Публикации » От мен » Печатни медии
Няма помирение без признаване на всички злини
[14 Септември 2017]
Когато се анализира семеен скандал, е добре да се започне от самото му начало, а не на когото от съпрузите, откъдето му е удобно. Обществото е като семейството. Ако историята се разглежда не в нейната причинна обусловеност или поне последователност, а откъдето започват плюсовете за всяка от спорещите страни, няма да постигнем нито разбирателство, нито помирение. Пък после ще се чудим защо други народи си живеят живота, а ние все оцеляваме.
Няма помирение без признаване на всички злини
Когато някой привежда примери от миналото,
без да се съобразява с причинно-следствената връзка на събитията и дори с
тяхната последователност, когато рови в историята от определен момент нататък,
а не откъдето могат поне хронологично вярно да се опишат процесите, това е
сигурен знак, че той е манипулатор. Че целта му е не да представи възможно
най-точно случилото се, а да го поднесе в оня деформиран вид, който ще обслужи
интересите му.
И около тазгодишния 9 септември
поредният взрив на този тип поведение задръсти отново публичното пространство.
Вече почти три десетилетия се прибягва до едни и същи мантри, които колкото
повече изветряват, толкова по-упорито се поднасят. Не просто с очакването, а с
нахалното настояване най-сетне масово да повярваме, че до 1944 г. у нас царят
мир и любов, но комунистите правят преврат, с което злините нахлуват в живота
на българина. Което обаче съвсем не е така. Насилието не започва на 9
септември. То, включително и политически мотивираното, присъства в цялата ни
следосвобожденска история. Политическите репресии, в това число и убийствата,
също не са патент на тази дата. Както и забраната на партиите. И лагерите не са
запазена марка на 9 септември, те съществуват и преди това. Не е нещо ново и
ликвидирането на интелектуалци. Атентатът в катедралата "Света
Неделя" на 16 април 1925 г. е тежко злодеяние, но то не предшества
кървавия терор след Юнското и Септемврийското въстание. Както пък двете
въстания не предшестват Деветоюнския преврат и убийството на премиера Стамболийски.
И референдумът през 1922 г. за съдене на виновниците за двете национални
катастрофи няма как да е преди самите катастрофи.
Хронологията на събитията не може да
се промени, затова те се вкарват в употреба, откъдето е удобно. Или пък се
подменя интерпретацията им. И така се внушава, че земеделците са вдигнали
Юнското въстание преди преврата, а пък комунистите са създали лагерите, още
докато са били в нелегалност. А пактът "Молотов-Рибентроп" бил
идеологически обоснован, защото националсоциализмът и комунизмът са братя и
дори близнаци. Първоначалната му подкрепа от българските комунисти се разглежда
като непростим грях, като се премълчава, че той се посреща с възхищение и от
тогавашната власт, а депутатите от 25-ото Народно събрание дори го наричат
"щастливо съвпадение за нашата страна". Това споразумение може да е
плод на всичко друго, примерно на териториални претенции, на имперски амбиции,
но не и на идеологическа близост. Иначе трябва да приемем, че има идеологическа
близост и между СССР и САЩ, които заедно с Великобритания и Франция воюват като
съюзници срещу хитлеристката коалиция, което няма как да не звучи абсурдно.
Защо е нужно всичко това? Толкова ли е
трудно да се признаят и злините преди 9 септември? Вместо да се разпространява
клишето, че БСП не се била извинила за периода след това? Напротив, тя го стори
още в началото на прехода в специална декларация, нейни отговорни представители
го направиха неведнъж и в пленарната зала, и от други авторитетни трибуни. Кой
обаче ще се извини за предишното време? И кога? Или поне да се разграничи от
обвързването ни с нацистка Германия, от фашистката практика у нас, от
преследването на участниците в антифашистката съпротива.
Нормално е това да сторят онези десни
партии, които смятат, че преди 9 септември България е вървяла по правилен път.
Само че те предпочитат да внушават, че у нас не е имало фашизъм, защото
тогавашната практика не се вписвала достатъчно в определението на Желю Желев от
едноименната му книга. Продължиха да го твърдят и след като самият Желев, вече
като президент, призна, че онзи режим по същността си е бил монархофашистки.
Така им е по-лесно - като не е имало фашизъм, не е имало и антифашистка
съпротива, а партизаните са били терористи. Макар и подкрепяни не само от
Москва, но и от Лондон и Вашингтон. Не се притесняват, че по този начин
България се представя пред света като единствената участничка в Тристранния
пакт, на чиято територия не се е разгърнала съпротива срещу
хитлерофашизма. Това не само е позорно, но и не е вярно. За тях обаче е важно, че
така изчистват миналото на своите предшественици, на идейните си родоначалници.
Единствено виновни остават комунистите, поради което днешните им наследници -
социалистите, трябва да бъдат по-ниски от тревата и по-тихи от водата.
Когато се анализира семеен скандал, е
добре да се започне от самото му начало, а не на когото от съпрузите, откъдето
му е удобно. Обществото е като семейството. Ако историята се разглежда не в
нейната причинна обусловеност или поне последователност, а откъдето започват
плюсовете за всяка от спорещите страни, няма да постигнем нито разбирателство,
нито помирение. Пък после ще се чудим защо други народи си живеят живота, а ние
все оцеляваме.
14 септември 2017 г., в. „Дума”