Блог

Като коляно в ръцете на евроинструктор

[31 Октомври 2014]

"Млад поет черпеше в аванс за бъдещата си стихосбирка, а редакторът се беше намърдал до съпругата му. Изглежда се е държал съвсем по енепейски, но ние не забелязвахме, тъй като бяхме доста пийнали или пък защото той е действал под масата. Но в един миг на внезапно и за кратко настъпила тишина се чу гласът на поетовата половинка: „Не сега, не сега!” Да й се не види и на стихосбирката, на всички ни загорча от цената! Горчи ни и сега, но не заради нечия похотливост. А защото сме се примирили да бъдем коляното в ръцете на евроинструкторите."

     Като коляно в ръцете на евроинструктор

   „Знаеш, че съм в ръцете му!” – „Как така в ръцете му?!” – „Ами книжката...” Телефонният диалог е от филма „Дами канят”. Бамби още не подозираше, че младата му съпруга е в ръцете на автоинструктора буквално, а не просто заради шофьорския изпит. Когато разбра, избухна: „Пуснал си го в твоя апартамент, поканил си го да опита твоя заек, защо да не опита и твоята мадама!”

   Нещо подобно, но без избухването, се случи с височайшата визита на един евроинструктор. България го пусна в Народното събрание, даде му стая, в която да разговаря с ръководствата на парламентарно представени партии. Това е в рамките на нормалното. Само че той ги прекрачи и се произнесе кой трябва да ни е премиер, каква да е формулата на новото правителство и кои партии  в никакъв случай да не бъдат приобщени към нея. А после публично пусна ръка на кметицата, съвсем в руслото на посочения филм.

   Този недопустим за който и да е политик жест може и да е лишен от сексуален подтекст. Има хора, които като разговарят с теб, непрекъснато те побутват, потупват, скъсяват дотолкова дистанцията, че чувстваш дъха им, най-често – неприятен. До такава степен физически влизат в личното ти пространство, че гледаш секунда по-скоро да се отървеш от присъствието им. Шефът на енепейците обаче е със сериозен политически опит и със сигурност отдавна е изчистил подобни елементи в поведението си.

   При добро желание в позата му може да се съзре нещо от самовъзхитата на Микеланджело. Когато завършил скулптурата на най-важния библейски пророк, образът му се сторил толкова жив, че той го ударил с чук по коляното и извикал: „ Мойсей, говори!” Та може и евроинструкторът да е почукал коляното на кметицата в пристъп на удовлетвореност от това, че е подредил нещата в България. Но дори и да е така, следите от пуснатата му ръка ще стоят дълго. Както и до днес в Рим се виждат белезите от чука на Микеланджело по дясното коляно на „Мойсей”.

   При още по-добро желание посягането може да се разчете като своего рода патернализъм. Бащата на енепейците се отнася към българските си съпартийци като към свои деца. Той повече от тях знае кое им е полезно и вече е сторил нужното за благото им, макар и да не е уважил тяхната автономност. Покровителствено е положил ръка на коляното, както би го направил и на раменете, ако пейката, на която се е сместил и кандидат-премиерът, не беше толкова тясна. Само че в случая трудно може да се види бащински порив по лицето му. Тук кметицата по-скоро би се сетила за думите на Багряна: „Гледаш ме с очи на похитител!”, изпети от Богдана Карадочева, отколкото да се почувства като лутаща се дъщеря, вкарана най-после в правия път.

   И при най-добро желание обаче е трудно да се приеме, че ръката е пусната неволно. Още през май стана ясно как този евростар се сили да обори впечатлението, че вече е не толкова star, колкото стар. Той илюстрира преимуществата на обединена Европа с ... порното. Преди било много трудно да се гледат такива филми. И навярно защото сега е лесно, се отнася с кметицата като с бейби ситър. Виждал е неведнъж в киносюжетите, които ни препоръчва, колко е приятно да посегнеш на момичето, което си наел да гледа децата ти. И как в повечето случаи то не само не те укорява, но и се съгласява.

   Това отношение, разбира се, е крайно обидно. Но още по-обидна е липсата на реакция. От кметицата няма какво повече да се иска – парализирала се е като зайче и е сплела ръце, та да се предпази от нещо по-лошо. Но защо мълчеше кандидат-премиерът? Ако не знае друга дума, освен „конграчулейшънс”, можеше поне да се прокашля тактично или да отклони вниманието на госта примерно към новооткритата естакада. Не го стори и се получи като в „Оркестър без име”. Когато Джани Леопарди покани певицата на танц с думите: „Рени, прего!”, а тя се колебаеше, Павката се възмути не от италианеца, а от нея, и грозно изсъска: „Айде прего, ма!” А на Лъвов мост само Криско липсваше със скандалното: „Пукажи на тия хора...”, но сякаш беше тук.

   На времето издаването на първа книга беше голямо премеждие, особено ако си от провинцията. Редакторът все намираше поводи да дойде в твоя град, уж за работа върху текста, но всъщност да се възползва от гостоприемството ти. В един от тези случаи, когато млад поет черпеше в аванс за бъдещата си стихосбирка, човекът от издателството се беше намърдал до съпругата му. Изглежда се е държал съвсем по енепейски, но ние не забелязвахме, тъй като бяхме доста пийнали или пък защото той е действал под масата. Но в един миг на внезапно и за кратко настъпила тишина се чу гласът на поетовата половинка: „Не сега, не сега!” Да й се не види и на стихосбирката, на всички ни загорча от цената!

   Горчи ни и сега, но не заради нечия похотливост. А защото сме се примирили да бъдем коляното в ръцете на евроинструкторите.