Новини

"Бог ми показа, че го има и че е с мен!"

[07 Март 2009]

Снимки от авиопроизшествието над Виена

   На 6 март Иво Атанасов бе в боинга на австрийските авиолинии, който претърпя авария над Виена и кацна принудително на летище "Швехат". Тъй като в пресата се появиха различни версии, тук поместваме истината от първа ръка, каквато я видя кюстендилският депутат.

   "Бяхме с народните представители от опозицията Борислав Българинов и Димитър Димитров в Бон на семинар на Парламентарната асамблея на Западноевропейския съюз. Връщането беше през Виена. Там към пътниците се присъединиха заместник-министърката на икономиката и енергетиката Нина Радева, специалисти от Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, участвали в изложението на съвременни комуникационни технологии CeBIT в Хановер и други, общо около 60-70 пасажери.

   Нищо не предвещаваше неприятности. Излетяхме по разписание - в 13, 40 местно време, самолетът започна да набира височина. На третата-четвъртата минута обаче сензорите започнаха да пищят. По уредбата казаха да не се притесняваме, датчиците в тоалетната били реагирали на дим. Седях отзад, бяхме още с притегнати колани и съм напълно сигурен, че никой не беше влизал в тоалетната. Възможността някой да е запалил там цигара за мен беше изцяло изключена. След още някоя секунда замириса на изгоряло масло. Такъв мирис съм усещал в колата си, когато съм качвал наклони и се е налагало продължително да карам на ниска предавка. Пред очите ни започна да мержелее от нещо като пушек,с който рокбандите си служат на сцената.

   Самолетът промени положението си спрямо хоризонта. Вместо да се издигаме, започнахме да се снишаваме. Това не само мое впечатление се потвърди от погледа ми през прозореца.Тогава реших да правя снимки. На тях се вижда как вече бяхме над облаците, но в един момент тръгнахме обратно към нивите около Виена. Пътниците бяха напрегнати от неизвестността, но сдържани. Вярващ съм, стремя се да правя само добри дела и бях абсолютно убеден, че ще оцелея, а заедно с мен - и всички пасажери.Споделих това със седящия до мен колега Борислав Българинов.

   Разбира  се, изпитанието си е изпитание. Питахме се дали в тази ситуация ще се отворят двата колесника, дали пушекът няма да прерасне в пламък, преди да докоснем пистата. Всъщност, от нас не зависеше нищо. От нас не се искаше друго, освен да запазим бельото си сухо. Сигурен съм, че всички успяхме.

   Когато кацнахме, се видяхме заобиколени от пожарни коли и линейки. Летищните власти си бяха свършили работата, кабинният екипаж - също. Навярно правилата са такива - появи ли се пушек, да се каца по най-бързия начин. Но пък и нямаше никакво туткане, решението беше взето за секунди. Голямо значение имаше и фактът, че аварията стана в самото начало на полета. Цялата драма се разви в рамките само на десетина минути. Ако се бяхме вдигнали на 10-12 километра, със сигурност рисковете щяха да са много по-големи".

   "Господ ми показа, че го има и че е с мен! - завърши Иво Атанасов. - Това ми дава нови сили да проължавам линията на поведение, която следвах и досега".