Публикации » От мен » Печатни медии
Царството на слепите
[28 Ноември 2009]
Колонката на Иво Атанасов в "Дума"
ЦАРСТВОТО НА СЛЕПИТЕ
„Очите ти са добри, но тъжни, защо?” - ме попитаха във фейсбук по повод на моя снимка в пресата. Отговорих, че добрината ми е по природа, а тъгата - от обществото. И не излъгах, особено за второто. И не само за мен е така.
Ето, елитната италианска проститутка Патриция Д`Адарио, навярно добра по рождение, е натъжена от премиера Берлускони. Отдала му се с надеждата, че ще й помогне да отвори хотел в Южна Италия, пък това не се случило. „Дадох му тялото си, той не ми даде нищо” – стене не от удоволствие жрицата на любовта. Как така нищо? Сигурно е дал същото. Каквото повикало, такова се обадило. За друго явно не са се разбрали. Пък и от един път – хотел, това даже в България не може да се случи. У нас дори бая ми ти мъже са готови да ядат шамари, само и само да са във височайшето обкръжение. А питаме ли ги онези хубави момичета, които се кипрят в лъскавите коли? Даваме ли си сметка колко им струва да станат част от мутренското обзавеждане? Или си затваряме очите пред техния посилен, но непривлекателен труд?
Та като говорим за мутрите - малко ли тъга има в теорията, че сме произлезли от маймуните? Тези дни екземпляр от първото издание на Дарвиновия труд „Произход на видовете” е продаден за 115 хиляди евро. Досегашните му собственици го придобили преди половин век за няколко шилинга и го държали на етажерка в тоалетната си. Твърди се, че сега е купен от наши мутри с любов към историята, които се интересуват от родословното си дърво.
Яне Янев пък е натъжен от признанието на Барозу, че не е видял разбойници в БСП. И че бившият премиер Станишев и правителството му през цялото време са били честни и лоялни партньори на евроинституциите. От председателя на Европейската комисия не се е искало кой знае колко, за да направи тази констатация. Просто не си е затворил очите. Освен България няма друга членка на ЕС – стара или нова, срещу която да не е заведено дело в съда в Люксембург. Според Яне Янев обаче изказването на Барозу било намеса във вътрешните ни работи. Ако не бяхме естети, можеше да възкликнем: „Да му имаме вътрешните работи на Яне!”
Що се отнася до вътрешните работи на много от партиите, и те не са за гледане. Доста е тъжно загърбването на принципите и прескачането на всякакви граници на приличието. Както и прогресът на негативната селекция. Ако в България се намерят 120 души, които са в състояние да зарадват народа с желания от него начин на управление, повечето от тях няма да могат да влязат в парламента. Нито чрез партиите, нито чрез мажоритарния вот на същия този копнеещ за почтена власт народ. Защото те говорят истината, а тя не е на почит. Влизат в явни конфликти, а партийното блато иска всичко да е под повърхността. Държат партиите да не се отклоняват от същността си, а за тях е по-важно да са в синхрон с гънките на обществения терен. Настояват за идентичност, а те гледат да паснат към политическия релеф.
Тъжно е, когато лява партия се колебае чия страна да вземе в конфликта между труда и капитала – и като политика, и особено в личните сблъсъци. Като изчаква да види кой ще победи в конкретните случаи, та с него да работи, тя фактически избира капитала, защото той е по-силният. Горчиво е, че когато времето докаже правотата на едного или другиго с особено мнение, вместо да го върне на бял кон, тя го прогонва като краставо магаре. Нелепо е и дясна партия да атакува отляво опонента си, колкото да го свали от власт, пък после пак да я подкара, както си знае. Да не говорим за победите на популизма, които са възможни само при доброволен отказ от зрение.
И предишното ни време не беше лишено от този недъг.. „Ще си затваряш очите!” - съскаше Павел Попандов на Пламена Гетова като съпруг на многократно залавяла го в изневери съпруга във филма „Равновесие”. „Тогава защо са ми очите, щом ще трябва да ги затварям?” - питаше се героинята в нощта на самоубийството си. А художественото внушение се разпростираше кажи-речи върху цялото общество. В сравнение с онова време обаче днес живеем в истинско царство на слепите. Ако не си затваряш очите почти за всичко, ще дерайлираш. А ако ги използваш по предназначение, ще са тъжни. Добри, но тъжни. Добри и тъкмо затова – тъжни.
Други текстове от рубриката „Точката над и-то”: в раздел „Публикации”, подраздел „От мен”, секция „Печатни медии” на този сайт.
28.11.2009