Новини

Лобизмът бе узаконен на първо гласуване

[17 Юли 2008]

Изказване на Иво Атанасов в пленарната зала и доклад на Комисията по гражданско общество и медии

Изказване на Иво Атанасов по Законопроекта за публичност на лобизма, внесен от Любен Дилов и Ася Михайлова, и Законопроекта за публичност на лобистката дейност, внесен от Бойко Великов и група народни представители:

 

 

ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.

Уважаеми дами и господа! Днес разглеждаме два законопроекта по една и съща проблематика, които според нашия правилник трябва да се разглеждат заедно на едно и също заседание. Единият законопроект е внесен преди две години от Ася Михайлова и Любен Дилов-син. Те бяха в Комисията по гражданското общество и медии и проявиха добрата воля да изчакат, докато работната група, която беше сформирана, подготви още един законопроект с надеждата, че той ще бъде по-цялостен, за да може да ги гледаме едновременно и да се получи един добър продукт, без претенции за авторство на проектите. Още повече, че по нормативни документи авторско право няма. Така че днес разглеждаме двата законопроекта, макар и внесени в различен период от мандата на сегашното Народно събрание, но ги разглеждаме в един период, в който всички усещаме, че нещо трябва да се промени в политическата система, за да се възвърне нейният авторитет, авторитетът на партиите, да се разбие политическата апатия и да се отиде към едно нормално демократично протичане на политическия процес. И тези два законопроекта са в контекста на усилията на Народното събрание да подобри ситуацията в тази сфера заедно със Законопроекта за конфликт на интереси, Законопроекта, който беше приет на първо четене, за пряко участие на гражданите в управлението, промените, които се коментират в избирателния закон, възможностите да се въведе мажоритарно начало и т.н., и т.н. Все стъпки, които са устремени към нормализиране на нашия политически живот.

Защо казвам нормализиране? Тъй като ние вече сме свидетели на пряко влизане на парите в политиката, на пряко влизане на парите в управлението, не чрез един или друг избраник на народа, а пряко. Имаме цели общински съвети в България, в които партиите почти нямат представители, а различни сдружения по интереси, които се регистрират за поредния мандат, влизат в общинския съвет, за да реализират не интересите на своите избраници, а своите корпоративни, своите частни интереси. Ясно е, че ако продължаваме по този път, няма да стигнем до добър край. Така че тези два проекта са едно, бих казал, поредно усилие към възстановяване на авторитета на партиите, още повече че според българската Конституция, и не само според българската, политическата воля на гражданите се изразява чрез партиите, а не чрез сдруженията, които имат други задачи, които се формират за нещо друго.

Как си представяме лобиста след приемането на тези два законопроекта, кой е лобистът? Обикновено смятат, че ние, народните представители, сме лобисти, защото лобираме за едно, друго и трето. Къде лобираме? Лобираме пред изпълнителната власт. Това сякаш подсказва коя власт е реално по-силната, след като ние лобираме пред представителите на изпълнителната власт, а не представителите на изпълнителната власт пред нас, народните представители. Което е още един аргумент за заздравяване на нашата парламентарна система, тъй като България е парламентарна република и не е нормално тъкмо народните представители, така да се каже, да бъдат в по-слаба позиция и те да лобират, вместо да бъде обратното. Разбира се, според смисъла на законопроекта, народният представител не е лобист, но лица, свързани с него, могат да бъдат лобисти, стига да се регистрират по съответния начин и да имат определен брой лобистки контакти за определено количество време.

И тук беше един от моите въпроси, свързан със свободата на народния представител да влиза в различни контакти, тъй като до голяма степен в проектите се регламентират голяма част от действията на народния представител по отношение на неговите експерти, по отношение на неговите сътрудници, на лицата, на които той издава пропуск, за да бъдат допуснати до Народното събрание. Това е тема, която вероятно ще заинтересува депутатското тяло със закъснение, но се надявам все пак то да успее да се включи за второто четене, за да може да бъде постигнат най-добрият текст. И един от моите въпроси, когато разглеждахме в комисията тези законопроекти, беше: не се ли ограничава с тях свободата на народния представител да общува с гражданите на нашата страна? Беше даден отговор, че не се ограничава, тъй като, от една страна, ние имаме свободни контакти със своите избиратели по места, тук, в София, в приемните. Обикновено нас ни търсят за съдействие за решаването на въпроси от професионален, битов и т.н. характер, но за лобиране става дума тогава, когато се осъществяват контакти във връзка с нормотворческия процес, във връзка, специално за нас, със създаването на закони. Така че тази част от дейността на народните представители ще бъде регламентирана, по тази част те ще трябва да правят ежегодно декларации пред Народното събрание и преди всеки законопроект, който внасят, да декларират, че нямат финансов интерес.

Спорен е въпросът къде да бъде този регистър на лобистите - дали към Министерството на държавната администрация и административната реформа, както предвиждат вносителите на първия законопроект, който е с по-широк обхват, тъй като е залегнал върху американския модел за регламентиране на лобистката дейност, или да бъде към някоя от комисиите, а може би към специална комисия в Народното събрание, както е предвидено във втория законопроект, внесен от господин Бойко Великов и група народни представители, тъй като този втори законопроект се опитва да квалифицира като лобистка дейността, свързана с нормотворчеството, със създаването на законопроекти и на други нормативни актове от централната и от местната изпълнителна власт. Така че това е един проблем, който ще трябва да решим за второто четене, какъв да бъде обхватът на законопроекта, и оттук вече да решим къде да се води регистърът - дали към Министерството на държавната администрация и административната реформа, или към специална комисия на Народното събрание.

Ние в Комисията по гражданското общество и медии решихме да подкрепим, и го сторихме единодушно, и двата проекта, защото смятаме, че това е една тема, по която трябва да се обединяваме, по която би било извънредно глупаво да се делим на управляващи и на опозиция. Това е един въпрос, от който сме заинтересовани не само всички народни представители, но от който е заинтересовано обществото. Лобистката дейност не да бъде забранена, както мнозина смятат, а да излезе на светло, да бъде прозрачна и на всички да е ясно кой за какво и пред кого лобира, така че приехме и двата законопроекта. Препоръчваме на Народното събрание да гласува на първо четене и двата законопроекта. Това за нас като комисия, разбира се, е по-трудно, тъй като, ако бяхме приели само единия законопроект, щеше да ни бъде по-лесно да го подготвим за второ четене като водеща комисия. Много по-лесно е да пришиваш към основното тяло различни текстове, които ще постъпят като предложения между двете четения, отколкото от два законопроекта да направиш един.

Във връзка с това ще настоявам може би утре, когато ще бъде гласуването, срокът за изготвянето на общ законопроект от двата, ако бъдат приети и двата от пленарната зала, да бъде максимално дълъг, максимално възможният. След като бъде изготвен общият законопроект, срокът между първо и второ четене също да бъде максимално дълъг, тъй като имаме да слеем два законопроекта по една и съща тематика, които до голяма степен си приличат, но които се различават по важни неща - по обхвата (не говоря за глобите и административнонаказателните разпоредби, там по-лесно можем да намерим сближаване), защото те се различават по своя обхват; и по регистъра (дали да бъде към Министерството на държавната администрация и административната реформа или към Народното събрание).

Накрая, господин Любен Дилов-син даде пример с Козма Прутков, според когото не може да се обхване необхватното. Всъщност Козма Прутков не е един човек, господин Дилов. Вие прекрасно го знаете. Това са четири лица, писали под това име. Четири лица - това не е Седморъкият Шива, но все пак е повече от един. Така че ако няма да успеем да обхванем необхватното, надявам се поне да успеем да обхванем проблематиката, свързана с лобистката дейност, и да я подредим в един добре написан закон за второ четене. Благодаря.

 

 

Следва докладът на Комисията по гражданско общество и медии, която е водеща по двата законопроекта, прочетен днес в пленарната зала от Иво Атанасов:

 

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

Комисия по гражданско общество и медии

 

 

 

Д О К Л А Д

 

за първо гласуване

 

 

ОТНОСНО: Законопроект за публичност на лобизма, № 654-01-118,

внесен от Любен Дилов и Ася Михайлова на 10.08.2006 г.

 

Законопроект за публичност на лобистката дейност, № 854-01-50, внесен от Бойко Великов и група народни представители на 16.05.2008 г.

 

 

Комисията по гражданско общество и медии на редовно заседание на 11 юни 2008 г. обсъди Законопроект за публичност на лобизма № 654-01-118, внесен от Любен Дилов и Ася Михайлова на 10.08.2006 г., и Законопроект за публичност на лобистката дейност, № 854-01-50, внесен от Бойко Великов и група народни представители на 16 май 2008 г.

Законопроектите бяха представени от вносителите им.

Представени бяха писмени становища по двата законопроекта.

Законопроект № 654-01-118 развива общите положения, забраните, ограниченията, идентификацията, декларирането, регистрацията и административно-наказателните разпоредби за осъществяването на публичната лобистка дейност.

Определени са предметът и обхватът на понятията лобист, лобистка дейност и лобистки контакт. Посочени са дейностите, които не се считат за лобистки. Проектът предвижда забрани за лобистка дейност по приложението на някои административни актове. Така например се забранява лобистка дейност, насочена към фискалните и контролните държавни органи, съдебната власт, Конституционния съд и Сметната палата.

Забраната за лобистка дейност се отрежда и за лица на изборни длъжности, за служители в държавната или общинската администрация, докато заемат съответната длъжност и в срок от две години след изтичането на мандата им, на трудовото или служебното им правоотношение.

 

Законопроектът ограничава дарителската дейност на лобистите. Лобистите са задължени да се идентифицират и да съобщават от чие име лобират и какъв е крайният резултат от дейността им.

Законопроектът предвижда създаването на Публичен регистър на лобистите. Посочени са изискванията за вписване, както и основанията за отказ за вписване, за заличаването на вписването и за обжалването по съдебен ред. Всеки гражданин може да иска писмена или устна справка за регистрираните лобисти и тяхната дейност.

За различни нарушения от лобисти и длъжностни лица в административно-наказателните разпоредби са посочени глоби и санкции в размер от 500 до 300 хиляди лева.

С преходните и заключителните разпоредби се променят текстове в някои от действащите закони.

Лобистката дейност според законопроекта е с твърде широк обхват на регулация. Тя включва не само Народното събрание и органите на местното самоуправление, но и дейността на държавни служители на различни управленски нива.

Основателен е въпросът за необходимостта от създаването на отделна изпълнителна агенция, наречена Публичен регистър, към Министерството на държавната администрация и административната реформа.

Законопроект № 854-01-50 в четири глави и 20 члена създава механизъм за информиране на обществото за лобистката дейност на широк кръг организации и лица. Проектът ограничава непрозрачните действия за осъществяване на различни частни или групови интереси в подготовката, обсъждането и приемането на нормативни и административни актове.

Лобистката дейност се фокусира в подготовката, обсъждането и приемането на нормативни и административни актове от законодателната, изпълнителната и местната власт.

Предвижда се тези власти да осигуряват публична информация за лицата и организациите, които участват в заседания на комисии, имат достъп до сградите и залите, където се провеждат заседанията на парламента или общинските съвети по подготовката и приемането на нормативни или административни актове. Народното събрание поддържа публичен регистър на всички лобисти и на сътрудниците на народните представители с достъп до сградите на парламента.

Дефинирана е лобистката дейност, определено е кои са лобисти по смисъла на закона и чия дейност се счита лобистка. В глава втора на законопроекта са разработени въпросите, свързани с публичните регистри на лобистите за Народното събрание, изпълнителната и местната власт.

Законопроектът осигурява прозрачност на лобирането в полза на определени граждански или бизнес интереси. В него са посочени изключенията за дейности, които не се считат за лобистка дейност. Народните представители, които подготвят и внасят законопроекти, са задължени да разкрият финасовите си интереси. Законопроектът предлага всяка година до 30 април народният представител да подава декларация по образец за регистрация на интереси пред определена от Народното събрание постоянна комисия.

Определени са забрани и ограничения за лобистка дейност. Административно-наказателните разпоредби посочват размера на глобите при нарушаване на ограниченията за лобистка дейност.

Недостатъчни са обаче механизмите за ограничаване на нерегламентираното влияние, свързано с корупционни практики.

Министерството на държавната администрация и административната реформа предлага законопроектът да обхване само нормативните и общите административни актове. Индивидуалните административни актове да се изключат от приложното поле на закона. Дейността на народния представител, несъвместима с положението на народен представител, досега не е уредена със закон и затова трябва да се въведат текстове за допустимата дейност на парламентариста, която да подлежи на деклариране. Регистрираните интереси трябва да включват и настъпилите промени, а ограниченията за лобистката дейност да са без изключения.

Българската стопанска камара (БСК) приема за неоправдано оставането извън обхвата на законопроекта на кметовете и областните управители. Липсва изискване за разкриване на конфликт на интереси, ако народен представител е член на адвокатско дружество, което осъществява лобистка дейност. Няма ясни механизми за контрол и санкции при извършване на нерегламентирани контакти. Според БСК законопроектът допуска възможности за корпоративно лобиране, неефективни са отговорностите на народните представители за лобизъм с неразкрит финансов интерес, а административно-наказателните разпоредби са неработещи за лицата по чл. 2 от законопроекта.

Конфедерацията на независимите синдикати в България в становището си по Законопроект № 854-01-50 поддържа заключението, че лобист може да бъде само физическо лице, както и че лобист не може да бъде лице, регистрирано по Търговския закон. Конфедерацията държи изрично да бъде посочено, че лобизмът е основен вид дейност, която е свързана само и единствено с приемане, изменение и отмяна на закони и подзаконови нормативни актове, но не и с осъществяване на правомощията на органите на централната и местната администрация.

В постъпилите в комисията становища и изразените на заседанието мнения се посочват и някои общи слабости на двата законопроекта.

Недостатъчно ясно и недвусмислено е определен статутът на лобиста. Ако лобизмът е търговска дейност, би трябвало да се уточнят и съответните данъчни, осигурителни и др. условия. Неизяснено е лобистът само физическо лице ли е, или може да е и юридическо.

Определянето на понятията лобист, лобистка дейност и лобистки контакт в законопроектите би трябвало да се изведат в преходна разпоредба.

Законопроектите са потвърждение на волята на 40-то Народно събрание за подготовката и приемането на закон за лобистката дейност, който ще ограничи корупционните действия и практики.

В резултат на обсъждането и на основание чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по гражданско общество и медии прие следното

 

 

С Т А Н О В И Щ Е:

 

С 8 гласа „за", без „против" и „въздържал се" подкрепя Законопроект за публичност на лобизма № 654-01-118, внесен от Любен Дилов и Ася Михайлова на 10.08.2006 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.

 

С 8 гласа „за", без „против" и „въздържал се" подкрепя Законопроект за публичност на лобистката дейност, № 854-01-50, внесен от Бойко Великов и група народни представители на 16.05.2008 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА

ПО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И МЕДИИ:

 

 

Иво Атанасов