Новини

Не депутати строят казина в Студентския град

[24 Декември 2008]

Интервю на Иво Атанасов пред в. "Дневен труд", 24 декември 2008 г.

• - Има ли медийна атака срещу парламента, както каза председателят на Народното събрание, г-н Атанасов?
• - В годините на прехода парламентът е най-разпъваната институция, може би защото е най-прозрачната. В средата на мандатите си предишните три управления вече бяха на върха на копието. Ние работихме три години в медийно спокойствие, ще издържим и последната, макар и в напрежение. С наближаването на изборите негативният патос очаквано се повишава. Важното е това да става в рамките на закона и Конституцията.
• - Преживели сте атаката срещу НС през 1997 г. Намирате ли прилика?
• - Все пак сега ситуацията е твърде различна от 1996-1997 г. Видя се, че финансова криза може да има и без Жан Виденов да е премиер. И че тя може да тръгне не от София, а от самото сърце на финансовия свят „Уолстрийт". Стана като с Чернобил: „чакахме го от НАТО, а дойде от брато". Сега бедата дойде от другия голям брат и критиците на властта не може да не виждат това.
• - Вие чувствате ли се с накърнено достойнство?
• - Не ми отива да го кажа, но човек най-често не може да се защити от нападките. Преди години дори ми се струваше, че медиите функционират, за да изпитат силата на човешкия характер. С течение на времето обаче стремежът ми да бъда не просто порядъчен, а изряден, беше забелязан и бях изваден от общия знаменател. Сега изключително рядко ставам обект на необоснована критика.
• - Да, но не мислите ли, че не медиите, а десетки депутати усилено рушат авторитета на институцията с глупостите, които творят всеки ден?
• - Не мога да отрека. Но народното представителство е еманация на обществото. Заради едни или други негативи не бива да се хули целият народ, така трябва да е и с парламента.
• - Каква е целта на Слави Трифонов?
• - Не ми е работа да коментирам. Според Георги Лозанов иска да върне предишната си слава, като навлезе по-дълбоко в политическия дебат. Няма лошо. Предаването е сатирично и не е длъжно да информира, но когато реши да го стори, не бива да го прави едностранчиво, както бе в случая с ин витрото. Едната позиция бе фаворизирана, вниманието бе фокусирано върху реплика, чието произнасяне е спорно, не се поясни, че ин виво не означава непременно секс, и сигурно малцина разбраха, че „лошите" депутати увеличиха 15 пъти парите за ин витро. И че спорът е не дали 20-те милиона да бъдат гласувани, а как най-прозрачно да бъде контролирано изразходването им.
• - В скандала се намеси и приятелят му от едно време Любен Дилов-син, като го нарече „комплексар"...
• - Дилов беше прав, повтаряйки думите на Чърчил, че демокрацията е лоша форма на управление, но по-добра не е измислена. Както всеки, и сегашният кабинет има алтернатива, за някои - добра, за други - лоша, но алтернативата на демокрацията е лоша за всички, с изключение на тираните.
• - Съветът, който Дилов даде на Слави - да стане депутат и да разпределя парите между диабетиците, онкоболните и бездетните майки, добър ли е?
• - Както снахата започва да разбира свекърва си едва когато тя самата стане свекърва, така е и в политиката. Когато си отвън, едни и същи пари, примерно ако предсрочно бяхме изтеглили контингента си от Ирак, ги насочваш ту за болници, ту за училища или пътища, в зависимост от дискусията, в която участваш. Но когато си в парламента, разбираш безпощадно, че тези средства можеш да гласуваш само за една от конкуриращите се нужди, и не защото си лош, а тъй като малко пари трябва да разпределиш между много потребности. И когато ти кажат, че си боклук, ти идва в повече.
• - Не станаха ли много и скандалите, които депутатите сътвориха? Първо, искането да си вдигнете пенсиите до 1500 лева, после раздаване на коледните надбавки, а като за капак последния ден работихте само 28 минути.
• - Ако вие сте с впечатление, че пенсиите ще станат 1500 лв., какво да кажем за читателите? Няколко депутати са внесли такъв проект, но това не означава, че вече е закон. Сигурно е, че няма да се приеме. Би било полезно да видите каква е практиката в другите европейски страни и да я публикувате. В последния ден действително заседавахме половин час, но в няколкото предходни удължавахме двойно времето и спирахме часовника.
• - Но вие сте на показ пред обществото и хората очакват от вас пример.
• - В такъв тип укори се вижда в пълния й блясък отглежданата вече 20 г. легенда, че парламентът работи само когато заседава пленарната зала. Вие сте наясно, че работният ден на г-н Пирински далеч не се изчерпва с парламентарното заседание, защото неговата натовареност се вижда. Нашата не е толкова видима, но не е по-малка - между комисиите, министерствата и кметствата, на различните прояви в сферата, в която си специалист, както и в избирателния район, в приемните, че и по партийните пътеки. От години призовавам журналисти да ме следват плътно в произволно избрана седмица, да направят снимка на ангажираността и тогава да се произнасят за депутатския делник, но и до днес не са се появили желаещи.,
• - Не си спомням да съм виждала г-н Пирински толкова ядосан, както когато говореше за коледните надбавки на депутатите...
• - Нашата вина е пред скоби - и сега, когато получихме добавки, и през 1996 г., когато си замразихме заплатите. Това сигурно изнервя. Работили сме, икономисали сме, взели сме. И няма да ги сложим в джоба си. Ще раздам и тази заплата, както и част от всичките си други. И то на конкретни посетители в приемната ми, за които съм убеден, че живеят трудно. Ще кача отчет в сайта си. Така ще постъпят повечето от колегите ми. Част от тях сигурно ще похарчат някой лев и за себе си, но пък далеч не всички парламентаристи са богаташи.
• - Колежката ви Станка Маринчева каза, че журналистите пишат само това, за което им се плати. Тези думи идват малко в повече.
• - Тя е искрен човек и съжалявам, че така е почувствала нещата. Не бива да се обобщава - както от нас за журналистите, така и от медиите за политиците. Пък и за което да е друго поприще. Ако наистина искаме мажоритарни избори, трябва да диференцираме кой какво прави, а не да оценяваме ангро. В противен случай ще стане като на кметския вот, който е мажоритарен, но не ни предпази от недоразумения.
• - Всъщност вие уплашихте ли се от протестиращите, та се измъкнахте по терлици в петък?
• - Когато ни извеждаха от сградата на 10 януари 1997 г., ми беше унизително да се навеждам под полицейските щитове и вървях прав като пушка, скоро ми се мярнаха архивни кадри от тази нощ. Много пъти съм бил обкръжаван в парламента, та не е до страх, наистина ни беше останало само гласуването.
• - Не беше ли по-морално да чуете гласа на протеста, защото само след шест месеца този глас ще трябва да решава съдбата ви?
• - Морално е да се чуем взаимно и вярвам, че това ще стане на 14 януари, когато студентите обещаха да протестират. Ще ми се да им припомня, че бяхме наричани „чугуни", защото бяхме твърдо против реституцията. Дори тогавашният председател на Европейската комисия Жак Делор препоръча да се откажем от реституцията, ако политически е възможно. Само че СДС взе изборите и я направи. И в Студентския град стана, каквато стана. Заприличал е на Лас Вегас, но не парламентът построи казината. Разрешенията са давани от общината и ако това не се вземе предвид, диалогът ще бъде силно затруднен.
• - Парламентът е на дъното на общественото доверие. С тези скандали колко процента мислите, че ще ви вярват и уважават?
• - Всички досегашни парламенти стигаха до дъното, затова и никоя партия не успя да завоюва повторна победа. От една страна, смяната във властта е нормална при демокрацията, но, от друга, смъкването на рейтингите очертава общи слабости.

Интервюто взе Мариела Балева