Публикации » От мен » Печатни медии
Не младостта на лидера привлича младите
[03 Октомври 2009]
Колонката на Иво Атанасов в "Дума"
Има избори, в които разумът определя до голяма степен мотивацията на гласоподавателите, но има и такива, в които не внимателната преценка, а еуфорията завладява всичко. Тъкмо в тези моменти младите никога не са били с нас. През 2001 г. например те се втурнаха масово към бившия цар, а през 2009 г. - към бившия му бодигард. И Симеон Сакскобургготски, и Бойко Борисов са по-възрастни от Сергей Станишев. Но, уви, привличането на младите към нашата бюлетина въобще не зависи от младостта на лидера. Очевидно други неща се оказват по-важни, колкото и на някои все още да не им се вярва.
Когато в партията имаше достатъчно демокрация, присъствието на младите беше по-широко, отколкото е сега. Те препълваха Висшия и общинските съвети, заемаха избираеми места в листите и бяха не безмълвни свидетели на случващото се в Народното събрание, а основни фигури в дейността на парламентарната ни група. На тях се разчиташе много, и то не просто защото бяха млади, а тъй като вече се бяха доказали - с работата си по места и в центъра, с ораторските си умения по митингите, с позициите, които заемаха по пленумите и в медиите, със статиите, които пишеха. Не чакаха избори, та да бъдат показани кои са, изявяваха се непрекъснато, повечето от тях бяха не само познаваеми, но и обичани.
Такова е било времето, би казал някой и би бил прав. Но донякъде, защото това е само част от обяснението, и то не най-важната. В партия като нашата лидерът, който и да е той, може без особени проблеми да налага волята си. Но в онези години на БСП й се позволяваше да мисли, дори се насърчаваше да го прави. Пленумите бяха чести и честни, изказванията - свободни, а не предугаждащи волята на началството, мненията се сблъскваха по въпроса с кого ще спечелим, а не кого да уредим. В тези дискусии партията по възможно най-естествения път даваше предимство на младите.
От един момент насам това започна да се режисира. Да има млади - добре, но които ръководството каже или които са предпочитани от един или друг шефски кабинет. Да има повече млади - още по-добре, но нека не забравят кой им е дал пътния лист в политиката и да го подкрепят, когато се налага. И процесът забуксува, защото естественият подбор беше нарушен. Въведоха се квоти, на конгресите се заподхвърляха списъци за кого да се гласува, но това не промени особено ситуацията. За да се стигне до сегашната ни парламентарна група, в която я има, я няма петима млади.
Това е така, защото с квотите и списъците бе подменена пистата, по която става състезанието. Вместо да се бориш за доверието на партията, по-добрата лична стратегия е да се домогнеш до благоволението на високите етажи. Вместо да се конкурираш с качества и работа, по-резултатно е да привлечеш с послушание и верноподаничество вниманието на тези над теб. След като можеш да се озовеш почти на поднебесно ниво в йерархията, защо ти е да качваш стъпалата едно след друго? Нужно ли е да се доказваш, след като има кой да те тика? Трябва ли да следваш естествения ход на развитието, щом ти предлагат място в машината на времето?
Видя се вече от няколко избора, че пътят към успеха не е този. Статуквото трябва да се промени. Колкото и да е странно обаче, колкото и да не е присъщо за тази възраст, една немалка част от младите, които сега са в местните или централните органи на партията, не са привърженици на промяната. По-скоро са поддръжници на статуквото. Някои сигурно го правят от лоялност, на други навярно им се струва, че със сегашните си позиции утре ще могат да се реализират в управлението. Защото не бива - и тук са прави - да ги използват само за лепене на плакати, макар че в това няма нищо обидно, вършил съм го години наред.
Ако някой прави внушения на младите в тази посока, със сигурност ги подвежда. Защото, ако не променим статуквото, утре ще имаме двойно по-малко депутати, кметове и общински съветници. Ще имаме много по-слаби възможности за реализация в различните държавни и общински структури. И ще стане още по-трудно за младите леви да тръгнат по пътя на успешното професионално развитие.
Привличането на младите е възможно с връщане на състезанието в пистата на демократичните критерии и принципи. Което, вижда се от всеки непредубеден, няма как да стане без промяна в сегашното статукво.
Други текстове от поредицата „Точката над и-то" в: раздел „Публикации", подраздел „Печатни медии", секция „От мен" на този сайт.
3.10.2009