Новини

Мрачно четиво с хепиенд

[03 Януари 2009]

Статия на Иво Атанасов в "Дневен труд"

   Настане ли празник, храмовете отесняват от календарно вярващи - кръстят се, палят свещи, даряват... Чак да ти е драго да ги поразгледаш отвътре. По Коледа изпратих до мнозина следния есемес: „Христос е гениален, но нямаше да е велик без толкова последователи! Честито Рождество и да следваме само когото и Той би подкрепил!"

   Отговорите бяха шокиращи, но не и неочаквани. „Като е толкова велик Христос, защо не е предвидил, че 2 000 години след него светът ще върви главно след Антихриста?" В това типично за последната ми есемес социология изречение личи не само разочарование, но и непознаване. Християнството е единствената религия, която предсказва своето поражение в земния свят. Христос като Божи син не може да демагогства и ни предупреждава за свършека на света, когато ще се изправим пред Страшния съд. Ние обаче не вярваме, че ще се наложи да носим отговорност за действията си. Дори на този, че какво остава на онзи свят. Може би затова свещите гаснат в ръцете ни, а от даренията ни горчи.

   „Христос е безспорното доказателство - отговарят ми в друг есемес, - че който помага на обикновените хора, го разпъват на кръст!" Сигурно затова даряваме уж за другите, а всъщност го правим за себе си.

   Разбира се, не всички са фарисеи. Мнозина са истински,  стремят се да са за пример. Ние обаче нито ги подкрепяме, нито ги следваме. Защото техният живот изобличава нашия. Те се ръководят от принципи, а ние - от интереси. А когато двата мотива се сблъскат, принципът винаги се оказва по-слабият. Затова влизаме в храма победоносно, а не смирено. Уж молим за прошка пред иконата на Исуса Христа, а сърцето ни бие в ритъма на неговия отрицател. Все по-близо сме до царуването на Антихриста и все по-далеч от вярата във Второто пришествие. Както в теснорелигиозен, така и в най-общ житейски смисъл.

   „Онова, за което мечтаем, рядко е между коледните подаръци!" - ми пишат в трети есемес. На пръв поглед е така. Но... кой знае? Може би някой ден принципът ще надделее над интереса. Ще дойдат и други Коледи, а по празниците стават чудеса.

                                                        Иво Атанасов,

                                                        в. "Дневен труд",

                                                       3 януари 2009 г.