Публикации » Интервюта

Ще спре ли БСП да се вглежда в себе си?

[06 Юни 2012]

Между конгреса и първия пленум

 

     Ще спре ли БСП да се вглежда в себе си?

 

   Година до изборите не е добре която и да е партия да се занимава със себе си. Преди конгреса БСП нямаше как да спази тази препоръка. Появилата се за пръв път реална алтернатива за председателския пост хвърли високите етажи в битка за запазване на статуквото. Заговори се за разделителни линии, размаха се отново заплахата от разцепление, а като виновник бе нарочен тъкмо единственият българин, обединил 75 на сто от гласовете в национален мажоритарен вот. Главните действащи лица в отчетно-изборната кампания удобно бяха забравили, че БСП доказано не се цепи. Тя се топи, което е по-лошо, но сякаш вече не е важно. Същевременно низините копнееха двамата „да седнат и да се разберат”. В началото на кампанията те седнаха, но не се разбраха – единият каза, че партията не е акционерно дружество. В края й не можаха и да седнат – според същия вече нямало смисъл. А уж  конгресът щеше да е по волята на социалистите.

   Резултатите от форума вече са известни. Макар и с познатата напоследък режисура, гласуването не бе оспорено от никого. Оттук нататък би било крайно неразумно БСП все така да се занимава със си. Това обаче зависи най-вече от преизбрания  председател. Ще дам пример от собствения си опит – не защото е мой, а тъй като е опит на победител. Повече от 15 години никой в партията не е постигал по-голям брой общински съветници и по-висок процент в парламентарни избори от кюстендилската структура, на която и когато бях ръководител. Макар да съм печелил лидерското място безапелационно - с триста на шест гласа,  винаги съм  включвал най-яростните си опоненти не само в бюрото, но и съм ги правил свои заместници. Вътре спорехме на моменти жестоко, но като дойдеха избори, всеки се чувстваше приобщен, активираше своята зона на влияние, ветрилото се разтваряше максимално и най-високите проценти ставаха постижими.

   Станишев е далеч от разбирането за представителност в изпълнителното бюро (ИБ). Привърженик е на екипния принцип. Помага му и уставът, според който само председателят може да предлага състава на ИБ. Който иска победи, да заповяда в екипа ми, заяви той още преди конгреса. Само че този екип няма победа в шест поредни избора. А за всичките 11 години, в които Станишев е начело, победите са само две. Едната е на парламентарния вот през 2005 г. – най-слабата в целия преход, единствената с под сто депутати, и то след два мандата в опозиция. Другата е в президентската надпревара през 2006 г., в която БСП има съществен принос, но все пак изборът на гласоподавателя бе мажоритарен.

   След конгресната победа не е проблем за Станишев да наложи  отново виждането си за екип. И сигурно ще го стори – и в досегашното ИБ той нямаше нито един афиширан опонент. В тази посока го омайват като сирени и уж сериозни политолози. Не можело да не се държи сметка кой какво поведение е имал в предконгресната кампания. С други думи, носителите на различно мнение заслужават наказание. Станишев декларира във финалната си реч, че няма да допусне реваншизъм, но това не е достатъчно. Защото БСП е особена формация. Както казваше Велислава Дърева в началото на промените, ние сме много партии в тази партия. В нея има различни зони на симпатии и влияние. Ако Бербатов няма да играе повече в „Манчестър Юнайтед”, нима ще се вълнуваме кой  знае колко от резултатите на този отбор? Така е и със слоевете, които поддържат един или друг политик или морално-политически нюанс в партията. Ако те не се чувстват представени в ръководството, стремежът към изборна победа се възприема като кауза на една част, а не на всички. Оттук следва недостатъчната предизборна мотивация, в която вече редовно упрекваме структурите. Вместо да се домогне до триумф, екипният принцип влезе в криза, която го компрометира почти напълно. Той трябва или да бъде изоставен,  или екипът да се обнови коренно.

   Конгресните документи са добра база за предизборна платформа и смяна на политиката след евентуален успех на парламентарния вот. Впрочем, БСП  почти  винаги е  излизала с най-добрите оферти към избирателя, но какво от това? Слабото звено се оказва човешкият фактор. Неслучайно Станишев се готви да обучава няколко хиляди  активисти да действат срещу машината за избори на ГЕРБ. Това е важно, но е само част от проблема. Манипулациите от страна на управляващите бяха грозен факт навсякъде, но, въпреки тях, в някои общини БСП успя да си върне или да запази кметските позиции, а в други продължи да се срива. Следователно страхът и натискът няма как да бъдат универсално обяснение, а още по-малко – оправдание.

   Дълбочинният проблем с човешкия фактор не е в необучените активисти, а в това, че деецът на БСП не зависи от резултатите в  своята дейност. Подчертавам -  не от количеството работа, а от  нейната ефективност. Защото може да стоиш с часове на парламентарната трибуна и това да не носи никакъв електорален дивидент. Което означава, че си измислен герой. Постепенно, но методично бе елиминирана връзката между загубите, които нижеш, и позицията, която заемаш. Зависимостта дори стана обратна. Така се стигна до абсурда дори остриетата на парламентарната група да се провалят в регионите си, вместо да жънат най-високите успехи.

   Станишев може да се вслуша в препоръките да бетонира конгресната си победа. Няма пречка да подреди когото си ще на какъвто си иска пост. Пък и от него навярно се очаква да върне жеста на онези, които работиха за преизбирането му. Само че това означава БСП да продължи самоубийствено да се занимава със себе си. Защото част от дейците, които той желязно налага, нямат една победа в живота си. Други доведоха партията до трета политическа сила, и то в червени бастиони. На път са и нови бенефициенти на увереността, че са други лостовете към постовете. Не успяха да се доберат дори до балотаж в кметските избори, но отсега се гласят да оглавят листи за идващия парламентарен вот. Продължаването на тази практика ще хвърли партията в нови скандали и ще я отслаби. Впрочем, от кадровите решения ще се разбере дали лидерът жадува победа, или му е по-важно да произведе виновници за седмата загуба, с която отсега се е примирил.

   Часове преди първия пленум на новия Национален съвет „България цяла сега нази гледа”, според любимия напоследък цитат. Ако с ходовете си Станишев покаже, че е разбрал защо губи избори след избори, това ще сплоти и мобилизира партията за максимален резултат  идната година. Ако обаче социалистите с отговорни постове ще я карат, както досега, социалистите с чувство за отговорност няма да  мълчат, защото нямат право на това. И по-добре да говорят, когато нещата са поправими, отколкото безкритичното отношение към  губещата линия да подскаже на мнозина, че „Манчестър Юнайтед” не е единственият отбор, от чието представяне си струва да се вълнуват.