Новини

Човек от изчезваща порода

[22 Юли 2010]

Погребението на Веселин Иванов

   Днес в Дупница бе погребан бившият народен представител Веселин Иванов, починал вчера на 62 години. Да го изпратят в последния му път в траурния парк бяха дошли много негови роднини, близки, приятели, колеги. Пред гроба му говориха екскметът на Дупница Първан Дангов и Иво Атанасов. Ето думите на Иво Атанасов:

   Уважаемо опечалено семейство,

   Уважаеми опечалени присъстващи,

   Дори и на този, който безброй пъти е държал речи, му е трудно да говори днес. Днес е трудно и да се слуша. Защото виждаме, че сме в черна серия, започнала с кончината на народната представителка Маргарита Панева преди по-малко от година. Преди месец се простихме с Лазар Захаринов от с. Крайници, преди седмица си отиде председателят на БСП в Дупница Кирил Ангелов, на чието погребение не можах да дойда, тъй като бях болен. А сега се прощаваме с личност като Веселин Иванов.

   Аз съм сред тези, които най-много го познаваме. Близо 20 години работихме заедно: в 36-ото Народно събрание - като народни представители, а в следващите четири мандата той беше експерт в парламентарните комисии по култура и по гражданско общество и медии, на които бях председател или заместник-председател. Той беше специалист, на когото разчитах, и приятел, на чието рамо можех да се опра. Имали сме възможност да разговяраме стотици пъти - и професионално, и другарски. Това ми помогна да вникна в неговата натура и да си дам сметка колко светла личност е той.

   Голям удар за него беше загубата на съпругата му Снежка, която той тежко преживяваше. Казвам "преживяваше", а не "преживя", защото Веско не можа да свикне с нейната липса и до последно очите му се пълнеха със сълзи, когато - волно или неволно - я споменавахме.

   Повечето от събралите се тук сме привърженици на една и съща идея, на най-хуманната политическа идея, която сега е подложена на изпитание както поради външни, така и поради вътрешни причини. Веселин беше сред най-почтените кавалери на тази идея. Той беше фигура с достойнство, от изтъняващата порода на принципните хора.

   Тези думи няма да утешат близките му. Но аз ги казвам, защото ние трябва да знаем с какъв човек се разделяме днес. И да знаем също, че раздялата ни е само физическа. В мислите си продължаваме да сме с Веселин Иванов.

   Поклон пред светлата му памет!