Новини

Стига лицемерие, Таня!

[12 Юли 2009]

Буруджиева откри "виновните" за провала на БСП

   В коментара "В соцпартията започва позиционна битка" Татяна Буруджиева с нетърпящ възражение тон посочва  виновниците за провала на левицата в току-що приключилите избори. Това са Божидар Димитров, който се хвалел, че още през 2005 г. създавал структури на ГЕРБ, и Иво Атанасов, "който задръсти публичното пространство с ежедневни наплевателни коментари към новото местно ръководство". Не ми се коментира проф. Димитров, който при срещнатото    неразбиране в БСП реши да отиде в друга партия. Това аз категорично не го приемам и отказах отправените и към мен покани да вляза на избираемо място в листата на не една политическа сила. Предпочетох да съм лоялен към партията си. Дори и тогава, когато тя ме изпрати с невъзможната мисия да бъда само мажоритарен кандидат в Пазарджик. За  таните буруджиеви обаче това няма никакво значение, за тях ренегатството и лоялността са еднакво укорителни.

   Вече шестотин дни отговорността за БСП в Кюстендил не е моя. Ако е вярно, че оттогава съм задръствал публичното пространство с ежедневни наплевателни (с извинение за цитираните русизми) коментари към наследилото ме местно ръководство в Кюстендил, дали Буруджиева е в състояние да спомене шестотин такива мои изяви? Или поне шест? Едва ли друг на мое място, който си е подал оставките заради чужди хълцания, би проявил такава сдържаност. Реагирал съм едва няколко пъти спрямо действия на сменилата ме Мая Манолова. Когато на последния конгрес на БСП се уплаши да се подложи на общото тайно гласуване за място в Националния съвет и се промъкна в него като делегирана от Кюстендил. Когато в конгресното си изказване се обяви срещу "свещените крави" в БСП, макар по-късно да се видя, че "обикновените" не са в състояние да постигнат по-добри изборни резултати. И когато двамата с кмета Петър Паунов си присвоиха усилията ми за финансирането на канализацията в с. Шишковци. А когато освен водач на листата тя се уплаши да бъде и мажоритарен кандидат, дори не реагирах - играта само на сигурно вече беше станала правило за определени дейци.

   Нима Буруджиева ще си позволи да каже, че не съм бил прав в тези случаи? Не е ли обидно по-голямата част от членовете на Изпълнителното бюро да се промъкват по околовръстни пътища в Националния съвет, вместо да се подлагат на конгресното сито? Или да нямат самочувствието да се явят и като мажоритарни кандидати, дори и когато са подсигурени и в листи?  Въпросните "наплевателни" коментари съм помествал в собствения си сайт. Никой не може да ми внушава какво да споделям в личния си дневник, макар и публичен, както и никой не може да ми заповядва как да подреждам мебелите в собствения си дом.

   Буруджиева е права за това, че в политиката има писани и неписани правила. И че едно от неписаните е подаването на оставка по морални съображения. Ако е забравила, ще я подсетя - тъкмо по морални съображения подадох оставките си и като областен, и като общински лидер преди близо две години. За запознатите е ясно, че не става дума за моя морал. А моите оставки бяха едни от малкото реални в партията. Друг, но далеч немаловажен е проблемът, че отстъпих лидерството при 43 процента за БСП в изборите, а сега процентите ни в Кюстендил са 23. Въпросът в случая е, че имам моралното право да очаквам и други да постъпят като мен. Макар и да не са лично виновни.

   Въпреки това, няма да се включа в хора на искащите оставки. Нито ще се подпиша за извънреден конгрес. Защото всяка сериозна партия трябва да се научи да решава проблемите си в обичаен, а не в извънреден порядък. И защото съм говорил тогава, когато му е било времето, когато е имало смисъл и когато нещо е можело да се промени. Освен мен, това правеха Татяна Дончева, Янаки Стоилов, Костадин Паскалев, Георги Близнашки, Георги Кадиев и Добромир Гущеров. Днешната активност на всички останали критици е дълбоко лицемерна. От нея щеше да има смисъл, ако беше своевременна, а не пост фактум.

   Лицемерна е позицията и на Татяна Буруджиева. Защото тя отлично знае как стоят нещата в Кюстендил, но търси вината там, където няма как да бъде.