Публикации » От мен » Печатни медии

Та чие убежище беше национализмът?

[26 Октомври 2017]

"Но защо е този скок на амбициите за по-голяма автономия и дори за независимост?Какво толкова лошо се случи на Стария континент в последните три десетилетия, та се стигна до тези процеси? Някои от тях имат дълбоки исторически корени, но защо точно сега отново се активират? Нали никъде в Европа, включително и в Русия, вече няма социализъм и няма кой да поражда национализъм? Нали навсякъде е налице не просто капитализъм, а повече капитализъм в сравнение със съществуващия преди дори в Западна Европа?"

Кой може да каже дали си българин?

[19 Октомври 2017]

"Признаването преди броени дни на българско малцинство в Албания е подходящ пример колко важен е принципът на достоверността при определянето на идентичността. Осъществяваните десетки години научни и журналистически изследвания помогнаха на политиците не само да поставят аргументирано въпроса в Европарламента, но и да убедят с факти албанските депутати да гласуват. И колкото и никой да не може да ти каже дали си българин или не, признаването на общностната идентичност ще окрили всекиго, желаещ да определи в същата посока индивидуалната си идентичност. "

Вместо да събличат, медии обличат властта

[12 Октомври 2017]

" След скандалното предаване Николаев и Симеонов се чули по телефона и се посмели на случилото се. А след отпадането си от парламента Тодоров имал много предложения да води телевизионно предаване. Сигурно ще ни се наложи и това да преживеем. Докато има медии, които разбират дълга си не като събличане, а като обличане на властта."

Крискотизираният слух е глух за камертона на "Декамерон"-а

[28 Септември 2017]

Грешката с "ДекамерТон" на напористата читателка от времето на соца всъщност е вярна. Защото произведението на Бокачо даде тон, с който дълги векове се изобличаваше лицемерието на потъналото в разврат общество. Днес лицемерие дори не е нужно - разюздаността не само е на показ, но и преспокойно се натрапва на подрастващите като пример за подражание. И да звъни камертонът на "Декамерон", няма кой да го чуе - родителите са се наострили срещу великия флорентинец, докато певци еднодневки им покваряват децата под носа. А може би под очите и ушите им.

Ментета ли ни управляват?

[21 Септември 2017]

"Истински хора ли ни управляват, или тяхното второ "аз"? В ключовите моменти с оригинала ли имаме работа, или с ерзаца? Менталното ли взима решенията, или ментетното? Ако второто преобладава, има ли кой да носи отговорност за управлението? Нали всеки може да се оправдае, че няма как да бъде виновен за действията на двойника си. Ако лавират, за да пазят интересите на страната, можем все пак да махнем с ръка, колкото и недостоен да ни се вижда начинът, по който го правят. Но ако лъкатушат заради собственото си оцеляване, се налага не просто да махнем с ръка. А да махнем от позициите им онези, които са превърнали този похват в лично изгоден модус вивенди."

Няма помирение без признаване на всички злини

[14 Септември 2017]

Когато се анализира семеен скандал, е добре да се започне от самото му начало, а не на когото от съпрузите, откъдето му е удобно. Обществото е като семейството. Ако историята се разглежда не в нейната причинна обусловеност или поне последователност, а откъдето започват плюсовете за всяка от спорещите страни, няма да постигнем нито разбирателство, нито помирение. Пък после ще се чудим защо други народи си живеят живота, а ние все оцеляваме.

Гласуването по квоти удря СЕМ в сърцето

[31 Август 2017]

"Всичко е само игра, всичко е само спектакъл", пее Михаил Белчев. В нашия случай нямаше даже игра, нямаше даже спектакъл. Квотата можеше поне пред публиката да не бърза с единодушието си, да се престори, че спори, да се стигне до втори тур дори, където пак можеше да подкрепи фаворита си, но впечатлението щеше да е съвсем друго. Предпочете обаче да действа като бундестима от близкото минало, за който беше важно да вкара гол, а не красотата на играта. Само че сега голът може да се окаже във вратата на СЕМ.

Песни за "Златната решетка"

[24 Август 2017]

"Не пей ми се. И защо ли да пея/ в тез години, аз в каквито живея!", проплаква преди век и половина един от водачите на църковно-националната ни борба. "Но защо не съм Славейков, /да заплача, да запея:/ "Не пей ми се, не смей ми се,/ от днес вече ще да блея." Позволявам си да цитирам отговора не само защото авторът му е Ботев. Но тъй като и сега не в примирението е спасението.

Държава в аварийната лента

[10 Август 2017]

За да схванеш същността на дадено общество, е достатъчно да попътуваш по магистралите му. Ако най-бързо стигат онези, които карат в забраненото, очевидно в такава страна се успява с наглост. И ако държавата не може или не иска да промени ситуацията, очевидно самата тя е по аварийната лента. Поради което европейските правила няма как да дадат европейски продукт.

Обществена медия не значи правителствена

[03 Август 2017]

Работил съм убедено и съм гласувал за приемането ни в ЕС. И не въпреки, а точно поради това смятам, че европейският ни избор трябва да бъде отстояван със силата на аргументите, а не с аргументите на силата. Може да е банално, но е вярно. Остава и воините на "правилната" пропаганда да го разберат.