Публикации » От мен » Печатни медии
Лявото да е същност, а не пудра
[30 Януари 2010]
Колонката на Иво Атанасов в "Дума"
ЛЯВОТО ДА Е СЪЩНОСТ, А НЕ ПУДРА
„Чудо невиждано - тичащи големци!" - удивлява се известната журналистка Анна Заркова по случай набезите, понякога - посред нощ, на министри до блокираната гръцка граница. Ако сме честни пред себе си, нека си признаем, настоява тя, че по-скоро лъвовете пред МВР ще се разкихат и разкашлят, отколкото предишните управляващи да се вдигнат в два през нощта да се разправят със сърдитите хремави тираджии.
Тезата е пресилена, но все пак авторката не е съвсем далеч от истината. Да, много често гербариите не знаят как, излагат се - и по света, и у нас, стават смешни дори, но старанието им е налице. А българският избирател е като британския футболен запалянко - аплодира и загубите на отбора си, но само след като играчите са оставили сърцата си на терена.
И ние тичахме по пожари в различни кътчета на страната, но в последните години създаваме впечатление, че реакциите ни са прекалено академични, а от действията ни лъха оная кабинетност, която не ни позволява да преобразуваме дори очевидните си успехи в политическа подкрепа. Организирането на протести, излизането на улицата, гражданското неподчинение дори не само не са в кръвта ни, но и не се насърчават, ако някъде все пак се пръкнат.
Преди два-три мандата наведнъж бяха спрени десетки влакове в страната. Заявих в петъчния контрол на транспортния министър, че ако не се отмени закриването на линията за Гюешево, ще легна на релсите в Кюстендил. Събрахме с много хора на жп гарата, дойдоха и другите депутати от района, че и шефът на БДЖ.
В един момент разрешеното за протеста време изтече, големците се оттеглиха в сградата на гарата и всичко можеше да приключи с баламосване в познатите умерени дози. Останах при хората, слязохме от перона на релсите, готови да блокираме движението. „Нарушавате закона!" - каза ми от упор дошлият при мен шеф на РДВР. „Знам!" - отговорих кратко, но дълго, може би цяла минута, го гледах в очите. Това беше премерване на куража, което предреши изхода от ситуацията. Не позволихме на двe композиции да заминат, стояхме и пеехме на релсите, а полицията и с пръст не ни пипна. И влакът за Гюешево и до ден днешен си пътува.
Ако предполагате, че от ръководството са ми казали поне едничка добра дума, не сте познали. Стана дори по-лошо. Тъй като това беше единствената спасена линия от десетки закрити тогава, едва ли не съм злепоставил депутатите, в чиито райони влаковете бяха спрени. Направен бе даже опит за окарикатуряване на победата ни. Уж ние сме лежали на едни релси, пък влаковете спокойно си минавали по други.
Това обяснява много неща. Ние не само страдаме от недостиг на политици, на които лявото да им идва отвътре, да им е същност, а не пудра, но и когато все пак се появи някой и друг автентично ляв, по-скоро ще стане трън в очите, отколкото пример за следване. Така постепенно се пренасищаме с кадри не само без собствен облик, не просто без лично мнение, но и без кауза. До такава степен не излъчват социализъм, че можем да си ги представим като дейци на коя ли не друга партия. И ден след ден левонастроеният избирател започва не само да търси, но и да намира другаде своето политическо представителство.
А толкова малко се иска понякога! Преди време около Коледа или Нова година, забравил съм вече, ми се обадиха шофьори от Промахон. Дни поред не могат да минат границата, няма как да се приберат за празника, а и парите са свършили. Звъннах на Костадин Паскалев, тогава вицепремиер в правителството на бившия цар. Заварих го на маса, но човекът си заряза празника и раздвижи нещата, та шофьорите успяха да си дойдат при семействата. Някои от тях продължават да ми припомнят с признателност случая. Избирателят умее да бъде благодарен, стига да усети, че мотивът да правиш едно-друго се родее по-скоро с чувството ти за солидарност, отколкото със служебните ти задължения.
30.1.2010 г.
Други текстове от рубриката "Точката над и-то": в раздел "Публикации, подраздел "От мен", секция "Печатни медии" на този сайт.
