Новини

"Жълт" вестник "ожени" Иво Атанасов за журналистка от "Труд"

[08 Март 2009]

Интервю във В. "Женски тайни"

Уви, все по-малки са шансовете, като кажеш нещо, то точно да излезе в пресата.Особено в "жълтата". Удивително е, че с колкото повече грешки, изкривявания и откровени неистини е вестникът, толкова по-голям е неговият тираж. Това вероятно трябва да се разбира като признание на част от аудиторията, че не се възмущава от лъжата, а, напротив, желае да бъде лъгана и мамена.

Тъй като съм патил неведнъж и два пъти и даже не година-две, в последното интервю изрично заявих, че искам да видя сваления от касетофона текст, за да коригирам грешките, които журналистът,колкото неизбежно, толкова и необяснимо ще допусне. Отстраних всичко неточно и върнах текста на редакцията. (Друг, но не маловажен се оказа въпросът, че дадох интервюто за в. "Шоу", пък то излезе във в "Женски тайни"!) Така например Славей Костадинов беше написал, че заместник-председател на Народното събрание при управлението на СДС е Христо Куртев, а всъщност е Иван Куртев (лека му пръст!).

Журналистът е свободен да прави какъвто си ще коментар, но не бива да ти слага в устата думи, които не си произнасял. Интервюиращият е написал, че съм заявил гордо как съм носил, нося и ще нося бели чорапи. Нищо подобно! Чорапът трябва да е по-тъмен от панталона. Преди много години обаче част от младежката мода при спортния начин на обличане бяха белите чорапи. И аз както повечето от връстниците ми съм ги носил.Ако знам, че ще ме върнат в най-хубавата ми възраст, бих ги носил и сега. В тези мои думи нюансът е много по-различен от категоричното заключение на Славей Костадинов, че гордо съм ги носил, нося и ще ги нося.

Върхът на грешките обаче е снимката на Мариела Балева от в. "Труд", която е представена като моя съпруга?! Да се съгласиш, че една жена е феноменална, да сложиш това в заглавието и заедно с туй в снимката да я сбъркаш с друга, с което да обидиш и двете, доколкото никоя дама не желае да бъде сравнявана с друга, е проява на изключителен непрофесионализъм! Човеко от "жълтия" сектор, като си толкова бос, не можеше ли да ми изпратиш по интернет снимките, които смяташ да публикуваш, за да ти кажа за броени минути дали не си на прага на голям гаф? Или в твоята редакция това изобщо не е повод за притеснение?

Ето го и самото интервю

 

 

 

Иво Атанасов:

 

Жена ми е феноменална за годините си, но не я противопоставям на Елена Йончева

 

Тя е на 57 години и се съмнявам, че на нейната възраст повечето миски ще изглеждат така. Вярно, че много преди Станишев убих с говорене цял един парламент, но това няма никакво значение за БСП днес

 

Заради едно от извънполитическите занимания на Иво Атанасов сини зевзеци бяха пуснали мълвата, че червеният депутат пере парите на Васил Божков, че качва в сайта си свои прогнози за Еврофутбол, за да му прави реклама и прочее. Другото, по-неизвестно, но по-истинско измерение на шефа на медийната комисия към парламента е, че за последните 20 години е написал даром повече от 2000 публикации. Според най-груби сметки, ако им беше взел парите и бе направил някоя и друга заменка, днес би могъл да владее някои апетитни терени край Черноморието. Това обаче не се случи и един от най-устатите депутати на БСП днес вече диша праха на един Георги Гергов в сегашната партийна йерархия. Затова пък Иво Атанасов никога не е бил персонаж на проф. Вучков, дори когато го уличиха в членство в "партията на белите чорапки" начело с Румен Петков. И докато вътрешният министър отрече някога да е носил бели чорапи, то Иво Атанасов гордо заяви, че е носил, носи и ще ги носи. Най-вече защото това няма нищо общо с морала в политиката, който е по-важен от това кой какво носи под панталоните си.

 

- Вярно ли е, че сте пуснали в сайта си плажни снимки на съпругата си Стефка по бански като контрапункт на Елена Йончева и бикините й в "Денсинг старс"?

- Издадохте ми тайната. Снимките са силуетни, тече конкурс чия е фигурата. Това за Елена Йончева са пълни глупости, аз също го прочетох някъде. Никога не бих поставил жена си в зависимост от друга жена. Абсолютна лъжа. Пуснах снимки на съпругата си, защото е на 57 години и я смятам за феномен. Нека си представим на тия години сегашните миски! Как мислите, че биха изглеждали след 30 години? Гордея се с фигурата на съпругата си и за това не ми е нужен нито повод, нито контрапункт.

- Неусетно стигаме до вторичните полови белези. Някога май се гаврихте и с намеци за мустаците на Екатерина Михайлова?

- Е, не. Вече изключих от риториката си физическите дадености на човека. Природата му не е важна.

- Откога?

- Веднъж получих жесток урок. Написах текст за носа на един вицепремиер...

- За последните 20 години вицепремиерът с най-характерен нос е Петър Жотев от кабинета на Костов...

- Написах текст за носа на един вицепремиер в общо взето следния дух: "Като идвали при нас европейците, казвали, о-о-о, вие сте много напред с модата. При нас имаме силикон само в гърдите и устните, вие вече имате и в носа". Вярвайте ми, не минаха три месеца и ми се наложи да си оперирам не друго, а носа. За мен това беше жесток урок, че никога не бива да включвам в словесния си оборот природата на човека.

- Дори природата на Надежда Михайлова? Вие сте май сте единственият, който си признава, че се е ужасил от картинката "Надежда Михайлова по бански на плажа", при това преди повече от десет години. Наистина ли гледката е цяло нещастие!?

- Е, чак ужасил... Но да не влизаме в детайли. Не са десет години. Беше през 1992 г., картинката ми е ясна още оттогава. Тя наистина има хубава глава. Веднъж даже ми повлия, докато задавах въпрос в парламента. Седи си там в кошарката, къде са министрите, и така ме погледна, че аз малко посмекчих тона. Но въпросът не е във вида, а във вредите, които даден политик нанася на страната ни. За Надежда Михайлова не бива да забравяме най-малкото козлодуйските реактори и сестрите в Либия. Екатерина Михайлова поне не е навредила кой знае колко на България.

- Тези дни се появи заглавието "Станишев уби опозицията с говорене". Как стана така, че хем се използва вашето ноу-хау, хем вас ви няма на сцената?

- Колегите ми и сега ме определиха като оратор номер 6 в парламента, но аз дори нямам право да говоря от името на групата - не съм в ръководството й. Днес съвсем други неща се ценят у политиците. Съвсем друг тип личности пробиват. Това е така, защото преди се съобразявахме с избирателите, а сега - с началството.

- Наистина ли и БСП вече не цени романтичните си оратори, та били те с безброй спечелени битки зад гърба си. Май и при вас на мода са технолозите на околоизборните технологии и следизборните тънки сметки?

- Цени се кой кого е уредил, дали си назначил някого, такива неща. Тази прагматика не ми е по душа, моят романтизъм също е трън в очите и затова има опасност всичките повече или по-малко оспорвани фигури да се повторят в следващия парламент, а да ги няма Янаки Стоилов, Георги Божинов, Иво Атанасов. Това е напълно реално и ако в крайна сметка се прецени, че тъкмо тези трима-четирима ще натежат на БСП, значи положението е отчайващо, нещата са отишли безкрайно далеч.

- Като шеф на медийната комисия в парламента, не се ли питате коя е тази Ирена Кръстева, че да купува медия след медия...Защото тя купува ли купува.Откъде са й парите?

- На мен също ми прави впечатление, но да не мислите, че някой ме е питал. Или пък, че ми е давал обяснения. Аз не съм ДАНС.

- И не знаете, че някаква мистична групировка "Доган груп" изкупува медиите в България, а нейнотото лице е Ирена Кръстева?

- Знам, че е базирана в Румъния, но името й не идва от Ахмед Доган. Мнозина, като чуят Доган, казват ДПС?

- В Румъния!? Проф. Вучков, който бе изритан от ефира на ТВ2, се изпусна, че "ония от Румъния" са наредили така. Странно. В същото време официален купувач на "Вучковата телевизия" е шведската медийна групировка "Modern Times Group"?

- Вижте, депутатът Митко Димитров направи питане за средствата, с които се купуват медии, но май така и не е получил отговор, защото "Атака" напуснаха парламента.

- Помните ли "хитовете" си като оратор в парламента, за които се носят легенди? И къде е в тях моралът?

- Вярно, че съм бил сред най-острите в парламента. Имаше един или два мандата, в които следях целия парламентарен контрол в петъка. Някъде към два без петнадесет навързвах в една верига слабите места в отговорите на министрите, извеждах теза и я забивах в полето на опонентите. Знаете, че в петък почти няма хора в парламента, но радиото и телеизията си работят, гледа и чува цялата страна. Истински късмет за тогавашните управляващи беше, ако Катя Михайлова е в залата, защото тя единствена от сините можеше да говори без подготовка, да импровизира...

- И така стигнахте до рекорда си от 70 излизания на трибуната в един ден...

- Говорите за нещо, което се случи в един-единствен ден, само веднъж в цялата ми депутатска кариера. Беше юли 1998-ма, преди лятната ваканция, когато СДС искаше да приеме на форсинг Закона за далекосъобщенията и Закона за радиото и телевизията. Ние се опъвахме на нелепите политически смени и сини назначения и тогава реших да покажа, че ако няма поне елементарно съобразяване с опозицията, и един човек може да спре парламента. По първия закон внесох 171 предложения за второ четене, а по втория - 383! Всяко предложение по правилник може да се аргументира по пет минути от трибуната. За да уплътня петте минути, излизах на трибуната, представях се с трите си имена, от кой избирателен район съм, изброявах всички седем или осем партии на Коалиция България с пълните им имена. По едно време Йордан Соколов, който водеше заседанието, пририта. Взе да хленчи с типичното си носово произношение: "Вие, г-н Атанасов, известно ни е кой сте, не е нужно повече да се представяте." Казвам, г-н председателю, не ме подвеждайте да нарушавам правилника, в него не се прави разлика между известни и неизвестни депутати, всеки е длъжен да се представя". След това ми казаха, че когато вече съм бил напуснал залата, при забравен включен микрофон, председателят на Народното събрание Соколов окуражил заместника си Иван Куртев да поеме заседанието с думите: "Не се бой, Иво Атанасов си излезе". Да, тогава 70 пъти в един ден си позволих да заставам на трибуната и така провалихме законодателните планове на СДС, част от превиденото остана за след лятната ваканция.

- И къде е тук моралът?

- На следващия ден нашите ми казват: "Хайде пак така". Да, ама няма хайде пак. Това се прави веднъж. Правиш го не защото си шут или глупак, а за да покажеш, че другите са тирани, деспоти, насилници. Въпросът за мярката е най-сериозният в живота, не само в политиката. Ако се преставяш с нещо под път и над път, олекваш повече от този, срешу когото го насочваш. Това е изключително важно. И винаги съм гледал да бъда справедлив.

В. "Женски тайни", брой 9, 7 - 13 март 2009 г.

 

Едно интервю на Славей Костадинов