Публикации » От мен » Печатни медии

Да си подредим къщичката!

[17 Октомври 2009]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

                    ДА СИ ПОДРЕДИМ КЪЩИЧКАТА!

 

   Често се повтаря, че БСП не е лидерска партия. И както не е, извънредно много във функционирането й зависи от нейния връх. Ето защо лидерският въпрос е сред най-важните. Не е ясно обаче дали утре на конгресното заседание ще има състезание за председателския пост.  Не само защото такава точка не е включена в дневния ред. Не и защото юристите спорят дали съдът ще регистрира резултата от избора на лидер, ако конгресът все пак реши да го проведе. А тъй като надпреварата не би била съвсем честна, колкото и за мнозина тази дума да няма нищо общо с политиката. Ако на пленума, насрочил конгреса, бе открита процедура за лидерско състезание, всеки кандидат можеше да иска срещи с организациите в страната и да представя пред тях своята визия за партията. Решение за такава процедура обаче не бе взето. Ето защо по силата на познатата ни инерция мнозина гледат на онези, които все пак заявиха готовност да се борят за поста, като на натрапници и едва ли не като на кариеристи. Ако ще има гласуване, може да се стигне до ситуация, при която победителят да не се радва на успеха, а загубилият да не се признае за победен. И вместо страницата на противопоставянето да се затвори, да се отвори нова.

   Независимо дали конгресът ще реши дали да има избор на председател, или не, дали делегатите ще предпочетат нов лидер, или ще се опрат на сегашния, пред партията трябва да бъдат поети редица важни ангажименти. Ако преди местните избори обещавахме да си подредим дома, имайки пред вид отделните общини, сега, в опозиционния период, му е времето да си подредим собствената къщичка.

   Най-напред, да си обещаем повече да не се избираме с листчета. Може да не е най-важно, но е най-обидно. Щом имаш амбицията да си делегат на конгреса, трябва да имаш и виждане по това, кои да влязат в партийното ръководство, а не да ти подсказват с нахвърляни върху хартийка номера, зад които понякога дори не знаеш кои личности стоят. А щом пък самият ти искаш да бъдеш в ръководството, трябва да си се доказал и с нещо друго, освен с договорките между делегатите от различните региони за попадане в списъка.

   Видя се, че буквалисткото следване на екипния принцип за съставяне на Изпълнителното бюро не само обезсилва колективното начало в работата, но и прикрива личната отговорност. А и накрая самият екип вече няма нищо общо с тази дума. Силен е този лидер, който включва в бюрото силните фигури на партията. Това ще го лишава от уют в заседанията, ще му се налага и в този най-тесен формат да доказва полезността на предложенията си, но пък дискусиите ще бъдат там, където им е мястото, а няма да се израждат в разноговорене в медиите. А когато дойдат избори, всяко от значимите имена ще се чувства приобщено, ще активира своята зона на влияние, партийното ветрило ще се разтваря максимално и резултатите със сигурност ще бъдат по-добри. Обратно, когато председателят няма нито един афиширан опонент в бюрото, когато цели зони на симпатии, гравитиращи около по-известните имена, се чувстват непредставени в ръководството, ние биваме сюпризирани в най-важните моменти, каквито са изборите, защото те се възприемат като кауза не на цялата партия, а само на част от нея.

   Неведнъж и не само в тази колонка е ставало дума да не се нарушава принципът на последователност при издигането на кадрите, при движението им по йерархията, да не се скача от нищото направо на върха на партийната стълбица. Парашутистите не само няма на какво да ни научат, но и тази практика има доста развращаващо влияние, тъй като дава предимство на по-лесните пътища към етажите на властта. Тук не става дума да се препречи пътят на младите, а да се уплътняват с работа и качества стъпало след стъпало, та когато вече си на високо, всички да са убедени, че си заслужил мястото, че могат да черпят от твоя опит, а не да те гледат с пренебрежение и да се чудят кой вятър те е довял.

   След изборната загуба БСП е в тежко положение, от което трябва да намери начин да излезе. Ето защо не е разумно да се внася допълнително напрежение с тикането нагоре на лица, които редовно са сред най-задраскваните. Тази практика не само следва да бъде отречена, но и да се поеме ангажимент, че нейни рецидиви няма да се допускат занапред. И че няма  да се изтласкват и направо да се унищожават в политически смисъл фигури, които са и подготвени, и почтени, и харесвани от партията, че и не само от нея. Защото харесването е сред най-важните неща в политиката и сегашният премиер ни го доказа по особено убедителен начин.

 

   17.10.2009       Други текстове от рубриката „Точката над и-то”: в раздел „Публикации”, подраздел „От мен”, секция „Печатни медии” на този сайт.