Новини

Повечето от дейците, които правят физиономията на БСП, влязоха в Националния съвет

[24 Ноември 2008]

Участие на Иво Атанасов в предаването "Здравей, България!" по Нова телевизия

 

 

 

 

 

 

Иво Атанасов, член на Националния съвет на БСП




Водещ: С почти пълно единодушие делегатите на 47-ия конгрес на БСП преизбраха Сергей Станишев за председател на партията. Той получи малко над 97% от гласовете. Друг кандидат за лидерския пост на БСП нямаше. Веднага след ръкоплясканията за новия стар лидер съпартийците му отхвърлиха първото му предложение, което той направи.

Репортер: Не с такова единодушие обаче протече гласуването за избор на Висш съвет на партията, вотът е таен. Цяла нощ в комисията брояха бюлетини и се оказа, че достатъчно подкрепа получават само 27 кандидати. Затова Сергей Станишев предложи да се гласува отново тайно.


Сергей Станишев: Знам, че това ще отнеме повече време, но все пак трябва да знаем, че членовете на Висшия съвет (ВС) са избрани с голяма подкрепа.
Татяна Дончева: Направете си сметка за времето, защото да не излязат пак сметките без кръчмар.


Кирил Добрев: Три години ни мързи, ако можем днес да прегласуваме. Ние избираме Висш съвет, не си избираме кметски наместник.


Репортер: Така останалата част от ръководния орган на БСП беше избрана при явно гласуване, т.е. силните фигури в партията знаеха кой от делегатите за кого е гласувал.
Сергей Станишев: Не, не се чувствам бламиран от конгреса. Честно казано, 97% от гласувалите делегатите ме подкрепят и това ми дава достатъчно убеденост и сила. БСП е демократична партия. Не сме командирска.


Репортер: Какво щеше да промени тайното гласуване, според вас?
„80 имена, които влязоха при явното, може би щеше да има някои, които да не са съвсем същите".


Румен Овчаров: Новите лидери и новите лица не се изграждат с изкачването им със скоростните асансьори направо по върховете на партията и на държавата. Няма логика в БСП.


Репортер: Нов текст в устава поставя дилема пред хора като Румен Овчаров - дали да са местни лидери или депутати, министри, или кметове.
Член 20 „анти-Овчаров" ли е в устава на БСП?


Румен Овчаров: Защо да е „анти-Овчаров"? Кой го измисли?


Репортер: Отнася се до вас? Вас засяга след четири години?


Румен Овчаров: Е, след четири години, извинявайте. След четири години със сигурност няма да бъда председател, а и със сигурност няма да бъда народен представител.
Репортер: Въпреки явния избор Станишев е доволен, че в редиците на Висшия съвет се е вляла свежа кръв, защото близо 1/3 от хората там са под 35-годишни.


Водещ: Сега ни гостува Иво Атанасов. С него ще си говорим също за това, освен какво се случи на конгреса, и защо се е отказал от това да се кандидатира за лидер. Всъщност, вие бяхте издигнат от Кюстендил. Какво стана? Защо не искахте да участвате?

Иво Атанасов: Не, аз бяха издигнат на конференцията на община Рила, на общинската организация в Рила. Там не си направих самоотвод, защото доверието към себе си съм събирал капка по капка в течение на много години и не мога да го разпилявам с едно изплискване. И защото все пак смятам, че след като съм показал няколко пъти, че може оглавяваната от мен организация да взима най-високи проценти в България, значи нещо разбирам от това поприще. Но всъщност, не се кандидатирах, тъй като трябваше да се попълни една справка, че съм съгласен да участвам в надпреварата на самия конгрес, затова защото смятам, че много неща в БСП могат да се променят, могат да се подобрят, но на мен вече ми липсва тази енергия и свежест, които са необходими, за да може да осъществиш онова, което виждаш като промяна.
Водещ: Това звучи доста безпомощно вече, защо така?
Иво Атанасов: Защо да звучи безпомощно? Това звучи като една реална преценка на силите. Примерно, преди десетина години енергията ми беше много повече. Тя се похаби не в битките срещу опонентите, които преди малко бяха тук или на парламентарната трибуна, а до голяма степен във вътрешнопартийни драми. Но човек трябва реално да преценява първо, своите позиции и своите възможности в момента, и второ, аз не оспорвам правото на Сергей Станишев да бъде лидер. Той доказа много неща и беше съвсем нормално, усетих леко ироничен нюанс на коментара, който направихте преди малко, че е избран с висок процент, но нормално е да бъде избран с такъв висок процент.
Водещ: Вие казвате, че не оспорвате това. А какво оспорвате?
Иво Атанасов: Не мога да отговоря с едно изречение преди да съм казал хубавите неща, които се случиха през това време, които бяха отбелязани на конгреса и в политическия доклад на Сергей Станишев пред делегатите. Ние си спомняме преди няколко години, когато влязохме в това правителство, ние сме част от управлението, какви ангажименти поехме, че това ще бъде правителство на европейската интеграция, на ускорения растеж и на социалната отговорност. Смятам, че до голяма степен това, което беше поето като ангажимент, е изпълнено, тъй като страната е член на ЕС, без предпазни клаузи, както пророкуваха мнозина, имаме един много висок икономически растеж, постоянен, над 6% спрямо БВП ежегодно, имаме 19 милиарда евро преки чуждестранни инвестиции, привлечени в България за тези три години, толкова, колкото всички предходни правителства, взети заедно, и то не за разпродажба за жълти стотинки на онова, което беше създадено, нещо, което направиха колегите преди мен...
Водещ: Добре. Но много отдалече започнахте, а въпросът ми беше какво оспорвате в крайна сметка? А вие започнахте много отдалече.
Иво Атанасов: Не оспорвам нищо. Аз казвам, че някои неща могат да се подобрят. Това го вижда самият лидер на партията, който в доклада си казва, че сочейки онова, което трябва да се подобри в БСП, а именно, че много от нашите структури, особено по места, съществуват в очакване да се срещнат с някого, вместо да се ангажират с правенето на реална политика там на терена, на който се намират, че на много места партията се усеща с един понижен тонус, липсва тази енергия, която е необходима. Това донякъде се обяснява и с участието във властта, което в някаква степен неизбежно изхабява.
Водещ: Но и вие бяхте разочарован, отдръпнахте се в един момент. Това разочарование остава ли? От думите ви усещам, че горе-долу, да.
Иво Атанасов: В политиката трябва да се преглъщат много неща. Аз не съм в нея заради себе си. Както виждате, подадох си оставката в Кюстендил като областен и като общински лидер на БСП, така че...

Водещ: Вие какво преглътнахте?

Иво Атанасов: Това, което на мен ми се отрази някак си недобре върху тонуса - вие сте свидетел колко пъти сте ме канели в това студио и аз или не съм ви вдигал телефона, или пряко съм отказвал да дойда, затова защото искам моята партия да ме изпраща по предаванията. За тези близо четири години аз съм изпратен един- единствен път от името на пресцентъра.

Водещ: Защо е това нещо, питал ли сте?

Иво Атанасов: Искам да го свържа с онова, което каза Сергей Станишев като слабост на БСП, че ние сме слаби на терена на комуникирането и на медийните изяви. Ето защо сме слаби, просто има хора, които могат да правят някои неща, но тези хора не се...
Водещ: Да разбирам ли сега, че пресцентърът ви е изпратил?
Иво Атанасов: Не, сега ме поканихте вие. Това е може би вторият път за тези четири години, в който идвам във вашето студио.

Водещ: Какво друго?

Иво Атанасов: Та това, което на мен специално не ми достигна, е, че някак си работиш, но онова, което постигаш като резултати, не се оценява по достойнство. . Както виждате, въпреки че ние знаем фразата, че ако кока - кола не се рекламира един месец, тя ще бъде забравена. Когато един човек не е бил близо четири години по телевизията, отново е избран във Висшия съвет, както и някои други от популярните лица на БСП. Тоест, партията има нужда от съчетаване на млади и опитни хора.

Водещ: Младите обаче колко бяха избрани...

Иво Атанасов: Усещането за това е и на самия премиер.

Водещ: 60 ли бяха?

Иво Атанасов: Младите не са малко. 60% от делегатите на конгреса идват за пръв път. Това е много голям процент.

Водещ: Само че, всъщност и днес отбелязва пресата това, че всички лобита отново са представени във Висшия съвет.

Иво Атанасов: Аз не бих ги нарекъл лобита. Например, аз съм представен, но никога не съм бил в никакви лобита, групи, течения и т.н., такива са много социалисти. Но според мен много ясно се произнесе конгресът - да, обновление, имаме 67 членове на ВС, които са под 35 години, но не и отхвърляне на хора, които са физиономията на тази партия. Младите са добре дошли, те са налице, но имаме личности, които бяха, как да кажа, неразумно наречени от Мая Манолова - свещените крави на БСП, които някак си били изначално важни. Това, което й се привижда като свещеност, се нарича с една още по-вълшебна дума, а именно - доверие. Когато ти се явяваш пред конгресното сито на тайното гласуване, а не търсиш лесни пътища към ВС чрез т. нар. Делегиране, и получаваш това доверие неведнъж, а няколко пъти, то това е един плюс за БСП, не е минус.

Водещ: Добре, но защо се наложи прегласуване. Много беше вяло в залата. Г-н Добрев даже доста критично се изказа за това, че хората ги мързи.
Иво Атанасов: Не. Младите понякога се изразяват не по най-добрия начин. Аз не смятам, че с обвиняването на конгреса в мързел може да си, първо, точен - това не е точно. Второ, имаше опасност да се пресрочи времето на конгреса. Това делегатите го усетиха. Не всички са от София, някои са от Силистра, Кърджали, от далечни райони. И беше по-важно да се приемат документите, които всъщност даваха основа за обединяване на БСП върху политика, за доказване на това, че ние сме една развиваща се партия чрез новата програма, която приехме, за доказване на това, че ние се обновяваме чрез новостите в новия устав, който приехме. Това бяха много важни задачи на конгреса, които не можеше да не бъдат постигнати.
Водещ: Неудобните отпаднаха обаче. За демократична партия защо това се случи?
Иво Атанасов: Какво е станало?

Водещ: Вчера лидерът ви каза, че БСП все пак е демократична партия, но неудобните отпаднаха, между тях Първан Дангов, Илия Божинов.
Иво Атанасов: Една част от критици влязоха вътре. Това не са самоцелни критици. Аз не знам защо по този начин вие поставяте въпроса. Например, Янаки Стоилов е сред първите 27. Янаки направи навярно най-острото изказване на конгреса. Така че не е по тази линия, според мен, отпадането на определени хора.
Водещ: А по каква?

Иво Атанасов: По преценка на делегатите, които участват в конгреса. Да, аз смятам, че донякъде това натякване за равноговоренето може да послужи като парола да не се гласува за определени личности, но като цяло лицата, които създават физиономията на партията, които са нейната носеща конструкция, влязоха във ВС и това не трябва да се приема като някаква слабост на Сергей Станишев. Напротив, той самият каза, че 100% обновление е вредно. Естествено, че е вредно, както няма и казарма само от новобранци. Необходимо е съчетаване на опита с младостта. Това е повече от ясно.
Водещ: Той беше избран, но веднага след това бламиран веднъж, после втори път в началото за неговото предложение да се гласува тайно...
Иво Атанасов: Вижте сега как тръгват някои оценки, които не са точни, обаче се налагат, налагат...

Водещ: Кое не е точно?

Иво Атанасов: Не е точно, че Сергей Станишев е бламиран. Той самият го заяви, първо. Второ, ние не сме вождистка партия, та абсолютно всяко нещо, което се предложи, да бъде посрещано едва ли не с ръкопляскания, каквато партия има в България.
Водещ: Добре, откровено ми кажете, ако се беше гласувало тайно, нямаше ли да бъде по-различен днес този ВС?
Иво Атанасов: Може би щеше да бъде по-различен в някаква степен затова, защото...
Водещ: А за тайно гласуване настояваше Станишев?
Иво Атанасов: ... при толкова много делегати и при толкова много кандидати, сигурно пак щяхме да изберем значително по-малко членове на Висшия съвет, отколкото бяхме предвидили. Ние сме имали такива случаи, когато и на второто тайно гласуване не можем да попълним състава на ВС. Тук по-скоро трябва да се направи някаква норма за предлагане на кандидати за членове на ВС от общините. Например, в моя район община Дупница предложи 15 човека да влязат във ВС. Добре, ясно е, че не може от Дупница да влязат 15 души във ВС. Вероятно според броя на членовете на една общинска партийна организация, да речем на 1000 души един да се предлага и ще имаме един списък не от 900 кандидати, а примерно от 250 - 300 и тогава изборът ще бъде много по-нормален.

Водещ: Чакайте сега, но ако се беше гласувало тайно, щеше да има различен Висш съвет. Това е факт?

Иво Атанасов: Смятам, че не е много различен сега. Ние искаме да сравняваме една възможност и една действителност. Трудно се сравнява нещо, което е факт, с нещо, което е предположение. Всякакви изводи можем да направим и заради това е по-добре да не ги правим.

Водещ: И второто му изказване не беше уважено, тъй като той настояваше да не влиза, да не се приема тази поправка, не знам, член 20 ли се казва или как, за несъвместяване на постове в изпълнителната и законодателната власт. Това влезе обаче.
Иво Атанасов: Пак ще повторя, че ние сме демократична партия. Това, което казва човекът, който стои най-отгоре, не се възприема само защото идва от определена позиция. В нашата партия се разсъждава. Ние сме имали различна практика. Хора като мен са олицетворение на многото мандати и на съвместяването на длъжности, но да не би да съм го правел по желание. Аз бях народен представител и на четвъртата година от участието ми в парламента председателят на БСП в Кюстендил стана кмет. Това беше 1995 година и някой трябваше да поеме партийната организация. Тогава не бяха спокойни времената, както са сега, навсякъде, като се покажехме по улиците, ни освиркваха, заплашваха, БСП не разполагаше с кой знае колко активисти. Ние бяхме принудени да съвместяваме.

Водещ: Само да ви питам накрая.

Иво Атанасов: Сега ситуацията е нормална. Както виждате имаме много млади хора, имаме желаещи да работят, да се изявяват от името на БСП, нормално е сега да се направи това разграничение при заемането на едните постове от другите...
Водещ: Какво разбрахте от книгата, която премиерът е написал за шест дни, какво беше, и Джон Ленън е мисля някъде по кориците, и той ли е социалист?
Иво Атанасов: Той е политически активист на Демократическата партия в САЩ и на Британското лейбъристко движение. Както знаете, с лейбъристите ние сме в едно политическо семейство.
Водещ: Нека да я покажем само.

Иво Атанасов: Снощи я изчетох от край до край. Смятам, че такива книги трябва да се пишат. Това като че ли липсваше. Аз знам по собствения си опит, преди десетина години някои от моите книги бяха посветени на такива теми - важни въпроси, които се отнасят до идеологията на партията, до нейната политика, до нейните виждания, да се поднесат по един популярен начин. И аз смятам, че Сергей Станишев е постигнал това и от тази гледна точка книгата ще бъде полезна, особено за онези, които нямат влечение към по-висок стил на изразяване. Както виждаме, вече в нашето време на интернет, на комуникиране по друг начин, на скъпотия на книгите, на високи цени, това би било много полезно.
Водещ: Добре, трябваше ли Стинг, извинявайте, трябваше ли Стинг да е до Баба Тонка? Не мога да разбера това нещо.

Иво Атанасов: Къде е Баба Тонка?

Водещ: И тук Джон Ленън е до Маркс и Енгелс.

Иво Атанасов: Вижте сега, вие се хващате за решенията на художника. Корицата не я е правил Сергей Станишев. Това са личности, които по някакъв начин са свързани с прогресивните идеи на човечеството. Лявата идея е прогресивната идея. Тя е идея за промяна. А не както на господата преди мен - за статуквото, за връщането към златното време на СДС. Добре е, че няма да се върнем към това време.
Водещ: Благодаря ви много за участието.