Новини

Мая Манолова притури още един пост в колекцията си

[10 Ноември 2008]

Иво Атанасов не подкрепи своята наследница

   Вчера на отчетно-изборната конференция на БСП в Кюстендил Мая Манолова прибави нова позиция в колекцията си - тази на общински лидер на червените.

   Днес поместваме доклада пред конференцията на досегашния председател на Общинския съвет на БСП Иво Атанасов.

   Подробности и коментар - утре.

 

Д О К Л А Д

 

ПРЕД 17-АТА ОБЩИНСКАТА ОТЧЕТНО-ИЗБОРНА

  КОНФЕРЕНЦИЯ НА БСП - КЮСТЕНДИЛ

                  9 ноември 2008 г.

 

 

                Уважаеми другарки и другари,

 

   Настоящата отчетно-изборна конференция на Общинската партийна организация провеждаме не само в навечерието на 47-ия конгрес на БСП, но и към края на нашето успешно участие в управлението на страната. Успехът се състои не само в това, че се очертава за пръв път да изкараме пълния си мандат. Успехът е видим и в сравнение с онова, с което се ангажирахме в парламентарните избори през 2005 г., а по какво друго да се оценяват политическите сили и отделните политици, освен по съответствието между думи и дела.

Така например за три години увеличихме средната работна заплата от 317 на 510 лева или с 61%, т.е. много повече от обещаните 20 % Минималната работна заплата се покачи от 150 на 220 лева или с 47 %. Средната пенсия нарасна от 134, 63 на 236 лева или с 75 %, също далеч над обещаните 20 %. Минималната пенсия бе завишена от 69 на 113, 49 лева или с 65 %, а социалната - от 60 на 84, 12 лева или с 40 %. Разбира се, ние като представители на БСП в управлението не сме откъснати от живота на вас, избирателите, и сме наясно, че това е недостатъчно за нормален живот, че нуждите са много по-големи. Същевременно не бива да забравяме, че никое предишно правителство не стори това, което направи нашето. И в минали мандати цените растяха, но тяхното повишение не беше съпътствано от увеличение на доходите, както е сега.

Не без значение, особено за нас като лява партия, е фактът, че за три години равнището на безработицата падна от 11, 11 % на 5, 97%. Регистрираните безработни лица в страната през 2005 г. са 412 хиляди, а сега са 227 хиляди, или близо два пъти по-малко. Може да се говори много, и се положително, за увеличението на обезщетенията при безработица, за бременност и раждане, за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, за еднократните помощи при раждане или за първокласници и т.н.

През първите три години от мандата на управлението, в което участваме, бяха привлечени в страната чуждестранни инвестиции за 15 милиарда евро - толкова, колкото при всички правителства от началото на прехода, взети заедно. И тук става дума не за разпродажба на държавната собственост за жълти стотинки по схемата на Костов и Божков, а за изграждане на нови мощности. Всичко това е резултат от политиката на парламентарното мнозинство и правителството, следствие е от нашата политика и от упоритостта ни да я реализираме в едно Народно събрание, в което нямаме достатъчно депутати, за да решаваме сами.

Не може да не се отбележи при какви външни условия стигнахме до тези постижения. Финансовата криза този път тръгна не от Жан Виденов и от БСП, а от „Уолстрийт" в Ню Йорк, от самото сърце на финансовия свят. В последните 20 години мнозина забравиха многократно потвърждаваната в историята истина, че капитализмът тъкмо поради особеностите на собствената си същност непрекъснато ражда кризи и войни.

Имах възможност в последните години два пъти да бъда в Ирландия. Първият път, преди пет години, всички говореха с възторг за келтския тигър, за ирландското чудо, извадило страната от положение като нашето и довело я до едно от първите места по брутен вътрешен продукт на глава от населението и по редица други показатели. Сега, миналата седмица, столицата Дъблин беше блокирана от учители, които се борят за своите работни места. Правителството вдига данъците, съкращава разходите и подлага на огромно изпитание цели бюджетни сфери. Няма и следа от предишния оптимизъм.

Нашето правителство не вдига данъците, те остават сред най-ниските в света, не намалява бюджетните субсидии, а натрупаният резерв - фискален и валутен, от над 20 милиарда лева, гарантира стабилността на нашата парична единица и на спестяванията на гражданите. Тези и други постижения ни дават основание да оценим мандата като успешен. Работата ни е добра основа за такова представяне в идващите парламентарни избори, което да ни осигури участие и в следващото управление на България. Това би било добре както за гражданите, които ще видят в наше лице защитник на своите интереси, така и за БСП като политическа формация.

 

Уважаеми другарки и другари,

 

   Предстоящият 47-и конгрес на БСП, наред с традиционните въпроси, като анализ на работата ни през отчетния период,  политическа рамка за участието ни в изборите следващата година и избор на общопартийни органи, включва в дневния си ред  и особено важни, ключови теми, като приемането на нов Устав и нова Програма на партията.

Ние обсъдихме Концепцията за нов Устав пролетта в рамките на прегледа на организационно-политическото състояние на партията, а Програмата - тази есен, като част от отчетно-изборната кампания. И двата документа получиха подкрепата на кюстендилските социалисти.

Това е така, защото Концепцията за нов Устав на БСП се основава на политическите и организационните традиции, които партията е натрупала и съхранила в своето вековно съществуване, базира се на демократичния опит от годините на прехода, който бе резултат от съществената промяна в БСП. И същевременно Концепцията за нов Устав разширява още повече демократизма в партията в съответствие с реалностите, в които тя функционира в началото на 21 век.

Така например се предвижда равнопоставеност на половете чрез осигуряване на минимум  40 % представителство за всеки от двата пола в органите на партията. Гарантира се обновлението на колективните органи с ориентация към подмладяването им чрез съответните квоти или чрез пряк избор. Въвежда се мандатност в органите, която да не позволява избирането на даден партиен пост за повече от два последователни мандата от по четири години. Отварянето на партията към гражданското общество налага въвеждане и регламентиране ролята на съратник и симпатизант на партията, които да имат правото да участват във формирането на политически позиции и в изборни процедури, предвидени в Устава. Разширява се участието на симпатизантите в проявите и действията на партията.

Възприема се практиката за известно унифициране на ръководствата на ОПО, като се избират секретар, заместник-секретар и секретар-касиер. Дават се възможности за разширяване на тези ръководства на базата на политическата целесъобразност. Като нова структура към Общинските партийни съвети се образува Съвет на секретарите.

Национални органи на партията според проекта са конгресът, който заседава поне веднъж годишно, Националният съвет, досега беше Висш, Изпълнителното бюро и Общопартийната контролна комисия. Кандидатите за членове на Националния съвет и на ОПКК се избират от общинските конференции. Делегираните представители от младежката и женската квота се избират от делегатските съвещания след предложения от общинските конференции. Изискване към кандидатите е една година  членство в партията за местни органи и две години за национални. При избор на партийни органи се регламентира тайният избор с изключение на този в основните партийни организации, които запазват правото си да преценяват по какъв начин да гласуват. Надделя становището минималният брой членове, които формират основна партийна организация, да бъде увеличен от три на пет. По аналогия с постоянно действащия конгрес на партията постоянно действащи ще бъдат и общинските конференции. Предвидени са текстове за кадрите и сътрудниците на партията, за младежкото обединение и за обединението на жените-социалистки.

Кандидатите на БСП за публични длъжности ще се определят чрез демократични процедури, които включват оценка за дейността на номинираните, преки вътрешнопартийни избори с участието на всички членове и включените симпатизанти на партията, както и избори от общинските партийни конференции в съответния избирателен район.

 

Както днес на конференцията, така и на конгреса на 22 и 23 ноември ще бъде обсъден проектът на нова Програма на партията с наименование „За България - свободни граждани, справедлива държава, солидарно общество". И според действащата програма, приета през 1994 г., и поред новата БСП е и ще бъде партия на социалистическия идеал. Тя е социална пария, посветила се на историческото преодоляване на капитализма, за социална пазарна икономика е и е против общество, подчинено на пазара.

БСП е лява народна партия. Тя се бори за справедливост, защитава хората на труда, бедните и изоставените, работниците и служителите, работи за формиране на широка средна класа и допринася за напредъка на всички.

БСП е патриотична партия, но чужда на шовинизма и на всички форми на национално високомерие и ксенофобия. Тя е парламентарна и масова партия. БСП е част от европейската и световната левица. Тя е член на Социалистическия интернационал и на Партията на европейските социалисти, което е неотменима предпоставка за успеха нашата борба за социална справедливост и напредък.

Нашата непосредствена цел е осъществяването на левия проект за развитие на България на сегашния етап - формиране на социална държава по европейските модели и новите значими трансформации в тях, като се отчита българката специфика. Това е социална държава на активните, инициативните, предприемчивите и образованите - позитивна социална държава, която може да създаде условия за намаляване на бедността и неравенството, за подкрепа на най-засегнатите социални слоеве, за едно по-справедливо и солидарно общество.

Едновременно с това наша неотменна цел е демократичният социализъм, разбиран като свободно, справедливо и солидарно общество, чието осъществяване за нас е постоянна задача. Демократичният социализъм изисква определено устройство на икономиката и държавата, при които са гарантирани гражданските, политическите, социалните и икономическите основни права за всички хора и те могат да живеят без експлоатация, потисничество и насилие, в социална и лична сигурност.

Предпоставка и гаранции за успеха на нашата политика ние виждаме в Платформата на европейските социалисти за Нова социална Европа. Нашата програма съответства и се съчетава с десетте принципа на платформата на ПЕС, а именно: права и задължения за всички, пълна заетост, инвестиране в хората, интегриращи общества, универсални грижи за децата, равни права за жените и мъжете, социален диалог, разнообразието и интеграцията - наша сила, устойчиво общество, активна Европа за хората.

Няма съмнение, че настоящата конференция ще подкрепи, а делегатите, които ще изпратим на конгреса, ще дадат своя глас за приемане на новия Устав и новата Програма на БСП.

 

 

                                                       

 

 

 

   Уважаеми другарки и другари,

 

   Днес отчитаме работата си за период от три почти пълни години. Сегашният състав на Общинския партиен съвет е избран на предишната конференция, последвала особено успешното ни представяне в парламентарни избори 2005. Категорични и бляскави победи имахме и преди, и след това. В рамките на отчетния период се представихме отлично и на президентските избори през 2006 г., и в евроизборите през 2007 г.  Нека припомним, че на първия тур на президентските избори от 21 831 действителни гласове за нашите кандидати Първанов - Марин бяха 14 443 или 66 %. На втория тур при 22 489 действителни гласове за нашата двойка бяха подадени 17 348 или 77 %. В изборите за Европарламент, произведени на 20 май 2007 г., при 61 014 избиратели в общината действителните гласове бяха 16 392 или 27 % от имащите право на глас - една извънредно ниска активност. Гласовете за нас бяха 5 367 или 33 %. Това вече подсказваше, че демотивацията на нашите избиратели е преминала критичната граница, което особено ярко се видя на местните избори през есента на 2007 г.  Ако през май 2007 г. имахме 5 367 гласа при 16 392 гласували, през октомври същата година гласовете за листата на БСП вече бяха едва 4 027, и то при доста по-висока активност на избирателите - 24 610 действителни гласове. Процентът ни намаля двойно за по-малко от половин година - от 33 % на евроизборите на 16 % в местния вот. По-добри, но все в същия незадоволителен план бяха резултатите на кандидата ни за кмет на Общината Иван Каракашки. На пъвия тур при 25 272 гласа той получи 4 671 или 18, 5 %, а на втория при 22 609 действителни гласове за него бяха 8 383 или 37 %. Единственият окуражаващ факт, показващ, че не всичко е загубено, е победата на нашите кандидати в повече от половината от селата, в които кметовете са избираеми. Това са успехите ни в Ябълково, Копиловци, Коняво, Драговищица, Гърляно, Стенско, Таваличево, Багренци, Нови Чифлик, Шишковци, Раждавица,Жабокрът и Грамаждано.                                                                                                  Със сигурност по-полезно сега би било не да се хвалим за успехите, въпреки че имаме всички основания не просто да кажем добра дума, а откровено  да се гордеем с тях, но днес е по-разумно да наблегнем на анализа на неуспеха, за да се опитаме да не го повтаряме в бъдеще. На заседанието на ОбПС, предхождащо непосредствено конференцията, на което бе прочетен и анализиран този доклад, бе направена препоръката непременно да се подчертае пред делегатите, че в местните избори ние сме хвърлили тонове работа. Отделни изявени наши дейци отхвърлиха категорично допускането, че не са дали всичко от себе си. Действително и Общинският предизборен щаб, и кандидатите ни начело с Иван Каракашки, и активите ни по квартали и села,  положиха много труд. Но в политиката е важен резултатът. А резултата не можем да квалифицираме другояче, освен като катастрофа. Тя ни сполетя тъкмо след изявлението на един от нашите заместник-председатели на ОбПС на пленума, предхождащ местния вот, че в Кюстендил всъщност никога не сме правили избори като хората. Бих казал - добре, че не сме ги правили като хората. Защото когато ги организирахме по новия тертип, ни споходи печална загуба.

Днес е важно да се опитаме да бъдем поне донякъде откровени за причините, довели до големия срив. Без съмнение, съществуват група фактори, които са извън нас, извън общината дори. Те действат на територията на цялата страна. Такива са например:

   Тези причини влияеха в цялата страна, но въпреки това БСП спечели в много общини, вкл. и в 11 областни центъра, а в Кюстендил се провалихме. Следователно те не казват достатъчно за нашата загуба.

   Друга група причини можем да видим в собствената си работа, особено в организационото състояние на ОбПО, на основните организации. На пръв поглед нещата са нормални, което до голяма степен се потвърди и от проведения тази година преглед на организационно-политическото състояние на ОПО. Организациите са 80, от тях в селата - 45, в кварталите - 25, и 10 клуба по интереси. Успяхме да възстановим структурите във Вратца, Гърляно и Дворище.

   По социална принадлежност социалистите се разпределят, както следва: работещи  промишлеността - 166, в аграрния сектор - 38, в областта на науката, образованието и културата - 62, в частния сектор - 398, безработните са 88, а пенсионерите - 781.

   Жените-социалистки са 614, а мъжете - 968. Членовете на БСП до 35 години са 117. Те членуват предимно в няколко организации - двете младежки в Кюстендил, а също така в селата Жабокрът, Багренци и в кв. Сибир. Социалистите от 35 до 60 години са 632.

   По-голямата част от организациите са в добро състояние - водят сравнително редовен организационен живот, имат политическо влияние в населените места и кварталите, представят се успешно в провежданите избори. За ОПО в селата това се отнася за Багренци, Берсин, Вратца, Горановци, Грамаждано, Гюешево, Долно Уйно, Драговищица, Жабокрът, Жиленци, Каменичка Скакавица, Радловци, Раждавица, Ръсово, Преколница, Шипочано и други, а в кварталите - Бански комплекс, Христо Ботев 1, Кирил Григоров, Спартак, Зинови Григоров, Стоян Лудев, Бузлуджа, Даскал Димитри 1, Велбъжд, Запад 1, Върташево, Колуша, Първи май, Герена, както и клубовете по интереси Ален мак, Учители, Дружба, Старт, М 2002, М 2005, клуб 82 и клубът към ОбС на БСП.

   В ОбПО работят всеотдайно и с високо чувство за отговорност десетки партийни секретари и активисти. Ще бъде трудно да посочим всички, но можем да отбележим поне онези, които са неотменно начело на партийните си организации от началото на прехода, като Мария Лабова, Александър Рангелов, Емилия Васева, Венка Манова, Йорданка Георгиева, Катюша Грозденина, Райчо Петров, Малинка Чингарска, Никола Чавдаров, Йордан Тренев, Стоил Спасов, Георги Шипаров, Атанас Антов, Васил Иванов, Борис Янчев и много други. Не бива да не отбележим  онова, което направи Йордан Стойчев във Вратца, сформирайки партийна организация от повече от 20 души, предимно младежи, както и работата на Диана Паунска в Жабокрът.

   На последната общинска отчетно-изборна конференция избрахме партиен съвет от 51 души, който работи пълноценно и колективно. Проведени бяха 28 заседания, на които бяха обсъдени политическата обстановка в общината, подготовката, участието и резултатите от президентските избори през 2006 г., изборите за Европарламент през 2007 г. и местните избори през същата година, дискутирани бяха подготовката и провеждането на отчетните и отчетно-изборните кампании, както и участието на БСП в местната власт и местното самоуправление.

   Изпълнителното бюро е от 11 души, то заседаваше при всеки важен повод. Някои от заседанията са официални, с протокол и стенограма, но неизброимо повече са онези, при които сме се събирали за половин или един час, понякога и в непълен състав, но водени от нуждата, а  от желанието да разменим мнения по един или друг въпрос от живота на партията. Многобройни и полезни са организираните срещи с представители на ВС на БСП и на изпълнителната власт, като Сергей Станишев, Румен Овчаров, Румен Петков, Емилия Масларова, Стефан Данаилов, Пламен Орешарски, Весела Лечева, Корнелия Нинова, Ваня Добрева, Камен Пенков, Димитър Димитров, Георги Кадиев, Атанас Костадинов, д-р Емил Райнов, Ангел Иванов, Стефан Юруков, Младен Червеняков, Кристиян Вигенин, Атанас Папаризов, Спас Панчев и други.

   Постоянни са и съвещанията с актива за отчетния период, те са 27.

   И този анализ обаче не дава отговор на въпроса защо загубихме. При същото или сходно организационно състояние ние сме печелили и победи, и то какви, и то неведнъж. Както сме отбелязвали и друг път, в организационно отношение ние не се различаваме кой знае колко от звената на БСП в други райони на страната или пък от структурите на други партии. Онова, което сме имали в повече от другите и което е ни е помагало да печелим, се казва авторитет. Авторитетът не се създава за ден-два, той се трупа капка по капка, години наред, но за сметка на това може много бързо да бъде съсипан.

   Нашият авторитет като ОбПО бе поставен на  голямо изпитание. От една страна, ние правихме всичко възможно да се представяме отлично на изборите, но, от друга страна, нашата централа не забелязваше това, сякаш червените победи тук са природно явление. Нещо повече - когато през 2003 г. спечелихме 19 съветнически места, най-много за БСП измежду всичките 265 общини в страната, вместо група за обмяна на опит, Висшият съвет изпрати работна група да ни проверява. А когато през 2005 г. отново постигнахме най-висок резултат за БСП - ще трябва да минат много години, докато партията успее да повтори някъде на картата на България нашите 42, 39 процента, тогава в Кюстендил дори не бе назначен областен управител от БСП.

   Ясно е, че за БСП беше важно да стъпи с областни управители в някои райони, например в смесените и в големи центрове, като София, Пловдив, Бургас и други. Редно беше обаче да се стимулират и някои райони, в които партията е постигнала най-високи проценти, като Кюстендил, Монтана, Враца. Но това не се случи и голяма част  от избирателите се демотивираха, видяха, че гласът им за БСП е отишъл напразно, тъй като нищо не се променя. Ако за БСП Кюстендил не е важен, защо БСП да е важна за Кюстендил? Накърненият ни авторитет като ОбПО не даде негативен отпечатък върху представянето ни на президентските избори през 2006 г., а донякъде и на евроизборите през пролетта на 2007-а, тъй като системната ни и целенасочена работа през годините продължаваше по инерция да дава плодове, но за местните избори през есента на 2007 г. натрупванията вече бяха достигнали критичната маса и предпоставиха в немалка степен загубата.

   На удари бе подложен и авторитетът на председателя на Общинския, а тогава и на Областния съвет на партията. Само месеци след блестящото ни представяне на президентските избори през 2001 г. бях изваден от Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП. През 2003 г., както вече е отбелязано, при най-голям брой съветници в цяла България ни бе изпратена работна група да ни проверява. През юли 2004 г., само два дни след убедителната победа в частичния избор за кмет на община Трекляно ми бе организиран преврат, макар и неуспешен, като председател на Областния съвет на БСП. По случая Висшият съвет не взе  отношение, оставяйки ни, както в много райони, да се бием по места, пък който надделее, с него да работят. През 2005 г., след най-високия в България процент на парламентарните избори, бях изваден от ръководството на парламентарната група. През януари 2006 г. бях сменен и като председател на Комисията по медийната политика на Висшия съвет. Всичко това обективно не водеше до добри последици. Така например изваждането ми от ръководството на партията и на парламентарната група се отрази върху размера на привличаните инвестиции в Кюстендил. Вместо да се използват моите контакти и опит, в ръководството на партията и на групата бе издигнат друг депутат от района. Докато той бъде опознат, докато си завоюва авторитет и докато към него бъде натрупан необходимия минимум доверие, докато преодолее естественото неудобство от факта, че постовете са му дадени много в аванс, без да има необходимата подготовка за тях, половината мандат мина. Също така три години след като нямам отговорност за медийната политика на БСП, може ли да се каже, че тя е по-добра? Напротив, вече от устата на видни дейци на партията, а и на много от провежданите сега в страната конференции се чува, че медийната ни политика не отразява адекватно успехите, които правителството безспорно има. Нашият пресцентър изпраща едни и същи хора в повечето предавания, голяма част от които обаче нямат харизма, не са в състояние да произведат политическа теза, да я поднесат по оригинален и запомнящ се начин, папагалстват казаното на „Позитано" 20 или в парламента, което прави медийното представяне на БСП посредствено.

   Но за настоящия анализ е важно друго. Когато някой е утвърдено име в политиката, когато зад него стоят и други избиратели, извън тези, които традиционно гласуват за партията, ударите по авторитета му са удар и по партийната организация, която оглавява. Това също доведе до демотивация и до отлив на гласове.

   Важно е да се посочи и разделението, което се роди и избуя в нашата организация. В началото имаше нормално съперничество, спорели сме за лидерското място и с Иван Демиревски, и с Динчо Желязков, но сме правили това при взаимно уважение и при правилата на вътрешнопартийната демокрация. Вероятно никой лидер не може да бъде приеман от всички, и срещу мен имаше една група, която искаше да ме смени и заставаше около Демиревски или Желязков, в зависимост кой от двамата се кандидатира. Действията на тези хора обаче си оставаха в рамките на нормите, в рамките на правото им да имат друго виждане по един и друг партиен въпрос.

   С появата на Кирил Алексов групата получи силна доза безогледност, вследствие на което демократичното съперничество започна да се изражда в разделение. В името на единството аз направих всички възможни жестове - и през 1999 г., когато Милчо Христов спечели повече от убедително предварителното гласуване за кандидат-кмет в основните партийни организации, а в тайното гласуване в партийния съвет победи Алексов, и през 2003 г., когато още през април, много преди дори да приемем правилата за номиниране, Алексов заяви, че ще се кандидатира, а БСП да не си играе на демокрация, а да го подкрепи. За съжаление, Алексов се провали като мажоритарен кандидат, и то в момент, когато листата на БСП в Кюстендил получи най-висок резултат в страната. Когато печелиш партийния вот, а губиш мажоритарния, за всеки е ясно къде е причината. Но не и за хората около Алексов, които пуснаха в оборот лъжата, че съм продал изборите, и предизвикаха проверка от Висшия съвет.

   С това разделението в нашата партийна организация се официализира - с идването на работната група нашите членове се наредиха на две опашки: на едната се отстояваха традициите, принципите и ценностите на партията, а на другата се ближеха раните от глупавата и самонадеяна загуба на Алексов и се търсеше виновния не там, където обективно е.

   Тук Висшият съвет допусна ново недоглеждане, като от най-високото място на „Позитано" 20 дойде указанието Алексов да бъде подкрепен за председател на Общинския съвет. Пленумът реши и групата съветници изпълни указанието. Това, заедно с административния уют, който му беше създаден, позволи на Алексов да разшири зоната на личното си влияние в БСП, да създаде втори център на власт в партията, даде му самочувствие, че отново може да налага условията си на БСП.  Ако през 2007 г. можех да предлагам сам на пленума едно или друго решение, сигурно щях да препоръчам отново да подкрепим Алексов, само и само да не нарушаваме целостта на партията. Единството на партийната ни организация е било сред главните ми грижи в годините ми на лидер. Винаги съм включвал най-отявлените си опоненти в изпълнителното бюро, предлагал съм ги и са били избирани и за заместник-председатели на ОбПС. Това ми е създавало дискомфорт, но когато идваха избори, всеки от тези социалисти се чувстваше приобщен към каузата, работеше активно в зоната, в която има влияние, ветрилото  на нашите действия се разтваряше, достигаше до максимален брой избиратели и победите ставаха факт.

   Така се стигна до средата на 2007 г., когато още преди да се обсъждат номинираните за кандидат-кмет и преди ОбПС да вземе решение, Алексов заяви, че ще се кандидатира срещу БСП, от името на друга политическа сила. Това е първата пряка причина за поражението ни на кметските избори. Алексов не само взе 1900 гласа, но и демотивира поне още толкова наши избиратели да отидат до урните. Виждайки, че сме разделени, те предпочетоха да останат вкъщи.

   Има още една пряка причина за загубата на кметските избори, за която ние не говорим. Дали ще я назовем, или не, няма значение, тя си действаше, действа и ще действа. Като фактори за нашия неуспех кандидатирането на Алексов срещу БСП и причината, за която не говорим, имат почти равно въздействие.

   Тук трябва да добавим нервната коалиционна политика, при която се съюзявахме със себе си и която трябваше да послужи по-скоро като алиби за бъдещата загуба, вместо да ни носи допълнителни гласове. Вина за това имам и аз, защото, макар и притискан откъде ли не и с накърнен авторитет, трябваше да намеря сили да се противопоставя на тези експерименти, които нямаше как да бъдат сполучливи. Вместо това, аз извих ръцете на членовете на ОбПС и коалиционната ни политика в губещия й вид беше подкрепена от пленума. Но едно е да те подкрепи пленумът, друго е това да сторят избирателите. Така че ние наистина положихме огромни усилия, които обаче нямаше как да се увенчаят с успех, защото загубата ни на тези избори беше предопределена.

   Седмица след втория тур на кметските избори изчаках дали някой друг ще реагира, но тъй като нямаше никакви изгледи за това, подадох собствените си оставки - като председател и на Областния, и на Общинския съвет на БСП. В решението ми нямаше емоция. Много добре си давам сметка, че освобождаването на партийните постове води до излизане и от парламента, където никой не може да отрече, че е моята сила. Не можеше обаче да се правим, че нищо не се е случило, някой трябваше да отпуши напрежението.

   Подадох си оставките, не защото съм виновен за загубата. Пък и в политиката не може вечно да се печели, все някога ще има и неуспех. Никой не е поискал да се оттеглям. След толкова години в политиката уважението към мен си остава. Към наши колеги само за три години в парламента се натрупаха толкова негативи, че дори не бяха избрани за делегати на конференциите в своите общини. Докато общинската конференция в Рила например ме издигна единодушно за председател на Висшия съвет на БСП. Сигурен съм, че ако не се бях оттеглил, и на тази конференция щяхте да ме подкрепите за общински лидер. Само че моите оставки не са театрални. Може на някои да им се стори смешно и наивно, но с тях искам да покажа, че в БСП може да има борба не само за постове, но и за принципи, и че борбата за принципи е по-важна от тази за постовете. Че не може да не се уважават избирателите, постигнали най-високия процент в изборите. Че не е полезно да се скача от нищото направо на върха на партията, без да се изминават стъпалата в йерархията. Че не е редно деецът на БСП да не зависи в нужната степен от своите качества, от работата си, от резултатите, които постига, от рейтинга си в партията и обществото. Че не е добре да са други лостовете към постовете. Че не бива да има случаи, в които издигането  да става на базата на произход, протекции и загуба на лично достойнство.

 

 

   Какво предстои да направим?

   Главната ни политическа задача за следващата година е успешното представяне в изборите за Европарламент и в тези за 41-ото Народно събрание. Това изисква решаването на няколко важни въпроса, първият от които ще се изправи пред делегатите буквално след няколко часа.

 

   От днес Общинската партийна организация ще има нов председател. Аз съм този, който направи възможното Мая Манолова да влезе през 2005 г. в листата, който се съгласи тя, макар и член на БСП, да заеме място от квотата на коалиционен партньор, за да се парират претенциите на Бобов дол за третата избираема позиция, който работи като за световно в кампанията, за да вкараме трима депутати, който в 12, 30 през нощта е звънял на лидера на партията, за да не й бъде направен някакъв номер със системата Д Онт, който я подкрепи, за да стане с 11 на 10 гласа член на Висшия съвет, който през януари т.г. я предложи за председател на Областния съвет на БСП. Но сега ми се струва, че Общинската партийна организация трябва да се поеме от друг социалист, който след три години да може да се кандидатира успешно за кмет на общината. Така например, както направи Валентин Вълов преди години.

   За съжаление, в хода на отчетно-изборната кампания този шанс беше пропуснат. Мая Манолова е номинирана от достатъчно организации и би било рисковано конференцията да се ориентира към друг кандидат. Но има риск и с нейното избиране. Защото за мнозина тя е част от проблемите, но не тяхно решение. Остава да повярваме в поговорката, че всяко зло е за добро. И че народните мъдрости се сбъдват.

   Нужни са последователни и упорити усилия за подобряване на организационното състояние. Демотивацията в комбинация със застаряването доведоха до голям отлив в Общинската партийна организация. Само за една година намалението е от 174 социалисти и сега в основните партийни организации членуват  1 582 души. В редица големи населени места имаме организации, които са малочислени, бездейни и съществуват формално. Това се отнася за Слокощица, Граница, Гърляно, Коняво, Николичевци и Соволяно, а в Богослов нямаме изградена партийна организация.

   Тук трябва да се спомене, че на пленума, предшестващ конференцията, бяха отправени доста, и то справедливи, критики за това, че разделът в доклада за организационното ни  състояние е прекалено пестелив. И наистина, нужен е много по-детайлен анализ, който да обхване проблемите в онези селски и квартални организации, които не водят задоволителен живот и нямат нужното влияние, да се постави под лупа работата на отделните членове на ОбС, да се посочат мерки за излизане от сегашното състояние. Ние си имаме щатен работник, чийто ангажимент са тъкмо тези въпроси. Заявих пред пленума, че за три години дейност Кирил Николов ми е дал три страници текст и че ако изпълни указанието на пленума да напише по-обширен и задълбочен анализ, ще го включа в доклада. Такъв текст обаче не ми беше предоставен и докладът продължава да бъде непълен в това отношение.

   Това ми дава повод за няколко изречения за двамата щатни работници на ОбПС. Работих с желание с тях и  между нас имаше необходимото уважение и синхрон. Благодарен съм за техните усилия да подпомагат моята дейност като председател на обществени начала на ОбПС  и да работят в ресорите, за които отговарят.

   В същото време една голяма част от критиките, които съм получавал през годините, са били свързани не толкова с моята личност и с моите конкретни действия, колкото с това, че работя тъкмо с Кирил Николов и Йорданка Георгиева. Голяма част от негативите върху мен са падали не за друго, а за това, че не освобождавам единия или другия, или и двамата. Аз намирам за голяма своя вина това, че не успях да създам един модерен офис на БСП, който да стане притегателен център за социалистите. Да не мислите, че не ми е тежало, като гледам как мои колеги от други региони получават всеки ден по интернет справка, изготвена от щатните работници, какво е казано, показано или написано в местните радиа, телевизии и вестници? Или като напиша някоя статия или дам интервю, текстът да бъде издирен и размножен и да се казва на посетителите в клуба: „Ето, това е позицията на нашия лидер"? Тъкмо обратното, имаше години, в които ако външен човек не донесе някой вестник в клуба, можеше да мине цял ден, без да се прочетат актуалните новини от страната или от района. Да не говорим за това, че ако не се намираме в отчетно-изборна или предизборна кампания, е нужна едва ли не заповед, за да се излезе от клуба и да се посещават по-често кварталите и селата. Намирам това за свой голям грях. И въпреки това, не предприех смени. Защото в основното те бяха полезни. И защото всеки от двамата има свои зони на влияние в партията, зад всеки от тях стоят отделни социалисти или цели организации. В условията на натрапеното ми разделение усилията ми да постигна единство в партията налагаха да не отварям нови рани в снагата й.

   Освен на организационното укрепване, особено внимание трябва да отделим на опасността от обезличаване на партията. В лицето на Петър Паунов Кюстендил има хитър и дори нагъл кмет, който не се свени да си присвоява чужди заслуги. Типичен пример е работата за облекчаване на визовия режим за гражданите на Македония и Сърбия, която ние с Михаил Миков започнахме още през декември 2006 г., ангажирахме правителството за едно принципно решение, което не след дълго ще бъде факт. Половин година по-късно Паунов, тогава като кандидат-кмет, се присети, че от тази тема може да печели  политически дивиденти, и започна да събира подписки и да организира концерти, внушавайки, че така ще реши проблема. Подобен подход той се опитва да прилага и към групата ни общински съветници, освен това флиртува и с пенсионерите, и с БАС, и за нас ще бъде колкото трудно, толкова и важно да отвоюваме своя политически терен. Ние виждаме какъв модел на управление се упражнява в Дупница и се прави опит да бъде въведен и в Кюстендил. Това е модел, при който се кокетира с нагласата на гражданите всички да се хванем за ръка и да управляваме заедно, да работим общо за общото благо. Но къде е БСП при този тип управление? Тя е на второстепенна позиция, често с пригласяща роля. Не можем да приемем това. Нека бъдем конструктивни, както, впрочем, сме били винаги, но нека правим възможното да имаме ясна политическа физиономия, обратното е ритуално самоубийство.

   Не бива да мултиплицираме и модела от Бобошево, при който учредител и лидер на ГЕРБ припознаваме за наш кандидат, номинираме го, приемаме го в БСП и печелим изборите. Не бива тази недобра практика да превръщаме във философия и да я налагаме като политика. Трябва да гледаме на такива случаи като на изключения. Не вярно, че поради намалялата подкрепа за БСП ние не можем да побеждаваме с теснопартийни кандидати и следва да се оглеждаме за кадри извън нашите среди. Че когато Алексов спечели кметските избори през 1999 г., БСП имаше само 10 съветници от 37. Сходна беше ситуацията и при победата на Валентин Вълов през 1995 г. Това важи не само за нас - такава беше картината за жълтите при успеха на Людмил Стоянов през 2003 ., както и при сините при победата на Петър Паунов през 2007 г.  Майсторлъкът в политиката е не да търсиш кандидати за собствените си избиратели, а да търсиш и намираш избиратели за собствените си кандидати.

 

   Уважаеми другарки и другари,

 

   Сега, когато си вземаме довиждане, искам да ви благодаря най-сърдечно за подкрепата, която сте ми давали през всичките години. Сигурно ще трябва да мине доста време, докато оцените напълно какво сте постигнали в мое лице. Вие позволихте на един човек от низините на нашия народ да стигне до върховете на българската политика и да отстоява позициите ви там в продължение на много години. Аз винаги съм си давал сметка за това и никога не съм гласувал обратно на онова, което очаквате от мен. Включително и в случаите, когато се е налагало да влизам в конфликт с ръководството, защитавайки вашите позиции. Така беше например по имотите на бившия цар, когато от нашата парламентарна група само петима гласувахме те да му бъдат отнети, тъй като са незаконно придобити. Това успешно развитие на хора от низините като че ли беше по-възможно в първите години на прехода, когато демокрацията в нашата най-демократична партия беше осезаемо по-действена. Сега бихме се запитали дали и Барак Обама със своя произход би имал успех в българската политика, ако му се наложи тепърва да стартира в нея.

   Преди десетина години поетът Велин Георгиев, който не осребри различията си с предишната власт, а остана верен на БСП, ми написа в една от книгите си: „на най-доблестното момче в моята партия!" Завършвам  това, не защото си въобразявам, че съм най-доблестният. А за да си припомним какво се ценеше в политиците на БСП само преди няколко години. И да си дадем сметка какво се цени сега. Доблест е способността, качеството да се постъпва смело, честно и открито, готовността за саможертва  името на истината.

   Оставките ми са моят път към истината. Може да приемем, че други виновни няма и така да приключим. Това би било една илюзия, но все пак е повече от нищо. А може и да говорим смело, честно и открито, с което да намерим най-успешния път за излизането ни от сегашното състояние. Това би било полезно и за партията, и за избирателите, които свързват тъкмо с нас надеждите си за по-добро бъдеще.

 

   Благодаря ви за вниманието!

 

 

  

   Иво Атанасов