Новини

Васил Найденов: "Малко е българската музика в родния ефир"

[02 Октомври 2008]

Според Иво Атанасов често българското се свежда до продукция, която не е стойностна, а това отваря не пътища, а магистрали пред чалгата

В предаването "Челюсти" по Дарик радио се състоя дискусия за присъствието на българска музика в родния ефир. Участваха популярният изпълнител Васил Найденов, певецът Любо, програмният директор на БНТ Димитър Цонев, Хелия Чавдарова от БНР, програмният директнор на три български радиостанции Спас Шурулинков, председателят на медийната комисия Иво Атанасов.

Депутатът отбеляза, че законовите възможности за гарантиране на българско присъствие в радио- и телевизионните програми не са особено големи. В член 10 на Закона за радиото и телевизията е записано, че най-малко 50 на сто от общото годишно време на операторите трябва да бъде предназначено за европейски произведения, когато това практически е възможно. Още при приемането на закона преди 10 г. Атанасов е настоявал текстът след запетаята, а именно "когато това е практически възможно", да не се включва. Той обаче съществува и до днес и не стимулира медиите да създават българска продукция. Това е, което законодателят може да промени. Всичко друго е в ръцете на самите медии, голяма част от които обаче не ценят достатъчно българското, а онова, което се пуска в ефира, често не е най-стойностното.

Хелия Чавдарова заяви, че от началото на годината Васил Найденов е звучал 26 часа в програмите на БНР и че БНР е сред най-големите продуценти на българска музика. Не може обаче да се очаква връщане на процентите за българска музика от времето на социализма.

Васил Найденов контрира, че най-качествените песни, които вече 20-30 години се слушат с желание, и то не само в България, са сътворени тъкмо в този период. Ако едно произведение не се пуска достатъчно често, то няма как да бъде харесано и заобичано.

   Иво Атанасов отбеляза, че нахлуването на многобройни млади изпълнители в забавната ни музика не само не повиши, но и дори не можа да запази традиционното качество на българската естрада. Вместо белканто, вместо грабваща и запомняща се мелодия, нерядко чуваме в ефира мяучене и шептене, което тласка обширни части от аудиторията към виталността на чалгата. А и в самата чалга виждаме как се правят метани на посредствеността. Атанасов даде пример с Андреа, която е много красиво момиче и със сигурност става за фотомодел и навярно за всичко около фотомоделирането, но няма никакъв глас. Въпреки това "Пайнер" непрекъснато я налага, тика я напред и в класациите тя вече се нарежда пред певици като Глория, Анелия и Нелина, които може да са от фолка, но са с превъзходни гласове. Затова, според Атанасов, Васил Найденов е прав, като казва, че ако една песен не се пуска често, дори да е най-добрата, няма да бъде забелязана. И обратно, непрестанното афиширане на посредствеността води до нейното налагане.