Публикации » От мен » Печатни медии

Червената лампичка пред Брат Пица

[13 Март 2010]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

                          ЧЕРВЕНАТА ЛАМПИЧКА ПРЕД БРАТ ПИЦА

   Ако искаш да си честен, черпейки стимули от заобикалящата те среда, си обречен на неуспех. Нашето общество по никакъв начин не насърчава тази иначе толкова нормална човешка черта. Трябва да носиш почтеността дълбоко в сърцето си, за да я опазиш като характеристика на поведението си при днешните ни нрави. И пак няма да ти вярват, особено ако си публична фигура. А тези пък, които повярват, няма до одобрят и дори откровено ще ти се присмеят, та и будала ще те изкарат. Че за какво си в политиката, ако не за да се нагушиш!

   Ние не щем истината, имаме непоносимост към нея. Искаме всичко, което се разкрие за една или друга известна личност, да бъде гадно. Тогава ни става хубаво. Тогава живеем в хармония и със себе си, и с обществото. И дори се озлобяваме срещу оногова, който се бори за името си. Макар и понякога да си даваме сметка  колко много изкушения и съблазни и отблъснал, за да си го опази. А може би тъкмо поради това.

   Кому не е ясно, че президентът не е никакъв милиардер - нито млад, нито стар? Финансовият министър ли не знае? Ако толкова държеше да ни впечатли с чувството си за хумор в шоуто на двамата веселяци, можеше да каже, че Първанов очевидно не е милиардер, а не, че очевидно не е млад. И всичко щеше да приключи и бързо да се забрави.

  Само че Дянков предпочете да хвърли кал. И сега цели парламентарни групи ахкат, че му били нарушени правата. Конституцията казвала, че никой не може да бъде следен, филмиран и записван, а пък на срещата на министъра при президента не само се водела стенограма, но и дори била публикувана в сайта на държавния глава.

   Само че тази конституционна защита е предвидена за личния живот на гражданите. А дори и най-лудият не би казал, че Първанов може да има личен живот с Дянков. Пък и в основния ни закон е посочено, че гражданинът не може да бъде записван не въобще, а без неговото знание или въпреки изричното му несъгласие. Тъй като министърът не е възразил да се води стенограма, остава да се разбере дали е знаел. Този въпрос е риторичен, защото срещу него е седяла стенографката, а когато е говорел, той е натискал копчето пред себе си и е светвала червената лампичка на микрофона. За толкова месеци в политиката дори кучето на Павлов щеше да си изгради нужния рефлекс. Дянков може и да няма очи за червената лампа в икономиката, която мига тревожно в резултат на управленските му действия, но тази в президентството няма как да не е видял, иначе нямаше да се чуе гласът му.

   А когато някой доказано се държи като лъжец, публикуването на стенограмата е просто задължително. Дянков например мести изхода от кризата, както си намества очилата. Беше казал, че ще е през май, после ни прехвърли към декември, а след това ни стресна, че второто полугодие ще е по-трудно от първото. Този човек или не помни, какво говори, или трябва да бъде стенографиран на всяка крачка, защото днес казва едно, пък утре - съвсем друго. Той дори и себе си смята за Брад Пит, въпреки че по-скоро е Брат Пица. И то постна, както призна в момент на откровение.

   Защо е тогава тази истерия около стенограмата, та чак за импийчмънт тръгна процедура?  Явно в лицето на Първанов се вижда алтернативата на сегашното управление, при това - единствената. Затова неговият рейтинг е взет на прицел. И то  с похватите на Гьобелс. Отстраняването на президента няма да се случи, липсват всякакви основания за това, но въпросът ще е в дневния ред на обществото месеци наред с надеждата, че всеки ден ще къса от неговите привърженици. Защото щом се говори, не може да няма нищо, нали така.

   Във фейсбук е регистрирана група „Импийчмънт на Георги Първанов".  Влезте в профила на създателя й. Ще го видите сниман с ръка на сърцето на фона на Хитлер и на нацистки знамена с пречупени кръстове. А девизът му е: „Не е важно кой е прав, а какво е правилно!" Думите са на английския биолог Томас Хъксли, известен с прозвището „булдогът на Дарвин". Като лозунг звучат мракобесно и авторитарно, дори диктаторски.

   Е, добре, дотам ли я докарахме? Това ли е, което искаме? Маневрите в парламента може да са бутафорни, но няма как да останат заключени в сградата.  Навън те припалват низки инстинкти и опасни страсти. И светват червената лампа не пред Дянков, а пред цялото общество. Ако заради политическите си различия не я видим, сами ще вкараме вълка в кошарата. И няма да има никакво значение кой е прав, а само какво е правилно.

   Други текстове от рубриката "Точката над и-то": в раздел "Публикации", подраздел "От мен", секцция "Печатни медии" на този сайт.

   13.03.2010