Публикации » От мен » Печатни медии
Ще си връщаме доверието с намерения
[08 Август 2009]
Колонката на Иво Атанасов в "Дума"
На Бузлуджа стана ясно, че БСП е с
намерение да възвърне доверието към себе си. Това е не само похвално, но и задължително. Червената партия не е коя и да е. Тя е като
червения отбор във футбола, за който са
важни само титлите. Всяко друго класиране се възприема като поражение. Макар и да е дошло след
прекрасна игра, то води не само до
промени в стратегията и тактиката, но и до смяна на състезатели и треньори.
Ние обаче сме партия, а не отбор, и сигурно затова не бързаме с кадровите въпроси. Най-напред подчертаваме, че мандатът ни е бил успешен, което, поне в общи линии, е истина. Декларираме, че няма от какво да се срамуваме, за което силно се надяваме, че и то ще излезе вярно. И изразяваме убеденост, че след тежкото поражение БСП отново ще се изправи. Което се е случвало един-два пъти и, колкото и традициите вече да не са това, което бяха, сигурно ще стане пак.
Има в партията критично настроени другари, но ние няма да позволим няколко лъжици катран да развалят свършеното.Дори до голяма степен вече сме го сторили. Едни не бяха включени в листите, други сами се отказаха от участие, трети изгоряха в мажоритарния пожар. Един Янаки остана, но на следващия вот и на него ще му бъде показан някой от тези три пътя.
А ние сме пак тук, за да се натоварим с отговорността за изборните резултати. Поемаме я не с оставки, а с оставане. Оставаме и в парламента, и по партийните си постове. Какво от туй, че никой от цялото ръководство не посмя да се кандидатира само мажоритарно? Че това би било чисто дезертьорство - нали видяхме какво стана. А да избягаш е не само най-лесното, но и най-позорното. Още дядо Вазов го е казал: „ако би бегали, да мрем по-добре!" Ето защо ние избираме по-трудното и оставаме.
Първоначалното напрежение след изборите премина, Бузлуджа ни даде нови сили и вече гледаме към конгреса. Той ще протече спокойно, нали ще е със същите делегати. Някои от тях може би ще са недоволни, защото вече ще са уволнени, ще са без работа, без самочувствие и без средства за препитание, но конгресът едва ли ще ги чуе, защото никой не им е виновен - нали сами си избраха лесния път.
За нас сега най-важното е промяната, да се променим всички заедно, с изключение на няколкото лъжички, за които вече стана дума. Да се презаредим, както обичаме да казваме напоследък. Да разберем какво е станало, да го сторим в откровена вътрешна дискусия. До конгреса тя може да се окаже съвсем вътрешна, особено ако на обществото му е додеяло да чака и е престанало да се интересува от нас. Но за нас е важно и да отидем към честно лидерско състезание, не с голи амбиции, а с визия за нашата политика, за бъдещето на БСП. Победителят може и да е предизвестен, но нима и на изборите не беше така? Всеки знаеше кой ще бие, но надпреварата си се състоя.
И така, като анализираме случилото се, като посочим грешките и набележим мерки за тяхното преодоляване, като разработим и утвърдим конкретните си политики за следващия период и ги предложим на електората, постепенно ще почнем да възстановяваме авторитета си. И утре, при една ситуация, току-виж алтернативата отново ще сме ние.
На някои и това няма да им хареса. Ще кажат, че е добре да сме с намерения да си върнем доверието, но доверието не може да се върне с намерения. А политиките, които ще разработи конгресът, не са нищо друго, освен намерения. И как тъкмо с тях ще си укрепим авторитета, след като не смогнахме да го сторим с реалните успехи от участието си в управлението?
Та такива гласове ще има, но все по-малко. Защото лъжичките с катран вече поеха по някой от посочените по-горе три пътя.. Останали са само няколко капки, но и на тях ще им дойде времето.
Други текстове от рубриката "Точката над и-то" в "Дума"
8 август 2009
