Новини

Защо те няма в медиите и на трибуната, питаха Иво Атанасов на Бузлуджа

[02 Август 2008]

Депутатът не скри, че за три години БСП не го е изпратила в нито едно радио и телевизия

   Всяко лято на Бузлуджа имам многобройни срещи с членове и симпатизанти на БСП. Никога не се качвам на трибуната, винаги се втурвам сред хората, за да измеря максимално точно пулса на настроенията им, които в този особен за левицата ден са възможно най-достоверни. В отношението си към мен стеклите се от всички краища на страната са колкото удивително шаблонни, толкова и трогателно искрени: "Всичко гледаме, всичко слушаме, всичко четем..." Сякаш са се наговорили да казват едно и също, но същевременно при всеки думите са честни, извират направо от сърцето.

   На върха са ме търсили хора, носещи дебели папки с голяма част от стотиците  ми статии в подкрепа на лявата идея. Виждал съм ги в ръцете не само на неизвестни социалисти от градове и села, но и на професори и даже на академици. Виждал съм подобни колекции с публикации на Велислава Дърева, Юрий Борисов, Любомир Пантелеев. И, разбира се, на Стефан Продев, но на нас, за разлика от някои млади сега, и през ум не ни минаваше да се мерим с него, камо ли пък да спорим или да му подхвърляме подигравателно-победоносно, че в ушите му още трещят залповете на "Аврора". За нас беше голям шанс в живота, че можехме да дишаме неговия въздух, да бъдем част от атмосферата му и да гледаме от непосредствена близост как неговото остро перо поставя на мястото му всеки от по-личните рушители на съвременна България.

   Миналото лято шаблоните бяха захвърлени. За пръв път хората се опитаха със свои думи да дадат израз на смущението си, че мнозина като моя милост, които измиха лицето на партията и й помогнаха да оцелее, сега са изтикани назад, без при това да сме заменени с някои поне що-годе равностойни. Забравил съм името,  но съм запомнил казаното от един социалист: "Иво, Сергей номера ли ти прави, или те държи в резерв?" Нищо не му отговорих. Какво можех да му отговоря? Тези прекрасни и верни другари до такава степен вярват в добронамереността на партийното ръководство, което и да е то, че са склонни да търсят обяснението къде ли не, само не там, където то действително може да бъде.

   Днес, на поредната Бузлуджа, съмненията от миналото лято бяха порасли във въпроси, изстрелвани залпово. Вече за всеки е видно, че дори не можем да обясним човешки онова хубаво, което постигаме с участието си в управлението. Че онези, които са го правили и могат да го сторят и сега, не се появяват. По всички медии шестват едни и същи, при това персони, които не са творчески, в преобладаващата си част не са в състояние да изведат собствена теза, камо ли да я представят по разбираем и запомнящ се начин, а папагалстват, повтарят онова, което са чули в пленарната зала или на "Позитано" 20. Разбира се, и такива участници в политиката от името на БСП трябва да влизат в студията, да получават своя шанс да изява, но е нелепо да бъдат стожери на медийната политика, да откриват и закриват политическите  сезони и парламентарните сесии, да бъдат гвоздеите в най-важните пленарни дни. Защото те са като мъжки черници, произвеждат листа, но не дават плод.

   Не може да се отрече, че най-често повтарящите се констатации са точни. Но и на тази Бузлуджа обясненията се търсеха другаде - дали не съм болен, не съм ли в чужбина, да не би пък да се сърдя нещо. За разлика от миналото лято обаче, сега прецених, че мълчанието не е злато. Не скрих, че за трите вече пълни години на този мандат БСП не ме е изпратила в нито едно радио и телевизия. Покани за участия получавам почти всеки ден, но ги отклонявам, защото те са от самите медии, а аз искам моята партия да ме изпрати да защитавам позициите й, не да партнирам на Коритаров, Бареков или Михнева. За три години не съм произнесъл и нито една реч от името на парламентарната група, тъй като нямам право на това - не съм в нейното ръководство. Такава небрежност навярно може да си позволи само и единствено БСП. Стана ли с това обаче нейната медийна политика по-добра? Отговорът трябва да дойде от друго място. Но няма да дойде. Защото ако щеше да идва, отдавна да беше дошъл.