Публикации » Интервюта

Който не гарантира баланс, да не се гласи за гласа ми!

[20 Юли 2017]

Изказването ми при отчета на БНР пред СЕМ

 Който не гарантира баланс,  да не се гласи за гласа ми!

   Изказването ми при отчета на БНР пред СЕМ на 11 юли 2017 г.

   Иво Атанасов: Отбелязани бяха много положителни моменти в работата на националното радио и неговия ръководен екип през този шестмесечен период - и г-н Велев ги спомена,  и нашите експерти - също. Наистина е приятно да се констатира, че програмите на БНР се слушат от над милион слушатели седмично и че сумарният аудиторен дял на програмите на БНР е 14,7%, което го поставя сред най-слушаните радиа в България. Някога, разбира се, е било повече, но сега се намираме в условия на много жестока конкуренция. Искам специално да отбележа аудиторията на програма „Хоризонт”, която е на трето място сред цялата радиоаудитория – първа е „Веселина”, второ е радио „NJoy”, трети е „Хоризонт” – 10,68%. И тук е важното: сред слушателите, търсещи новини, „Хоризонт” е на първо място от всички радиопрограми. Отбелязвам още: добра организация, нови кореспонденти, нова програмна схема на програма „Христо Ботев” и т.н. За „Радио София” се отчита, че е успяло да привлече нова аудитория, но не знам дали не е съвсем малобройна, след като то има само 0,05% от аудиторията, т.е. това е най-слабо слушаната програма в системата на Българското национално радио. Може би там трябва повече усилия да се положат, за да се вдигне процентът спрямо общата радиоаудитория.

   Нещо, което според мен е много важно – чета на седма страница, че е изградена система за аналитичен външен мониторинг върху програмното съдържание, а освен това се осъществява и вътрешен контрол върху балансите на предаванията по отношение на говора, многообразието на гледните точки, музикалното жанрово многообразие. За съжаление, тук нямаме резултатите от тези изследвания, от тези наблюдения, за да можем и ние като членове на регулатора да се убедим, че многообразието на гледните точки е спазено. Но тъй като - надявам се да е спазено, това го казвам пожелателно, без да мога да се аргументирам  -  но тъй като предстои конкурс за избор на генерален директор на БНТ и тъй като според чл. 6, ал. 3, т. 6 от Закона за радиото и телевизията трябва да се гарантират различни гледни точки, трябва да се отразяват различните идеи и убеждения в обществото, в новините и актуално-публицистичните предавания на икономическа и политическа тематика, отсега искам да кажа, че това ще бъде в моя фокус на внимание като един много важен елемент в концепциите на кандидатите за генерален директор. Който няма да ме убеди, че е в състояние да осигури разнообразие на гледните точки, да гарантира отразяването на различните  идеи и убеждения в обществото - не на партийните позиции, на идеите и убежденията в обществото, което е нещо много по-широко и много по-важно - как да го кажа по-запомнящо се: който не ме убеди, че е в състояние  да направи това, хич да не се гласи за  гласа ми!

   Някои проблеми, които ме смущават и които ще дадат отражение върху моето гласуване. Разбира се, проблемът с МУЗИКАУТОР, който като че ли беше изпуснат от внимание тогава, в първия месец на този отчетен период, а именно декември, и който се проточи почти половин година, постави и нас като регулатор в неудобно положение. Наложи се да гласуваме наказателни постановления за това, че се излъчват произведения без уредени авторски права. Създаде се едно напрежение, което според мен даде негативен отпечатък, въпреки че според отчета радиото успява така да маневрира, че да се справи със ситуацията, да не прекъсне излъчването на музика,  дори през януари и февруари да повиши своята аудитория  благодарение на това, че една голяма част от нашата слушателска аудитория вероятно предпочита българска музика и такава, чиито права бяха подарени от определени изпълнители и автори. Но като цяло това е един проблем, който постави негативен отпечатък върху целия отчетен период.

   Другият проблем, според мен по-голям и по-тежък, е онова, което се случи с „Радио България”. В отчета съвсем бегло се отбелязва това. Но аз смятам, че в този случай СЕМ прояви характер и не побърза механично да гласува и да даде исканото от генералния директор изменение на лицензията на „Радио България”, с което то да излъчва само на един език. Не гласувахме, тъй като не бяхме убедени, че има някаква схема, по която тези висококвалифицирани специалисти ще могат да намерят приложение на своята квалификация, на своите умения. Не гласувахме, защото нямахме пред себе си цялостна концепция, цялостно виждане за това, какво ще се случи с „Радио България”, ако ние изменим лицензията и я доведем до програма само на един език. Ще припомня и лавирането на ръководството на БНР. Казах го и в дискусията в Съюза на българските журналисти миналата седмица: тъй като СЕМ наблюдава ефира и излъчванията по кабел и сателит, според г-н Велев нашата задача е да решим дали да изменим лицензията, или не. А  какво ще стане след това,  нас да не ни интересува, защото ние не осъществяваме надзор върху интернет. Дали и как БНР ще си организира предаванията на различни езици чрез интернет, сякаш не е наша работа. Напоследък обаче така се развиха събитията, че забелязвам завой в ръководството на националното радио и лично на генералния директор, едно желание да се предотврати това, което за малко да бъде сторено. Знам, че вече има подписан колективен трудов договор, че на г-н Атанас Ценов му е предложено, а вече може би е и е факт, да стане главен редактор на „Радио България” и че вероятно след това обществено обсъждане, което БНР ще организира между 17 и 23 юли, ще се стигне до  решение, което да запази голяма част от езиците, на които досега се е работило. И да стане възможно емисиите на тази програма да достигат до аудитория в чужбина. Това е важно, говорили сме много пъти, да не го повтарям, надявам се да стане така, както е заявено пред институциите и публично.

   Друго нещо, което не мога да приема, това е отстраняването на знакови лица. В миналия отчетен период беше Лили Маринкова. Сега - Йордан Георгиев, Тома Спространов, няма значение дали са на пенсионна възраст или не, това е творчески труд. Те са доказани имена, имат своята аудитория. Ето, например Росен Гергов не е на пенсионна възраст – диригентът на симфоничния оркестър. При това в отчета той е представен положително. Казва се: „Симфоничният оркестър с главен диригент Росен Гергов изнесе 11 концерта, като почти всички се превърнаха в музикални събития”. И тук някак си идва не много обяснимо неговото отстраняване. От есента ще има друг главен диригент на симфоничния оркестър. А Росен Гергов написа във Фейсбук: „Тежки времена ви чакат, колеги!”

   И нещо, с което ще завърша, въпреки че можеше да започна с него. Гледам раздела за обществените поръчки, той не е пространен, едва три абзаца с по едно изречение или с две. За мен не е нормално, влизайки в  институция, каквато е Българското национално радио, да побързаш да си решиш проблема с колата - служебната, след това, на втората година, да направиш обществена поръчка за друга кола, и то при условията на оперативен лизинг до 50 000 лв. След като изтече лизингът, тази кола не остава собственост на радиото. Това е една обществена поръчка, която още не се е провела, но която е обявена. Мен тези неща ме притесняват, защото нито в служебния, нито в личния си живот съм постъпвал така. Извинявам се, че го казвам, но тук е г-жа Стоянова, която като доскорошен председател ще потвърди, че никога не съм настоявал за каквито и да било служебни екстри. В СЕМ ползвам най-раздрънкания автомобил, а личната ми кола е на 15 години, при пет мандата в парламента. Когато бях председател на Медийната комисия, имах персонален шофьор, който ме возеше с кола на 500 000 км. Не, че не съм могъл да изискам  по-нова. И не го казвам от завист, нито от сиромахомилство. А защото съм убеден, че отношението към служебния комфорт  говори много повече за същността на човека, отколкото всякакви концепции, програми и отчети. В деня, в който обсъждаме работата на БНР, имам основания да кажа това с горчивина. Благодаря!