Бирени лозунги срещу нерезите в Кьолн

   Новогодишните сексуални нападения около Кьолнската катедрала извикаха може би не само в моята памет романа „Чочарка”, екранизиран от знаменития Виторио де Сика. Не толкова защото бягащата от войната Чезира (в ролята – София Лорен) и 13-годишната й дъщеря Розета са изнасилени не къде да е другаде, а тъкмо в черква, под погледа на Дева Мария. Този похват за засилване на трагизма е често срещан, има го и в нашата литература, достатъчно е да си спомним Петко-Славейковото: „О, спи ли бог? О, бог не види ли?” Впечатляващо е, че писателят Алберто Моравия представя като изнасилвачи рота мароканци, част от дебаркиралите съюзнически войски. Можел е да възложи злодейската роля на французи или англичани, войната предполага това, но е предпочел „мъже с тъмни кожи и лица като на турци”, по израза на главната героиня. По този начин сексуалното насилие вече е не просто частица от безкрайните ужаси на войната, а сблъсък на две култури, на две религии, на два противоположни типа ценности, както бихме казали сега. Драмата в италианската катедрала е своего рода предвестник на сексуалните посегателства около Кьолнската. И предупреждение, макар и твърде ранно, но пък достатъчно силно, за днешния развой на събитията.

   Само че кой се интересува от предупреждения, и то в художествена форма, след като управленският елит на Европа не се трогва от много по-сериозния език на протестите, нито пък се стряска от събитията? По зла ирония тъкмо в новогодишното си обръщение канцлерът Меркел заяви, че Германия ще остане отворена за бежанците, защото това било „една възможност за утрешния ден”. И предупреди гражданите да се подготвят за още предизвикателства. Които настъпиха буквално в същия миг. Големи групи озверели мъже от „арабски или северноафрикански произход” извършиха близо сто сексуални посегателства върху местни жени, излезли да посрещнат Новата година в района на катедралата. Полицията не само беше безпомощна, не просто изхленчи със закъснение, че си е имала работа с нов тип престъпно поведение, но и скри истината за насилието в рапортите си за новогодишните празненства. Дружно мълчаха и медиите, като рекордът е на обществената телевизия ZDF, престрашила се след повече от половин седмица да съобщи за издевателствата.

   Сцените край Кьолнската катедрала, излезли сякаш изпод перото на Моравия и поставени от Де Сика, пробиха отдавнашното табу в Германия да не се подлага на публична критика поведението на мюсюлманските общности. Промуши го, и то въпреки призивите на властта да не се формират стереотипни възгледи за имигрантите и въобще за малцинствата. И за най-толерантните става все по-ясно, че бежанците далеч не са единствено онези майки с плачещи край границите дечица, които телевизиите дълги месеци ни представяха като цялата действителност, а не само като част от нея. Разбира се, неразумно би било сега да се отвърне на медийното обобщаване със същото, но с обратен знак. Но и не може повече зад действително прокудените от родните си места да не виждаме нашествениците, които щурмуват границите не просто с амбицията на завоеватели, но и със самочувствието на победители. Защото са сигурни, че в крайна сметка толерантна Европа ще отстъпи и те ще наложат на нейния терен собствените си правила.

   Навярно не са далеч от целта си. Дори и сега някои оневиняват злодеянията в Кьолн с аргументи като: „А вие защо биете негрите?” И дори ни упрекват в двуличие, защото сме били забравили зверствата на християни в една или друга война. Няма армия, независимо от националността й, част от чиито войници да не са извършвали сексуални насилия в завоюваните територии. Войните отприщват животинското у човека и това е едно от важните основания те да не бъдат допускани. Но Европа сега във война ли е? Нали все пак става дума за новогодишни празненства? А ако сме във война, евролидерите какво правят тя не само да свърши, но и да бъдем победители?

   Ах, да, взети са мерки! Кьолнската кметица призова жените да се държат прилично. С което им прехвърли поне част от вината. Защото бежанците са поканени от фрау Меркел, както самите те заявяват на униформените. Поради което дамите трябва да се движат на групи, а утре – навярно с прибежки и припълзяване. И най-важното – да бъдат „на една ръка разстояние” от онези, чиито жертви могат да станат. Не на площад „Тахрир”, а пред Кьолнската катедрала.

   „Мъжете знаят защо!” бе пазарният слоган на наша бира, низвергнат заради дискриминационното си звучене. „На една ръка разстояние” пък, насочващ към друга марка, изглежда невинен, но е още по-сексистки. Защото германските пивоварни традиции може и да са по-стари от нашите, но с бирени призиви, дори и на немски, тълпите от нерези в Кьолн няма как да бъдат озаптени. Което и жените знаят защо, и то по-добре от мъжете.