Публикации » От мен » Печатни медии

Тухла в още една стена

[31 Октомври 2009]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

                                    ТУХЛА  В  ОЩЕ ЕДНА СТЕНА

 

      Преди 20 години рухна Берлинската стена. Почувствах се ограбен. Не от събарянето на съоръжението,  а от факта,  че се случи  под знака на любимата ми песен и любимата ми  група -  „Още  една тухла в стената” на „Пинк Флойд”. Та в нея въобще  не ставаше дума за надпреварата между  тогавашните два свята! Посланието е  насочено срещу Стената вътре в  буржоазното общество:

   „Ние  не  се  нуждаем от  образование,

   не  се  нуждаем  от пълен контрол,

   нито от черен сарказъм в класната стая.

   Учителю, остави  тези  деца  сами!

   Хей, учителю, остави тези деца сами!

   Всичко това е  още една  тухла в  стената.

   Всичко  на  всичко  -  и ти  си още  една тухла в стената.”

   Колкото и голяма да е фантазията ни, тук няма как да видим Запада срещу Изтока. Фокусът  е върху проблемите вътре  в  системата.  Върху  нерешени и нерешими въпроси, които  не само са, но и ще бъдат налице, дори и  единият свят да  го  нямаше и даже  изобщо да  не е съществувал. Критичният патос е  тъкмо срещу обществото, което по-късно се оказа победител, но и тогава, и  сега то те зазижда заедно с милиони други, затискайки твоята индивидуалност с правилата на поколенията преди теб. И за което  ти си само поредната тухла в  Стената, която не трябва да се разрушава, защото вековното й  съществуване  е  изгодно за  една малка част и  поносимо  за по-голямата.

   Непосредственият повод за  създаване на  албума  е  доста по-ограничен, от колкото можем да  си  представим.  Когато през 1977  г. на концерт на „Пинк Флойд” в  Монреал Роджър Уотърс започнал  поредната  песен,  човек от залата запалил фойерверк близо до сцената. Роджър спрял и изкрещял  на публиката да чуе парчето, вместо да вика и да пищи. Това не променило ситуацията и още на следващата песен фен се покатерил по мрежите, разделящи публиката от  групата. Не вярващ на очите си, Уотърс се изплюл в  лицето на своя  почитател. По-късно  съжалил за постъпката си, а преградата между залата и сцената му се видяла толкова зловеща, че  го подтикнала към  идеята за „Стената”. И в издадения след две години  албум „Пинк Флойд” се домогват до художествени внушения за цялото  общество.

   Разбира се, моята генерация адаптираше посланието на групата към реалностите на системата, в която живеехме  тогава. И  при социализма имаше Стена, която обаче изглежда жалка в сравнение с днешната.  Чували бяхме за някакъв елит, чието битие е  по-различно  от нашето, но това не ни дразнеше особено, защото висшите слоеве  се бяха постарали да не виждаме какво се случва при тях. Пък и при тогавашните ограничения в  материален план  можеха да имат най-много три ключа -  на апартамента, вилата и колата. А тези три ключа ги имаше вече и една голяма част от онези, които не принадлежаха към  каймака на  обществото.

   Сигурно затова виждахме в  албума на „Пинк Флойд” не  толкова разликата, колкото общото между Изтока и Запада. И  ние се терзаехме от отношенията между родители  и деца, между  учители и ученици, между  началници  и подчинени. Чувствахме се  унижени от невъзможността да  избягаме от  хоросана, с който ни лепеха като тухлички в  Стената. И намирахме отдушник в посланията на групи тъкмо като „Пинк  Флойд”.

   И изведнъж тази  музика озвучи събарянето на Берлинската стена! Почувствах се като оня фен в  Монреал, върху  чието лице Роджър Уотърс  се е изплюл. И  си дадох сметка колко точни са Десетте божи заповеди, особено тази, в  която се казва: „Не си прави кумири!” Защото в един момент те са способни да те подведат. Да ти внушат, че с разпиляването на берлинските тухли настъпва царството на свободата.  И когато се усетиш, че това е поредната  илюзия, да  е  вече късно.

   Справедливост имаше, доколкото това е  принципно възможно, в  онова общество, което днес  клишето нарича „античовешко”. При сегашната система  и тази вероятно недостатъчна степен на справедливост няма как да се случи. Защото различията вече са  по-големи, по-нагли и  по-криминални  от когато и  да било.  Според някои другояче не може и да бъде, защото всички ние сме тухлички в Стената. Но ако е  така, защо трябваше да се самозалъгваме цели двадесет години? А за други остана утехата, че все пак сме съборили Стената. Сякаш не виждат, че  сме вградени в  друга, още  по-голяма. И ако преди си  пеехме заедно с „Пинк Флойд”  че сме  още една тухла  в  Стената, сега вече сме  тухла в още една Стена.

 

   31.10.2009     Други текстове от рубриката Точката над и-то”: в раздел „Пуубликации”, подраздел „От мен”, секция „Печатни медии” на този сайт.