Новини

Иво Атанасов: "В цял свят се подслушва, но не разнасят дискове"

[01 Октомври 2008]

"Членовете на БСП са трогателно безпомощни да променят това, което се случва ва върха й", казва левият депутат пред "24 часа"

 

   Иво Атанасов е роден през 1953 г. в Кюстендил. Има висше икономическо образование. Журналист, шеф на Комисията по гражданско общество и медии на 40-ото НС. Депутат от БСП (и водач на листата в Кюстендил) пети пореден мандат. Бе областен председател на партията си в Кюстендил, сега е шеф в оставка на общинското соцръководство. Член е на Висшия съвет на БСП.

    - Г-н Атанасов, като шеф на комисията по гражданското общество и медиите как гледате на поредния "бръмбъргейт"? Защо все по ченгеджийски сюжети се развива това наше гражданско общество?

- В последната история все още не е излязло подслушване, а „само" проследяване на трафика. Но... „еще не вечер", както пее Висоцки.   Аз съм много против това, че у нас се регламентира проследяването на кореспонденцията дори по интернет.  Та световната мрежа е единственото място, където човек се усеща истински свободен, единственото уединено в този глобализиран свят кътче, където се чувства уютно. Уви, и това ни бе отнето, и не само на нас.  Бил съм и в САЩ, и в страни от ЕС - навсякъде се подслушва. Да си спомним, че благодарение на това бе предотвратен атентат в лондонското метро, а само преди дни от самолет в Германия бяха свалени двама пътници поради данни за подготовка на терористични действия. Та в днешно време сигурно не може да не се подслушва, от тази гледна точка съм склонен да приема, че службите трябва да знаят всичко. Но нека бъдат така добри да ползват информацията само за онова, за което предвижда законът, а не да се разнасят дискове и да се притискат едни или други фигури.

 

    СЕРГЕЙ НЯМА ДА ИМА КОНКУРЕНЦИЯ НА ТОЗИ КОНГРЕС

 Опасността виждам в друго - вместо до промяна, да се стигне до подмяна - и като програмни постановки, и най-вече като лица. БСП да се събуди като толкова различна партия, че на следващите избори нови и нови хиляди избиратели да не я припознаят като своя. Това е риск, който, ако се погледне в очите, по-скоро ще действа обединяващо, отколкото да настройва за решителни вътрешни битки.

                    ПРОМЯНА - ДА,

                    ПОДМЯНА  - НЕ!

   - Впечатлихте парламента с констатацията си, че за 1300 години история българите никога не са били толкова сити и спокойни, както при социализма...

- Ако това е впечатлило парламента - жалко, защото би било доказателство, че голяма част от тези вътре  са недопустимо далеч от онова, което чувства мнозинството отвън.

- Но защо при сегашното управление на социалистическата партия не сме сити и спокойни?

- Защото е въпрос повече на строй, на система, отколкото на това, кой е спечелил изборите. Защото управляваме, по-точно - съуправляваме, в условията на капитализъм, в чийто фокус е не човекът, а печалбата. Тъкмо затова не може да се оспори,  че 1300 години назад не е имало по-сигурен и по-сит период. Това се доказва и от статистиката, и от субективното усещане на обширните днешни български низини. А колко години напред ще е така, не мога да преценя, но в рамките на нашите животи няма да е налице онова спокойствие, сигурност и

   СИТОСТ, КОИТО ТОГАВА ИМАШЕ НЕ ЕЛИТЪТ, А МНОЗИНСТВОТО ОТ НАРОДА

- Нормално ли ви се вижда ситият корем да е за сметка на липсата на всякакви граждански свободи, да се насажда носталгия по тоталитарен режим в страна-членка на ЕС?

- Ако пълният търбух ми беше мотив, досега да ми е проличало. Не става дума за носталгия, а да сме обективни, когато гласуваме .   Осъждайки един период, особено ако сме участвали в него, трябва да е сигурно, че сега правим нещо по-хубаво, а това очевидно не е така (бел. р. - изявлението на депутата бе по повод гласуваната от НС подкрепа на Пражката декларация, осъждаща комунистическите режими в Европа).

Не веднъж сме ставали на крака в пленарната зала в памет на жертвите след 9 септември, тъй като покрай сухото е горяло и суровото. Но аз съм си правил труда да разгледам мемориала пред НДК на жертвите и там видях примерно името на майор Стоян Годев, който на 3 август 1944 г. отрязва езика на така да се каже моя предшественик Стоян Лудев - тогавашният секретар на околийския комитет на партията в Кюстендил.Да сложиш до жертвите на режима откровени главорези най-малкото не е добър тон. Май Стефан Продев ще излезе прав, че в земята няма само чисти кости.

А и не смятам, че голяма част от хората, гласували миналата седмица Пражката декларация, могат да бъдат съдници. Асен Агов ли, който стана известен с брошурата си срещу американския империализъм, размахана сполучливо от Иван Генов преди два-три мандата от парламентарната трибуна? Или доц. Щерев, когото уважавам като специалист в медицината, но не и като личност. Сигурно и паметникът на дядо му в Горно Ботево, Старозагорско,  основател на партийната ни организация там, се изчерви онзи ден от  внука, дългогодишен секретар на БКП, след това в АСО, в СДС, после в НДСВ, а сега в БНД. Догодина, ако дойдат китайците, сигурно ще си дръпне очите и ще влезе и в китайската партия. Как мога да бъда в една компания с такива хора?

    Насилието в най-новата ни история не започва на Девети, нито с атентата през 1925 г., нито пък е инициирано от левицата. Не червените убиха Алеко, Стамболов, Стамболийски... Когато властта нелегитимно упражнява въоръжено насилие над народа, особено ако тя е узурпирана като при преврата на 9 юни 1923 г., въоръжената съпротива на народа става легитимна. Съжалявам много за невинните жертви след Девети. Но и за онези преди това. Не може да се раздава справедливост на парче. Или ще кажем цялата истина за насилието и ще се помирим като в Испания, или ще се стига до окарикатуряване като с Пражката декларация - бивши партийни секретари да се самопрепоръчват за по-морални от други, само защото искат отново да са сред силните на деня.  Тези хора не изживяват катарзис, те се извъртат, за да не страдат, също като туркофилите, които след Освобождението мигом се прераждат в русофили. Много

   НИ ПРЕЧИ КАТО НАРОД  ТАЗИ ЧУПЛИВОСТ В ХАРАКТЕРА, ЛИЦЕМЕРИЕТО

 в манталитета и кариеризмът в поведението на голяма част от елита ни. . Като си бил в една партия (че и във втора и трета) и тя губи или се е изложила, чувствай се виновен, страдай поне един мандат. Ако не изстрадаш миналите си действия, няма да бъдеш праведен и в бъдещите си.  Но това не вълнува безбожниците.

- А вие набожен ли сте?

- Това е нещо много лично, не е за показ.

- Според тази ви теория дълго ли ще страда БСП след изборите догодина?

- Тук говоря за личното страдание, от което мнозина бягат. Подадох си партийните оставки, без да съм виновен, защото някой трябва да опере пешкира, макар и чужд. Напред бяха изтикани хора, които нито са с по-висок процент, нито с по-добър рейтинг, но моята партийна почтеност си остава. Която някои на "Позитано" много добре експлоатират, защото са сигурни,  че няма да отговоря на поканите на други партии, които ще присъстват в следващия парламент, а ще си остана в БСП. Но аз ще изстрадам тази своя партийна почтеност, докато един Щерев например веднага би отишъл при новите силни на деня.

- Значи вече сте получили покани от други партии?

- Естествено, че интерес има.

- Кой ви ухажва? ГЕРБ?

- Няма защо да конкретизирам - така или иначе няма да им отговоря с  "да".  Но тези, които

   СЕ КАНЯТ ДА УПРАВЛЯВАТ ДОГОДИНА, СЕ ОГЛЕЖДАТ ЗА ИМЕНА

 Личностите са дефицит в българската политика.

- Сдадохте областния шефски пост в Кюстендил, но ще се борите ли за листата?

- Какво значи да се боря за листите?  Аз съм Иво Атанасов, доказал съм се отвсякъде! Пък и формирането на евролистата показа, че номинациите отдолу нямат особено значение.Не смятам изобщо да се боря за място, нека Станишев реши този въпрос. Така казах и при послединя си разговор с него: "Моето име носи гласове на БСП.

   АКО ТИ ТРЯБВАТ ПОБЕДИ - ЕЙ МЕ НА

 Ако не, здраве да е, няма да съм първият наказан за партийната си лоялност". Четвърта година моята партия не ме е изпратила в нито една телевизия и радио! Иначе ми звънят през ден и Коритаров, и Бареков, и Бедров, и кой ли не. Един - два пъти съм отивал поканен като личност, а не от името на "Позитано", но  тогава, ща-не ща, влизам в схемата на съответния водещ, която обикновено е срещу БСП. Затова и не ходя по телевизии току-така, искам моята партия да ме изпрати. Иначе не давам изявления, бягам от интервюта.Не съм в опозиция, просто не съм в позиция. На Бузлуджа  хората с безкрайно учудване   ме питаха: "Какво става, болен ли си, в чужбина ли си? Защо не те виждаме?" Това подсказва, че те изобщо нямат представа за процесите, които текат в партията.

- С какво, г-н Атанасов, си спечелихте тази партийна участ?

- Участ? Далеч не всеки от сегашните политици на БСП се радва на такава масова и неподправена любов от  членовете и симпатизантите. Тези хора обаче са трогателно безпомощни да променят нещо от онова, което се случва горе. Например илюзията, че може да се печели без достатъчно емблематични фигури, както беше на евроизборите. Всяко  едно от малкото  имена-символи, останали на БСП, да беше оглавило листата, резултатът щеше да е друг. Има 265 общини в страната. Да допуснем, че такава известна личност има средно по 20 лични фенове във всяка от тях (извън избирателите на БСП) -  това са 5300 гласа, с които ставахме първи  и щяхме да влезем в местните избори от лидираща позиция, а не от догонваща. Необяснима е тази любов към загубата, но по-важно е да се извлекат поуки за двата избора догодина. Обективно погледнато, управлението, в което участва БСП, постигна определени успехи и  това е много добра основа за сполучливо представяне в следващите избори. Особено при тези недолюбвани, с малки изключения, водачи на опозицията, при електоралната апатия и при милиардните излишъци в бюджета. Стига обаче да си изиграем правилно картите. Това, което може да ни попречи, е загърбването на принципи и ценности, нахлуването на посредствеността, насърчаването на кариеризма с прескачането на цели стъпала в йерархията. Тук е абсолютно наложително връщането към онези норми на партиен живот, които са помагали на партията да преодолее и най-големите изпитания в историята си.

       Интервюто взе

       Елица ГИЛТЯЙ