Публикации » Интервюта

СЕМ не бива да излъчва сигнали, че действа под политическо влияние

[12 Юни 2017]

Част от медиите, а с тях и част от обществото, са напълно убедени, че в СЕМ няма да изхождаме от подготовката и потенциала на кандидатите, а ще гласуваме според политическите указания. Предстоящият конкурс е добра възможност да оборим тази масова нагласа. Тъкмо затова казах, че трябва да изберем извЕстен с професионализма си претендент, а не някого, който ни е известЕн.


СЕМ не бива да излъчва сигнали, че действа под политическо влияние

 

Иво Атанасов е член на СЕМ от 2013 г., избран от парламентарната квота.  Има дълъг опит като журналист, автор е на над 2 000 статии и на 5 публицистични книги. Член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Работил е 5 мандата като народен представител. „Студия Трансмедия“ го потърси за интервю във връзка с обявения конкурс за генерален директор на БНТ.

 

 – Г-н Атанасов, защо се забави с цяла година избирането на нов генерален директор на БНТ?

– Винаги генералните директори на БНТ и БНР са се избирали, малко преди да приключат мандатите на досегашните. Мандатът на г-жа Вяра Анкова беше до 1 август 2016 г. С оглед на това на 7 юни м. г. внесох в СЕМ предложение да открием процедура за избор на нов  генерален директор. То бе отхвърлено с гласуване. На 5 юли го внесох пак, вече с по-сгъстен времеви график поради  приближаващия краен срок. И отново беше отхвърлено от колегите. Трябвало да се приеме нова процедура, по-лесна и по-прозрачна от  досегашната. Това обаче беше само благовиден предлог. В крайна  сметка новата процедура се прие на 18 октомври миналата година, а сега вече е юни следващата година. За всекиго става ясно, че не  процедурата е била причината да се отлага конкурсът. В този състав на СЕМ двама от членовете са избрани от парламентарното мнозинство около управляващата партия, а други двама са  назначени от доскорошния държавен глава, номиниран от същата  партия. При това положение регулаторът трябва много да внимава да  не излъчва сигнали, че действа под нечие политическо влияние. В  повечето случаи успяваме, може би и защото обсъжданите въпроси имат до такава степен експертен  характер, че са неразложими на политически нюанси. В случая с небивалото досега проточване на конкурса обаче подхранихме, за съжаление, твърденията, че работим под външно въздействие.

– В изказването си пред СЕМ казвате, че очаквате в конкурса да победи „кандидат, който е извЕстен с професионализма си, а не който ни е известЕн“. Има ли податки за „спуснат отгоре“ кандидат?

– Вижте какво пишат медиите. Всеки ден се обявяват фаворити за поста, като вероятната им победа в конкурса се обяснява не с безспорния им професионализъм, а със силните политически протекции. Съобщават се и имена на кандидати, които нямали никакви шансове, и не за друго, а тъй като не разполагали с политическа подкрепа. Разбираме ли добре докъде сме се довели? Част от медиите, а с тях и част от обществото, са напълно убедени, че в СЕМ няма да изхождаме от подготовката и потенциала на кандидатите, а ще гласуваме според политическите указания. Предстоящият конкурс е добра възможност да оборим тази масова нагласа. Тъкмо затова казах, че трябва да изберем извЕстен с професионализма си претендент, а не някого, който ни е известЕн.

– Какви идеи за развитието на БНТ трябва да предложи кандидатът, който би спечелил Вашето доверие?

– БНТ е обществена медия, чиито характеристики достатъчно подробно са описани и в Закона за радиото и телевизията, и в издадената от СЕМ лицензия. От генералния директор се иска да ги спазва в максимална степен. Констатирали сме и отклонения, но в общи линии БНТ и досега се вписва в тези изисквания. Има обаче един въпрос, на който аз специално много ще държа, защото виждам сериозни пробойни в досегашната практика. Става дума  за чл. 6, ал. 3, т. 6 от ЗРТ, според който БНР и БНТ „отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика”. Преди приемането на медийния закон плурализмът се  тълкуваше доста опростенчески – ако в студиото разговаряха по  един събеседник от БСП и от СДС, се смяташе, че балансът е  постигнат. Вече почти 20 години имаме медийна регулация, но тази трактовка продължава да е жива, при това – невинаги се съблюдава. Забележете, че законът постановява баланс не между партиите, а между идеите и убежденията в обществото, което е доста по-сериозно изискване. Това далеч невинаги се спазва, в много от случаите дори не се отчита, не се правят наблюдения и анализи. И се стига до доминация на част от политическите възгледи, което за една търговска телевизия може да е нормално, но не и за обществената. Защото не бива с парите на данъкоплатеца цялото общество да се индоктринира с възгледите на една част от него. Има и решения на Конституционния съд по този въпрос от 1996 г. Наложената в началото на прехода теза, че 45 години се е говорило, показвало и писало за едни политически идеи, затова сега ще се говори преимуществено за други, не може да бъде валидна за  обществената медия. Това е възглед за демокрацията като реванш, а не като диалог, който няма как да бъде толериран, поне от моя  страна. Ето защо който от кандидатите не ме убеди, че ще гарантира плурализма на различните идеи и убеждения, няма как да разчита на моя глас.

– Нуждае ли се процедурата по избирането от някакви промени

– Старата процедура си беше добра, минавала е успешно през съдебен контрол. Новата тепърва ще дебютира. Уж щеше да е по-лесна и по-прозрачна, но не е нито едното, нито другото. Няма как да е по-лесна, след като към досегашните три етапа се добавя още един – четвърти. Не е и по-прозрачна, защото досега само един от етапите се провеждаше при закрити врата – проверката дали са представени всички необходими документи. Сега се въвежда още един непрозрачен етап, при който ще се разглеждат и пресяват концепциите без присъствието на вносителите, за да се реши кои да  бъдат допуснати до изслушване. Това няма как да е по-демократично. Но решението вече е взето, така че конкурсът ще бъде по тази процедура.

 – Как се отнасяте към рекламата на хазартни игри?

– При нас постъпват много сигнали и оплаквания за присъствието на хазартни игри в ефира. В същото време хазартът е законен бизнес, приходите от него в бюджета в последните няколко години са се увеличили в пъти. Законът за хазарта забранява пряката реклама на хазартни игри, но пък допуска обявяване на наименованията на игрите, на регистрираната търговска марка на организатора, на резултатите от игрите и спечелените печалби, на тегленията на  тиражите. ЗРТ пък  не допуска участие на деца в реклама  на хазартни игри, както и представянето на хазартни игри като подходящо средство за лесно придобиване на пари, което може да  подведе  детската аудитория и да я доведе до пристрастяване.  Съществуват и етични правила за реклама и търговска  комуникация, според които медиите не бива да подбуждат непълнолетните да участват в хазартни игри или да показват  непълнолетни участници. Действат и изисквания, съдържащи се в приетите от СЕМ и Държвната агенция за закрила на децата Критерии за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или  създава  опасност от увреждане на физическото,  психическото, нравственото или социалното развитие на децата. Глобите са част  от усилията за вместване на хазартната дейност в отговаряща на  законите и етичните норми рамка. Съвсем наскоро например, на 10 април, съдът потвърди наказателно постановление, издадено от председателя на СЕМ, със санкция от 15 000 лева на една от големите телевизии за участие на деца в предаване, посветено на  хазартни игри. Преди месец при нас се състоя дискусия по инициатива на Националния съвет за саморегулация с участието и  на Държавната комисия по хазарта, на АБРО, както и на  представители на хазартната индустрия. Обединихме се около  необходимостта от засилване на саморегулацията в тази сфера.  Хазартният бизнес пое ангажимент да бъде по-стриктен в спазването на законовите норми и етичните праввила. Наесен на нова среща ще  преценим какъв  е ефектът от обединените ни  усилия.

– Често упрекват СЕМ за това, че в ефира се лее простащина, която възпитава лош вкус и се мултиплицира. Доколко СЕМ има лостове за влияние в този процес?

– Това е проблем, който и мен много ме дразни – и като член на регулатора, и като зрител. СЕМ обаче не може да глобява за лош вкус или за ниски естетически критерии. Тук отговорността е на самите медии, но често се стига до взаимно лошо влияние между  тях и аудиторията. Доставя се такова съдържание, което  опростачва широки зони от аудиторията, а после се вдигат рамене и се чуват оправдания, че зрителите или слушателите точно това  искат. Това е един от многото омагьосани кръгове, от които трудно се излиза.

   12 юни 2017 г.

http://www.transmedia.bg/2017/06/12/%D1%81%D0%B5%D0%BC-%D0%BD%D0%B5-%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D1%87%D0%B5-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82/