Публикации » От мен » Печатни медии

"Летящият холандец"

[17 Юли 2010]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

 

                            „ЛЕТЯЩИЯТ  ХОЛАНДЕЦ"

 

   Случих се преди две години в Мадрид тъкмо когато „Реал" спечели шампионата. Умеят испанците да се радват на успехите. Улиците - залети с народ, пред общината - огромен екран, на който се вижда как кметът на столицата  приема  футболистите. Музика, възгласи и веселие шестваха заедно с  автобуса на кралския клуб  по централните булеварди. Представям си с какъв възторг се е препълнил Мадрид сега, когато не някой от испанските грандове, а „Ла Фурия" стана шампион, и  то на света. След забележителен период в „Реал", с който два пъти спечели Шампионската лига, треньорът  Винсенте дел Боске триумфира и на Мондиала в Южна Африка. И вече не друг, а той гледа към следващото предизвикателство, защото когато отборът върви, водачът не се сменя. Така е и в политиката.

   Испанско-холандски сблъсък има и в една от най-жестоките легенди - за „Летящия холандец". Преди 350 години корабен капитан от Делфт, груб, алчен и кръвожаден, измамва двама влюбени от Иберийския полуостров и, в стремежа си да прелъсти девойката,  изхвърля годеника в морето. Испанката обаче скача зад борда и проклина разбойника никога да не намери бряг. Оттогава корабът-призрак, известен като „Летящия холандец", се върти на едно място като вързано куче, все около бреговете на Южна Африка, и никога не може да акостира.

   Така и холандският отбор се доближава до шампионската титла и все не може да я докосне. Не съм виждал  нищо по-хубаво в този спорт от  тоталния футбол на „лалетата" през 70-те години. За съжаление на ценителите на красотата в най-популярната игра, нидерландците и  през 74-а, и през 78-а достигаха до финала на поредния Мондиал и  все не можеха да го спечелят. Не успяха в последния мач и сега, 32 години по-късно, преследвани сякаш от кармата на „Летящия холандец".

   Но какво впечатление направи треньорът им Берт ван Марвайк в първите мигове след драматично загубения срещу испанците финал! Стройната му фигура, стегната в сив костюм, беше съкрушена, но не и загубила достойнство. Черният шал контрастираше на бялата му коса, също като резултатът от двубоя спрямо очакванията. И, най-важното - селекционерът отиде до всеки от играчите си и ги окуражи - с потупване по главата или по рамото или с добра дума. Така се кътка отбор и се проправя път към нов финал.

   Такъв човек би бил и добър политически лидер. След загуба  няма да се втренчи в собственото оцеляване. Няма и да изпрати в обречена мажоритарна битка онези, от които иска да се отърве. Ще намери начин да благодари на всекиго за куража, да му каже, че го цени и че няма да го забрави. Така всеки ще се чувства приобщен към каузата, макар и вече да е отпаднал от играта.

   На другия полюс е френският треньор Раймонд Доменек. Още на миналото световно, когато „петлите" се класираха втори, се видя, че той е доста под нивото на играчите си. Но великолепни футболисти от ранга на Зидан надмогнаха неумението на наставника си и направиха Франция вицешампион. Две години по-късно,  на европейското, Доменек вече беше изгонил някои състезатели от звездния тим, други беше принудил да се откажат, а трети - нови таланти, на инат не  взе. И отборът пропадна още в групите, и то без нито един спечелен мач.

   Любопитно е,  че  дори велика сила като Франция се остави да бъде водена за носа от един посредствен треньор. Сега не е моментът за смяна, се коментираше след провала на европейското преди две години, предстои световно, трябва да се концентрираме върху него, а не да спорим кой да е  водачът, във футбола не може винаги да се побеждава, редно е селекционерът да получи още един шанс и прочие аргументи, до болка познати и от политиката.

   Преди сегашния Мондиал Доменек качи отбора на Алпите, сякаш ще го готви за зимна олимпиада. Караше играчите да се занимават с  биатлон, с планински велосипеди и с бъгита, кажи-речи - с всичко друго, но не и с футбол. Французите го обявиха за луд, медиите призоваха да бъде сменен незабавно, но при демокрацията това не е толкова лесно - човекът си е избран уставно, има си мандат, а и отново се намериха негови поддържници, които да упрекнат критиците, че не е сега моментът.

   В  Южна Африка французите логично не само се провалиха, но и сринаха имиджа си - караха се помежду си,  псуваха се, някои дори напуснаха отбора. Жалко е да видиш велика нация, унизена до такава степен. В тази история има и един плюс, но... личен. Тъкмо на това световно Доменек изпревари великолепния Мишел Идалго по мачове начело на  отбора. Такъв рекорд обаче може да зарадва дребния човек, но не и истинския лидер. И в спорта, и в политиката. И в двете сфери май е по-лесно да се преодолее проклятието над „Летящия холандец", отколкото нелепата любов към собствените загуби.

  

   Други текстове от  рубриката „Точката над и-то" : в  раздел „Публикации",  подраздел „От мен",  секция „Печатни медии" на този сайт.

   17 юли 2010