Новини
Пет законопроекта за референдумите бяха разгледани в НС
[02 Юли 2008]
Трябва да постигнем полезно съотношение между задължителност и валидност при насрочването на допитванията и признаването на резултатите от тях, подчерта Иво Атанасов
Както председателят на Комисията по гражданско общество и медии Иво Атанасов заяви миналата седмица пред актива на БСП във Враца, днес петте законопроекта за референдумите влязоха за първо четене в Народното събрание и заеха почти цялото пленарно време.
Иво Атанасов взе думата два пъти. Ето изказването му в разгара на дебатите, взето от стенографския протокол:
Уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, днес разглеждаме една тема, по която като че ли нямаме кой знае какви традиции. В рамките на моя немалък - вече 55-годишен живот, съм имал възможност един-единствен път да участвам в референдум. Това беше през 1971 г., когато гласувах тогавашната Конституция на Република България, приета чрез референдум. И преди, и след социализма, и преди, и след демокрацията нямаме кой знае какъв опит. Може би, ако се върнем назад - към референдума от 1946 г. за република или монархия, и след Първата световна война - референдумът за съдене на виновниците за двете национални катастрофи на България. Тоест, самата дума референдум се свързва като че ли с нещо важно, нещо съдбовно за страната, а не като една от формите на участието на гражданите в управлението, като една от формите на пряката демокрация, така добре развита в други страни, особено на нашия континент.
Това, за което възрази госпожа Банкова - че нейният законопроект, внесен съвместно с господин Минчо Христов, повече от две години не можа да стигне до пленарната зала, се дължи на факта, че той правеше крачка напред спрямо действащия закон, приет през 1996 г., но не достатъчно. Въвеждаше се задължителност на резултатите от референдума без последващо одобряване, но гражданите продължаваха да нямат правото - според техния проект, да инициират референдум, ако това не бъде изрично решено от Народното събрание.
Смятам, че законопроектът, внесен от господин Янаки Стоилов и група народни представители, е най-радикалният от всичките пет проекта, които днес обсъждаме в пленарната зала. Той разширява демокрацията както по посока на задължителността - така например при събрани 350 хил. подписа Народното събрание не може да откаже провеждането на референдум, съответно общинските съвети не могат да откажат провеждането на местни референдуми, а резултатите са задължителни. Народното събрание е длъжно да приеме акт. Тогава, когато то не приеме акт, тази част от действащия акт се привежда в съответствие с резултатите от референдума.
И тук неслучайно като че ли най-много проблеми и най-много дискусии създава въпросът за валидността на референдумите. Няма предвиден минимален праг, тоест явяват се 5% от избирателите - референдумът е валиден. В такъв случай може самият референдум да стане нещо като своего рода институт на представителната демокрация, тъй като 5% от гражданите ще могат да решават за сметка и от името на другите 95%, без при това да са избрани от никого и без при това, за разлика от истинските институти на представителната демокрация, да отговарят пред някого.
Липсата на праг може да създаде възможности за прилагане на теорията на Ленин за това, че добре организирана група от хора може да промени хода на историческия процес. Всеки от нас най-малкото е виждал как добре организирани групи от хора по време на избори действат в полза на своите организатори.
Подобно нещо може да се случи и с референдумите, ако няма някаква разумна долна граница, която да бъде определяща за тяхната валидност. Тук на второ четене трябва да се намери полезното съотношение между задължителност и валидност. Ако е по-ниска границата за задължителност на референдума, за това, че Народното събрание или общинският съвет не може да откаже неговото провеждане, вероятно трябва да бъде по-висок прагът за валидност. И обратно - ако е по-висок прагът за задължителност, трябва да е по-нисък прагът за валидност. Някакво полезно съотношение трябва да се намери. Надявам се, че това ще бъде осъществено, така че наистина онова, което ще даде като продукт Народното събрание, да бъде една много сериозна крачка по пътя към разширяване на демокрацията,.
Може би не е лоша идеята, която се съдържа в законопроекта на господин Любен Дилов, който предлага един плаващ критерий, а именно - когато има национален референдум, резултатите от него да бъдат валидни, ако гласувалите са с един повече от гласувалите на последните парламентарни избори. А когато има местен референдум, резултатите да бъдат валидни тогава, когато гласувалите са с един повече от явилите се пред урните на последните местни избори. Това все пак е някакъв ориентир, който може да даде представа дали резултатите от референдума да бъдат валидни или да не бъдат признати за валидни.
Вече беше подчертано, че законопроектът на господин Янаки Стоилов и група народни представители е изработен в най-тясно сътрудничество с редица граждански сдружения и неправителствени организации. Както комисията, оглавявана от господин Стоилов, така и Комисията по гражданското общество и медии работим много близко с неправителствения сектор. През седмицата председателят на Народното събрание господин Пирински прие част от тези организации. Ние си дадохме обещание между двете четения на един много широк форум, на дискусия, в която да участват и представители на неправителствения сектор, заедно да достигнем до онези текстове, които ще направят не само възможно провеждането на референдуми в България, но и тези референдуми да служат за по-нататъшно утвърждаване на демокрацията, а не по посока на злоупотребата с права. Благодаря за вниманието.
В началото на заседанието Иво Атанасов запозна народното представителство със становището на Комисията по гражданско общество и медии по петте законопроекта:
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по гражданско общество и медии
Д О К Л А Д
за първо гласуване
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 654-01-127, внесен от Минчо Христов Куминев и Стела Ангелова-Банкова на 08.09.2006 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 754-01-45, внесен от Елеонора Николаева Николова, Димитър Иванов Абаджиев и Мария Василева Капон на 07.03.2007 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 754-01-165, внесен от Волен Николов Сидеров на 04.12.2007 г.
Законопроект за пряко участие на гражданите в управлението, № 854-01-12, внесен от Янаки Боянов Стоилов и група народни представители на 07.02.2008 г.
Законопроект за изменение на Закона за допитване до народа, № 854-01-20, внесен от Любен Любенов Дилов и група народни представители на 11.03.2008 г.
На редовни заседания, проведени нa 2 ноември 2006 г. и 26 март 2008 г., Комисията по гражданско общество и медии обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 654-01-127, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова на 8.09.2006 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 754-01-45, внесен от Елеонора Николаева Николова, Димитър Иванов Абаджиев и Мария Василева Капон на 07.03.2007 г; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 754-01-165 от 04.12.2007 г. внесен от Волен Николов Сидеров; Законопроект за пряко участие на гражданите в управлението, № 854-01-12 от 07.02.2008 г., внесен от Янаки Боянов Стоилов и група народни представители, и Законопроект за изменение на Закона за допитване до народа, № 854-01-20 от 11.03.2008 г., внесен от Любен Любенов Дилов и група народни представители.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 654-01-127 от 08.09.2006 г., внесен от Минчо Христов Куминев и Стела Димитрова Ангелова-Банкова, бе представен от вносителите. Целта на проекта е засилване на пряката демокрация и непосредственото участие на гражданите с избирателни права в решаването на общодържавни въпроси. Те предлагат резултатите от допитванията да не подлежат на последващо одобрение или потвърждаване. Вносителите мотивираха законопроекта с нуждата да се отстранят пропуски в действащия Закон за допитване до народа. Според него български гласоподаватели не могат да инициират референдум, което огранича техните граждански права.
Изказаните на заседанието мнения и съображения не бяха в подкрепа на законопроекта. Той не преодолява съществуващото ограничение решение за произвеждане на референдум да се взима от Народното събрание. Липсват и правни норми, с които да се урежда механизмът на референдума.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 754-01-45 от 07.03.2007 г., внесен от Елеонора Николаева Николова, Димитър Иванов Абаджиев и Мария Василева Капон, предвижда не по-малко от 5 на сто от избирателите чрез подписка до Народното събрание да инициират национален референдум. Проектозаконът основно се обвързва с разширяване на пряката демокрация и непосредственото участие на гражданите в управлението на страната.
Проектът въвежда 6-месечен срок за произнасянето на Народното събрание след постъпването на предложението за референдум. В този срок са включени всички действия - от движението и проверката на данните в гражданската подписка до произнасянето на законодателния орган. Изменения в Закона за допитване до народа се предлагат и в частта му за местните референдуми. Правото на предложение за допитване по региони имат 1/10 от общия брой на избирателите, а не 1/4, каквато е действащата норма на закона. Общинският съвет няма право да отказва референдум, когато искането е постъпило от повече от 1/3 от избирателите.
Вносителите предлагат кметът на общината да няма правомощието да спира решение на общото събрание на населението, което има непосредствено действие, без някой да го потвърждава или отхвърля.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 754-01-165 от 04.12.2007 г. внесен от Волен Николов Сидеров, беше представен от вносителя. Проектът е насочен към активиране на формите на пряката демокрация, като чрез допитване, без последващо одобрение, да бъдат решавани важни въпроси на държавата. Извежда се нова ал. 1 в чл. 6 с възможността по искане на 200 000 български граждани с избирателни права и по решение на Народното събрание да се произвежда референдум. Проектозаконът предвижда, когато предложението е постъпило от не по-малко от 1/4 от народните представители, от Министерския съвет или от президента на Република България, Народното събрание да вземе решение за провеждането още в седмицата на връчването на предложението. С връчването на подписката за референдум се приема и решението за реда и начина на провеждане на разяснителната кампания, при спазване на принципа на равнопоставеност. Определя се въпросът, на който гласоподавателите трябва да отговорят с „да" или с „не", а при подписката въпросът се определя от самата нея. Законопроектът въвежда съставянето на допълнителни списъци за лица, придобиващи избирателни права до деня на референдума, и премахва районните избирателни комисии за градовете с районно деление.
Референдумът е произведен редовно, ако в гласуването са участвали повече от половината от гласоподавателите. Законопроектът предвижда инициатива за местен референдум да имат 1/10 от гласоподавателите.
На местен референдум могат да се поставят и решения на общинския съвет, които могат да бъдат отменени с 1/10 от гласоподавателите.
Законопроектът за пряко участие на гражданите в управлението, № 854-01-12 от 07.02.2008 г., внесен от Янаки Боянов Стоилов и група народни представители, беше представен от Донка Михайлова. Законопроектът предвижда отмяна на Закона за допитване до народа от 1996 г., който за повече от 10-годишно действие има твърде ограничено приложение.
За изминалото време няма проведен нито един национален референдум. Местните референдуми са сведени до допитване за отделянето на населени места от общини и решаването на въпроси от административно-териториален характер.
Още с наименованието на законопроекта се въвежда общо понятие за формите на пряката демокрация. Обхващат се всички форми на прякото участие на гражданите във властта. Те са национални и местни референдуми, граждански инициативи и общи събрания на населението. Законопроектът е с различна от действащия закон философия, с нова структура и логична последователност. Проектът дава възможност на не по-малко от 150 000 граждани с избирателни права да предложат референдум.
При събрани 350 000 подписа е задължително провеждането на национален референдум. Предлага се 10 на сто от общинските съвети в страната да могат да предлагат пред Народното събрание провеждането на национален референдум.
Въпросите, предмет на референдумите, са от компетенциите на Народното събрание и общинските съвети. От тях са изключени онези въпроси, които според Конституцията не могат да се решават с референдум. Националните и местните референдуми са развити в отделни раздели, нормите изчерпателно проследяват правото на инициатива и нейното реализиране, придвижването на предложенията и вземането на решение да има или не референдум. Определянето на датата за гласуване, действията на Министерския съвет по произвеждането на референдум и информационно-разяснителната кампанията, бюлетините, гласуването, отчитането на резултатите от референдумите и обнародването на решението са развити в раздела „Национален референдум". Със същата последователност е разработен и разделът „Местен референдум".
Детайлизирани и оптимизирани са процедурите по организацията на референдумите. Подобрения са внесени и в провеждането на общото събрание на населението. Конкретно е уреден и съдебният контрол. Законопроектът предлага много съществени новости. Според чл. 11 на Закона за нормативните актове това налага приемането на нов закон. Проектът е съобразен и с опита на европейските страни в правната уредба на референдумите и другите форми на пряката демокрация. Създава непротиворечива нормативна база за осъществяването на пряката демокрация. Безконфликтно съчетава формите на пряката и представителната демокрация.
Законопроектът е в съответствие и с правителствената Стратегия за децентрализация (2006-2009 г.), която предвижда законодателни промени за разширяване възможностите за прякото участие на гражданите в местната власт.
Приемането на законопроекта няма да създаде финансови тежести на държавата. В мотивите си вносителите са разчели разходите за провеждането на национален и местен референдум, както и за организирането на общи събрание в населените места.
Законопроектът за изменение на Закона за допитване до народа, № 854-01-20 от 11.03.2008 г., внесен от Любен Любенов Дилов и група народни представители, бе представен от вносителя. Със законопроекта се цели допитването да е валидно, ако участвалите в него гласоподаватели са поне с един повече от избирателите, гласували на предхождащите референдума местни или парламентарни избори. Проектът предлага два текста. Единият - за изменение на чл. 17, ал. 2 от Закона за допитване до народа, според който национален референдум е редовно произведен, ако в него са участвали гласоподаватели най-малко с един повече от избирателите, участвали на последните преди допитването парламентарни избори. Вторият текст е за изменение на чл. 34, ал. 2 от и по същество се отнася за местните референдуми. Те също са произведени редовно, ако в тях са участвали с един повече гласоподаватели от избирателите в последните преди допитването местни избори. С това се променя прагът, определящ валидността на произведено допитване според действащия закон.
* * *
В дискусията при обсъждането на законопроектите се очертаха няколко групи въпроси. Едната е как да се постъпи при разглеждането на петте законопроекта с един предмет, но с различен обхват. Народни представители предложиха да се подкрепят всички законопроекти, които да са основание за изготвяне на общ законопроект за второ гласуване. Други народни представители застъпиха позицията, че ако се приеме отменителният законопроект, изменителните проекти всъщност няма какво да изменят. В случая Законопроектът за пряко участие на гражданите в управлението с разпоредба отменя действащия и предлага нова цялостна правна уредба на тази материя.
Независимо от преобладаващото мнение в подкрепа на законопроекта, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители, при второто гласуване на законопроекта трябва да се обърне внимание на някои проблемни текстове. Необходимо е да се отдели внимание на липсата на праг за валидност на референдумите. Освен това, какво се случва, ако Народното събрание откаже да приеме акт във връзка с резултатите от референдума? Особено важно е и определянето на въпросите, по които може да се провеждат референдуми.
В съдържателната част на обсъждането се изказаха различни мнения по хипотезата за задължително провеждане на референдум, по референдуми по сключени международни договори, по срочността на действие на взети при допитване решения, по валидността на референдумите, по определяне на обществената значимост на въпросите за допитване до народа и др.
В резултат от обсъждането и на основание чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по гражданско общество и медии прие следното
СТАНОВИЩЕ:
С 1 глас „за", 2 „против" и 5 „въздържал се" комисията не подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 654-01-127, внесен от Минчо Христов Куминев и Стела Ангелова-Банкова на 08.09.2006 г., и предлага на Народното събрание да не го приеме на първо гласуване.
С 2 гласа „за", 0 „против" и 6 „въздържал се" комисията не подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 754-01-45, внесен от Елеонора Николаева Николова, Димитър Иванов Абаджиев и Мария Василева Капон на 07.03.2007 г., и предлага на Народното събрание да не го приеме на първо гласуване.
С 2 гласа „за", 0 „против" и 6 „въздържал се" комисията не подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 754-01-165, внесен от Волен Николов Сидеров на 04.12.2007 г., и предлага на Народното събрание да не го приеме на първо гласуване.
С 8 гласа „за", 0 „против" и 0 „въздържал се" комисията подкрепя Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението, № 854-01-12, внесен от Янаки Боянов Стоилов и група народни представители на 07.02.2008 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.
С 2 гласа „за", 0 „против" и 6 „въздържал се" комисията не подкрепя Законопроекта за изменение на Закона за допитване до народа, № 854-01-20, внесен от Любен Любенов Дилов и група народни представители на 11.03.2008 г., и предлага на Народното събрание да не го приеме на първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И МЕДИИ:
Иво Атанасов
