Публикации » Интервюта
Иво Атанасов: Печеля, когато жена ми е на терасата
[10 Ноември 2007]
Вечният депутат, както наричат рекордьора по мандати в парламента Иво Атанасов, от няколко години живее от спортни залози. Социалистът дори в данъчната си декларация записа - приходи от "Еврофутбол" 64 хиляди лева. Мнозина от колегите му се чудеха как е оцелял в социалния експеримент - живот с минималната заплата преди години. После се оказа, че тайно е пускал фишове. От известно време кюстендилецът публикува своите прогнози на личния си сайт с надеждата народът да му се довери и да се опаричи като него.
- Г-н Атанасов, защо залагате - за пари, заради тръпката или по навик?
- Единствено за печалба. Не разбирам каква тръпка може да бъде да си губиш парите. Играя, за да печеля и за нищо друго.
- Как се зарибихте - помните ли първия си път?
-
Навремето участвах редовно в Tото 1, така че културата на залагането си
я имам. Допреди пет-шест години не съм и предполагал, че ще играя
"Eврофутбол", дори не знаех правилата. И тогава съдбата ни срещна с
едно семейство, което се издържа изцяло от залаганията. Повярвах, че е
възможно, и започнах. Тези приятели бяха много вещи учители в първите
ми уроци, винаги ще съм им благодарен.
- Всеки играч копае някъде в търсене на златната жила. В коя хазартна ниша се ситуирате вие?
-
Може да прозвучи странно, но не съм хазартен тип. Мога да го докажа с
работата си в такава осветена сфера, каквато е политиката, там нямам
едно неразчетено действие. И в залозите играя на сигурно. Най-важното е
да си върна парите, защото печалбите на едни участници идват от
загубите на други.
- Имате ли си късметлийски ритуал?
-
Чудеса няма. Не съм магьосник, дори играя малко хамалски. Пускам
пет-шест комбинации на ден. От тях една, две или три ме пробиват, в
една-две ми излизат контрите и в тях завършвам на нула. При другите
две-три печеля, с което обикновено покривам загубите от комбинациите, в
които са ме пробили. Като цяло обаче излизам на плюс, понякога много на
плюс. Много важно е играчът постепенно да си натрупа оборотен фонд,
който жена му да не го знае, за да не му се бърка колко да харчи.
- Играете ли срещу любимия си отбор?
- Не залагам на български отбори, защото, ща не ща, влагам емоция, а емоцията е възможно най-лошият съветник при залагането.
- На личния си сайт публикувате смело не само прогнозите, но и залозите си...
-
Не е редно да качвам всичките си прогнози, това би ми създало проблеми,
който и да е букмейкърът. Има дни, в които наистина губя големи суми и
това се вижда в сайта. При качването на залозите много е важно на кое
ниво да спреш, за да не банкрутираш. По-добре да се признаеш за победен
в една кампания, отколкото да се заинатиш и да загубиш всичко. Аз
обикновено спирам, когато залогът стигне хиляда лева. Това за
средностатистическия българин е много, както беше непосилно и за мен
преди няколко години. Но като не можеш да заложиш 100 лева и да вземеш
примерно 220 с моята прогноза, играй с 10 и вземи 22 или заложи левче и
вземи 2,20, все е повече от нищо.
- Съпругата ви проявява ли разбиране към тази ваша страст?
-
Не просто разбиране, тя е много доволна, че вече пиша фишове, а не
статии. В годините на демокрацията съм публикувал над хиляда статии,
без да си поискам хонорара за нито една, време беше да направя нещо и
за семейството си. Не е вярно обаче, че жена ми предсказва мачовете,
както бяха написали някъде. Напротив, която прогноза й кажа, преди да е
свършим мачът, изгаря. Наскоро "Барселона" трябваше да бие като гост,
но мачът вървеше към края си, домакините водеха с един на нула и парите
ми пропадаха. Не щеш ли половинката ми излезе на терасата и Барса мигом
изравни. Казах й да не влиза в хола още пет минути и това беше
достатъчно каталунците да вкарат победен гол и да изляза на печалба.
Жена ми е прекрасен човек, преди години й казвах колко печеля, но като
всяка жена и тя не може да приеме, че ще има дни и тиражи, в които ще
съм на загуба. От две-три години не й казвам нищо, но когато наблюдавам
мач, тя ме гледа право в очите и ако види в тях радостно пламъче,
смята, че печеля. Казвам й: "Не бързай, може да се радвам за нещо
съвсем друго."
- Какво мислите за еволюцията в бранша?
-
Понякога се изкушавам по новостите, но невинаги успешно. Опитът ми
доказва, че колкото по-опростена е комбинацията, на която залагаш,
толкова по-резултатна е тя.
- Коя е най-голямата ви печалба?
-
Така изчислявам залозите, че еднократната печалба да е под две хиляди
лева. В противен случай трябва да ходя до банка, което ми отнема време,
създава ми неудобства. Редовно декларирам годишните си приходи пред
Сметната палата, чиито регистри са публични, но избягвам да ги
оповестявам без нужда, защото много хора се дразнят. И вчера получих
имейл: "Не те ли е срам да печелиш от Еврофутбол?" Ха сега де! Да не би
да крада? Защо трябва да се срамувам от плодовете на труда си? Вместо
да ми следват прогнозите и да спечелят нещо, мнозина предпочитат да
задръстват форумите с глупостите си. Няма друг политик, който толкова
пряко да предлага на всеки да припечели по някой лев. Дори да давам
най-вълшебните прогнози, Васил Божков може да бъде спокоен, защото
хората дотолкова не вярват на политиците, че по-скоро ще си стоят
бедни, отколкото да си кажат: "С този и ние ще успеем."
- А най-крупната загуба?
-
Сега губя до 1000 лева, за които обаче съм сигурен, че след два-три дни
ще си ги върна. Преди, в началото, бях стигнал до нулата, дори бях взел
заеми. Още помня студената пот, която ме събуждаше нощем. Оттогава
играя изключително пресметливо, както може да го прави само човек,
който вече е изгърмявал.
- Защо хазартната страст по презумпция дърпа човека към дъното?
-
Комарът дърпа човека към дъното, но само хазартния човек, оня, който
все чака чудото. Така е и в политиката, голямата част от избирателите
все чакат Спасителя, който да им донесе джакпота. Както казва поетът
Васил Сотиров, можеш да си изкарваш хляба с джакпот на челото, но ако
разчиташ само на късмет, фалитът ти е сигурен.
- Защо спортните залози се превърнаха в такъв социален феномен в България?
-
Някои наистина го правят за тръпката - събират се в пунктовете, особено
в почивните дни, пийват по нещо, гледат мачове, спорят, залагат. Други
виждат в залагането шанс да се отскубнат от мизерията, но тъй като са
притеснени финансово и нямат свободата да загубят нещо днес, за да
спечелят утре, най-често губят всичко.
- Бихте ли участвали в такъв социален експеримент - "30 дни живот на гърба на букмейкъра"?
-
Човек може да се издържа само от залози, но хората не могат. Няма как
това да е масова практика не само защото далеч не всеки играе правилно,
а и тъй като хората не вярват едни на други. Ето, онзиденшната прогноза
в сайта ми дава 700 евро печалба. Ако десет хиляди души бяха играли с
нея, "Еврофутбол" щеше да олекне със 7 милиона. Що се отнася до
експеримента, с удоволствие бих участвал. Дори и когато трябваше по
един предишен експеримент да живея един месец с минималната заплата,
успях да се справя само благодарение на това, че част от сумата
разиграх успешно.
- Ласкае ли ви определението "парламентарният представител на милионите залагащи"?
- Приятно ми е да го чуя. А онези, които заради другите политици не вярват и на мен, да се сърдят на себе си.
Любомир Старидолски
в-к "Стандарт", 10 ноември 2007 година