализира семеен скандал, е добре да се започне от самото му начало, а не на когото от съпрузите, откъдето му е удобно. Обществото е като семейството. Ако историята се разглежда не в нейната причинна обусловеност или поне последователност, а откъдето започват плюсовете за всяка от спорещите страни, няма да постигнем нито разбирателство, нито помирение. Пък после ще се чудим защо други народи си живеят живота, а ние все оцеляваме.