Публикации » Интервюта

Депутатът от БСП и шеф на медийната комисия Иво Атанасов: БСП може да спечели с хора като Дончева

[14 Май 2009]

Интервю на Иво Атанасов за www.vsekiden.com

Г-н Атанасов, и вие ли като Татяна Дончева смятате, че партийните решения в БСП се взимат еднолично?

Дончева постави много важен въпрос, но в момент, в който няма как да има чуваемост по него, в който не е достатъчно желанието да се вникне в същността на проблема. Ето, и на мен не ми се говори по темата в предизборен контекст. Но в политиката е важен резултатът. Ако се спечелят изборите, всички предхождащи победата действия са били правилни. И обратно!

Подали сте оставка от ръководни постове в БСП. Значи ли, че напускате партията?

Да, още преди година и половина подадох оставка като общински и областен председател. Напускам постовете, не партията. Това би трябвало да говори на хората, които ме упрекват в служене на партийни интереси, че не е точно така…

Ще бъдете ли в листата на БСП за новото Народно събрание, ще се кандидатирате ли?

Аз не се номинирам никъде. Даже, когато бяха конференциите в началото на април, заминах за Етиопия за една седмица. Като се върнах, видях, че може би половин България ме е номинирала за Европарламента. Но не смятам, че имам реално някакви шансове да попадна в листата за Европарламента. За българския парламент бях заявил много категорично да не ми се правят номинации. Защото аз не съм някой неизвестен, който да тръгне по квартали и по села и да работи за своето номиниране – ясен съм като опит, като подготовка, като подкрепа.

Ще напомня, че водената от мен листа има най-високия процент в България през 2005 г. – 42,39% за БСП, и втория процент тогава в България – пред нас бяха само ДПС в Кърджали. И 10 години назад, и 10 години напред не виждам кой ще го повтори. Така че аз съм ясен. При това положение, ако БСП иска да печели – ей ме, на! Ако не иска да печели, няма да има никаква драма, тъй като аз не съм на плюс от политиката и не стоя в нея заради себе си. Така че тези, които са отговорни, нека те да решават.

Но ми се струва, че сте очаквали да бъдете на избираемо място в евролистата?

Не, по-скоро фактът, че десетина области са ме предложили показва, че една голяма част от партията смята, че с хора като мен, виждам и други политици – примерно Татяна Дончева, може да се печели. Но, в края на краищата, ръководството решава. В политиката е важен резултатът. Когато постигнеш добър резултат, връщайки се назад, всички действия ти излизат правилни. Когато си се провалил, всяко действие излиза погрешно. Така че по резултатите ще се съди доколко са правилни решенията сега.

Вие сте шеф на медийната комисия в парламента. Какво печели българинът, който гледа телевизия и слуша радио, с приемането на закона за публичното радиоразпръскване?

Въпросът е важен, но преди него е напредъкът на технологиите, който законодателят няма право да спира. Както навремето не беше спрян преходът от черно-бяла към цветна телевизия. Иначе България е с висока степен на кабелизация – над 70 процента от домакинствата имат кабелна телевизия, една част са на сателит. Което означава, че домакинствата, приемащи телевизия по ефир, са под 30 на сто. Тенденцията е този процент още да намалява. В един момент, останали без конкуренция, кабелните оператори могат да наложат прекалено високи месечни такси на своите абонати.

Следователно въвеждането на ефирната цифровизация, т.нар. наземно цифрово радиоразпръскване, ще има пряко отражение върху всяко домакинство. Защото ще наложи пазарна бариера пред изкушението на кабелните телевизии да увеличават безконтролно таксите. Друг е въпросът, също важен, че този закон, както и предишните промени в медийния закон и в този за електронните съобщения, с което се дава началото на цифровизацията, ще изправят всяко семейство пред избор. Избор дали да направи първоначална инвестиция за приставка, с която да приема цифров сигнал със сегашния телевизор, а в бъдеще да си купи нов, и след този първоначален харч да получава 40-50 програми при много високо качество, без да плаща месечни такси. Или да си остане абонат на кабелна телевизия, да получава малко повече програми, но плащайки всеки месец такса за това. Без съмнение по-демократично е да имаш избор, а не да ти налагат едно или друго.

Защо с приетия Закон за публичното радиоразпръскване се създават две компании, които ще осигуряват прехода към цифрова телевизия – едната Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване”, а другата – търговско дружество с най-малко 50 процента държавно участие за изграждане на електронна съобщителна мрежа?

Ако законът се приемаше миналата или по-миналата година, голяма част от критиките нямаше да ги има. Но сега сме в предизборен период, в който е нормално отделните партии да се опитват да изявяват по-шумно своята политическа физиономия. Ето защо критиката е налице. Дори от едни и същи политици само преди месеци се говореше едно, а сега – друго. Например с внесените на 3 септември м.г. промени в Закона за радиото и телевизията Министерски съвет не предвиждаше да има обществен мултиплекс. Виждането бе на двата етапа да има по три търговски мултиплекса, общо шест, с национално покритие.

В парламента решихме, че България не бива да прави изключение от водещите в ЕС, че и при нас следва да има обществен мултиплекс, с което да се гарантира изпълнението на обществени функции и отстояването на националната идентичност в днешния век на глобализация. Нещо, което няма как да е задача на търговските оператори, които функционират, за да разпределят печалба. Така между двете гласувания на измененията в медийния закон се реши да има обществен мултиплекс.

И сега, когато този закон влезе в пленарната зала, изведнъж онези, които критикуваха липсата на обществен мултиплекс, се обявиха срещу него. Тази предизборна критична среда повлия за едно по-голямо от очакваното накъсване по веригата от създаването на телевизионния продукт до неговото мултиплициране, пренасяне и достигане до отделното домакинство. Това раздробяване бе реакция до голяма степен на упреците срещу монополизирането на сектора.

Така Законът за публичното радиоразпръскване постановява да има Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване”, която ще осъществява електронни съобщения чрез цифрова мрежа, т.е. това е мултиплексът, който в десет „острова” в страната ще изпраща цифров сигнал до приемниците. А търговското дружество, което ще бъде създадено от държавата чрез МРРБ, ще изгражда и експлоатира мрежата за преноса на програмите. Т.е. дружеството, в което държавата ще има поне 50 на сто участие, ще пренесе програмата примерно от София до Варна, а там пък Националната компания ще я разпространява цифрово.

Кажете защо е необходимо изграждането на втора инфраструктура за разпространяване на сигнала, след като вече има такава на БТК! По тази линия са част от критиките.

И тук конкуренцията би била здравословна. Ако БТК е монополист, ще се стреми и занапред да поддържа висока цена за преноса на сигнала. Специално за БНТ и БНР тези такси идват от бюджета, т.е. от джоба на данъкоплатеца. Ако се направи конкурентна мрежа, държавата ще вложи средства за изграждането й, но това ще способства за по-нормални цени за много дълъг период от време. Предвидена е и възможността държавата да участва в дружеството с непарична вноска, примерно с апорт на недвижими имоти, което означава, че ще се постигне конкуренция и по-ниски цени за преноса, без държавата да влага живи пари – те ще дойдат от частни инвеститори.

Няма забрана в дружеството да влезе и Националното управление за радио- и телевизионни сигнали (НУРТС) към БТК, което сега осъществява преноса, и по този начин да не се изгражда нова мрежа. Само че пред възможността да се конкурира с нова мрежа самото НУРТС ще се ориентира към по-ниски цени. Законът дава шанс за различни варианти, но все насочени към по-ниски такси за операторите, а оттам и за потребителите. Затова са доста неразбираеми внушенията на депутата Румен Ангелов, че държавата ще потроши повече от милиард. Та самото НУРТС беше продадено за по-малко от сто милиона евро. Няма как една паралелна мрежа да е десет пъти по-скъпа.

Колко ще струва на държавата изпълнението на този закон?

Тези разчети са правени на заседанието на правителството, когато е бил обсъден и приет проектозаконът. Не съм бил там, но е абсолютно сигурно, че сумата на Румен Ангелов е далеч от истината. Но по-важното е друго – завръщането на държавата в сектора. В условията на глобална финансова и икономическа криза утре частникът може да реши, че инвестицията му ще бъде губеща, и да спре по средата. Вижте само колко строежи са замразени в страната. Това би означавало да се провали цифровизацията. Участието на държавата гарантира поне отчасти спазването на срока до 2012 г.

Как ще се определят търговските дружества, участници в компанията, която ще изгражда електронна съобщителна мрежа?

Това ще се реши при създаването чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството на търговското дружество с минимум 50 на сто участие на държавата. Законът дава възможност, а изпълнителната власт решава как точно тя да бъде използвана.

Защо с този закон се увеличава съставът на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС)?

Безспорен факт е, че Съветът за електронни медии (СЕМ) има доста по-малко функции и по-малък обем задачи, отколкото КРС. В същото време СЕМ се състои от 9, а КРС – от петима. Чуха се обвинения за партийни интереси и пр. Вероятно повечето са наясно, че не съм в най-топли отношения с партийната си централа (БСП – б.р.), че съм си подал всички партийни оставки. Така че не ме търсете в партийните интриги. За мен като един от вносителите на предложението партийният интерес не само не е водещ, но и не присъства. Изхождал съм се от обема на работата. Съжалявам, че има тълкувания в неточна посока.

Както и има обвинения, че законът урежда приближените до властта.

Кои, примерно, са приближените? Много ми е чудно как ще се случи този монопол върху цифровата среда в България, след като предвидихме достатъчно сложна схема, по която предприятията, собственици на мултиплекси, да решават кои програми да качват. Това го признават даже критиците в искането си до Конституционния съд да бъдат обявени определени текстове в Закона за електронните съобщения и в Закона за радиото и телевизията за противоконституционни. Те са се подписали, че по законов път сме предвидили няколко бариери пред възможността да се злоупотребява с монополно положение.

Например, част от програмите ще бъдат натрапени на собствениците на петте търговски мултиплекса по силата на закона – тези с лиценз и поне 50 процента покритие по население. Други ще им бъдат наложени пак чрез закона като компенсация на факта, че някои телевизии имат аналогови лицензи чак до 2015 г., които ще бъдат прекратени предсрочно заради цифровизацията. Вярно, част от програмите мултиплексът ще избере сам, но не абсолютно, а според предвиден в закона сложен диалог със СЕМ, при който, ако има неразрешими спорове, СЕМ има тежката дума. А и, извинете, за какъв монопол можем да говорим, когато при 48 цифрови програми с национално покритие някоя телевизия ще качи три или четири? Чиста проба политическа риторика са твърденията, че се слага ръка върху ефира и едва ли не всички телевизии ще служат на една цел, ще слугуват на един политически субект и ще обработват общественото мнение в една посока.

четвъртък, 14 май 2009