Публикации » Интервюта

"Пълен медиен комфорт за БСП"

[17 Януари 2009]

Интервю на Иво Атанасов за в. "Поглед"

• - Г-н Атанасов, следващият парламент ще трябва ли да приеме съвсем нов медиен закон, или поправките в сегашния ще са остатъчни?
• - Доста време бях противник на новия закон, защото всяко ново мнозинство уж прави нов закон, но не променя текстовете, които са по същество, а само начините, по които се формира СЕМ (преди НСРТ). Всяко мнозинство променяше закона, за да овладее СЕМ и да сложи свои хора там, а чрез СЕМ да овладее БНТ и БНР. Само че вече виждам колко е кърпен този медиен закон и станах привърженик на пълната му промяна, но едва ли може да стане през тази година. Като че ли обаче надделяващото мнение на експертите е, че не е необходим изцяло нов закон, а само сериозни промени в сегашния.
• - Само едно юридическо лице ли ще бъде собственик на мултиплексите в България?
• - В първата фаза от цифровизацията ще има един обществен мултиплекс, а другите два ще са на един собственик. На втората фаза - трите ще са на един собственик, но различен от този, който е от първата фаза. Има резон да е така, защото собственикът ще вложи огромни пари за изграждането на мултиплексите и трява да има възможност да си ги върне.
• - По какви критерии ще се определя кой ще ги притежава?
• - Конкурсите ще се организират от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) според изискванията в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) по ясни критерии, определени донякъде от закона и конкретизирани от КРС. Това според мен е добре, доколкото при аналоговото лицензиране наблюдавахме едно сложно взаимодействие между СЕМ и КРС, тъй като двата органа бяха абсолютно ранопоставени. Имаше т. нар. режим на обвързано лицензиране, което водеше до години, без да се издават лицензии.При цифровото лицензиране КРС ще дърпа конците и ще определя победителите в конкурсите. В първоначалния проект за изменение на закона ролята на СЕМ беше редуцирана до един безпроблемен регистратор на всеки желаещ да направи телевизия. За второто гласуване СЕМ вече е пълноценен участник в определянето на програмите, които ще се качват на отделните мултиплекси.
• - Това означава ли, че телевизиите ще трябва отново да кандидатстват за лиценз?
• - Само за тези, които желаят да бъдат излъчвани по цифров способ. Но една голяма част ще останат (в близките няколко години) на аналогово излъчване, друга голяма част са кабелни оператори. Така че тези, които искат да се качат на цифрова платформа, ще подават документи за лиценз. Ясно е, че броят на лицензите ще бъде по-голям от броя на честотите за излъчване, за да може все пак собственикът на мултиплекса да има някакъв избор.
• - Трябва ли парламентът да се намеси, когато става дума за „езика на омразата" в медиите?
• - Много е трудно да се дефинира какво е „език на омразата", камо ли пък да се направи набор от думи, които да бъдат забранени. Не случайно много от актовете на СЕМ падат. ВАС като цяло е възприел практиката на съда в Страсбург, че публичните личности имат по-ниска степен на защита. По-добре е да има по-развита саморегулация, но не и да се намесва законът. Това е точно като проекта за Закона за българския език. Няма парламент, който да се реши да го приеме и да се предпази от риска да стане смешен. Би се стигнало до абсурди - да те глобят за употреба на чуждица. Или катто преди година СЕМ е опита да даде дефиниция на понятието „добри нрави".
• - При какви условия СЕМ може да откаже лиценз?
• - Не е лесна работа да се откаже лиценз, защото всяко решение може да бъде оборено в съда. Може да се откаже например, когато е доказано, че произходът на капитала е вързан с наркотрафик, проституция или пране на пари.
• - Как ще се докаже?
• - СЕМ се обръща към компетентните органи, от които иска становище дали съответният кандидат има чист капитал за последните три години.
• - Не е ли твърде кратък този срок?
• - Не знам дали е толкова лесно да се изперат едни пари, но искате да подскажете, че трябва да има по-строг текст в закона. Действително бихме могли да го вземем пред вид при второто четене, за да няма недоразумения. В по-общ план погледнато, цялата система на офшорните фирми и зони е на границата с със закона и е проблем на почти всички страни по света. Едва ли България ще бъде първата, която да разсече този възел.
• - Смятате ли, че е добре превръщането на „Дума" отново в чисто партийно издание и назначаването на политик за главен редактор?
• - Смятам, че Ивелин Николов е добър като автор. Даже може би тук той ще е по-силен, отколкото като член на Изпълнителното бюро на БСП. Вярвам, че ще се справи с вестника. Разбира се, когато един вестник е чисто партиен и няма начело личност като Стефан Продев, в по-малка или голяма степен ще следва линията на партията, няма да й опонира. Докато помним, че едни от най-критичните статии срещу предишното управление на БСП и спрямо много процеси вътре в партията като „червените бабички" и „червените мобифони" идваха точно от партийния вестник. От сегашния му вид не можем да очакваме такова нещо, но това не би било изключение на фона на другите медии. БСП управлява в пълен медиен комфорт. Костов го правеха луд на втората година от мандата му, бившия цар го разпъваха и какъв ли не го изкарваха, докато за сегашния премиер трудно може да се прочете критичен авторски материал. Този уют, който имаше сегашното правителство, не го е имало нито едно друго. От една страна, действително нямаме полза от излишно напрежение, но от друга - медиите са коректив и те трябва да казват някои неща от време на време.
• - Може би липсата на коректив води до самозабравяне?
• - Така е устроен човек, че трябва да си изключителна личност, за да имаш своите вътрешни корективи.
• - Как изглежда политическото ви бъдеще след края на мандата на този парламент?
• - Тъй като усещам, че се правят опити да се насади впечатлението, че съм се отказал от политиката, искам да подчертая, че нямам основание да се отказвам. Вярно е, че си подадох оставките и като лидер на общинското, и като лидер на областното ръководство на БСП в Кюстендил, но го направих, за да поема чужда вина. Не съм си подал оставките заради лична вина за загубата на последните кметски избори, а защото други хора не се сетиха да го направят. Оставането ми в политиката обаче не е мой въпрос, никога не съм се кандидатирал заради самия себе си, а доколкото името ми носи гласове. Досега са преценявали, че името ми носи гласове, и това се е потвърждавало на избори. Не смятам, че това се е променило кой знае колко и ако БСП ска да печели, тя ще играе с мен някъде по картата на България, ако не иска - здраве да е. Струва ми се обаче, че по начина, по който БСП ще постъпи с неколцина - Янаки Стоилов, Георги Божинов, моя милост и може би още четирима-петима, ще може да се съди дали има въобще смисъл да се влиза в БСП.

                          ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

   Проф. Любомир Стойков: „Иво е човек, изграден от добродетели, които вече са на изчезване. Той трябва да служи за пример как един политик може да се предпази от самозабравяне и как със своето поведение и личностен стил да съхрани чувството си за критичност и ирония, без при това да прекалява".

   Иля Велчев: „Той е човек като къс злато. Винаги стойностен и неподатлив на корозия. Истински народен представител, който прави чест на лявото пространство. Голяма и светла душа, носеща гордо и смело незаслужени рани заради идеалите си. Щастлив съм, че е мой 24-каратов приятел".

                    Интервю на Надежда НЕНОВА

                           В. "Поглед", 17 -23 януари 2009 г.