Новини

В НС бе представен романът на Иля Велчев "Божи знак" и изложбата "Православни манастири и герои" на съпругата му Милена

[08 Май 2008]

Иво Атанасов: "В храма на българската политика ще споделя на висок глас вярата на поета: "Никой не може да ти отнеме обичта, обичта на хората!"

Депутатът Иво Атанасов представи в Народното събрание новия роман „Божи знак" на Иля Велчев и откри художествената изложба „Православни манастири и герои" на съпругата му Милена. Присъстваха вицепремиерът Даниел Вълчев, заместник-председателят на Народното събрание Любен Корнезов, кметът на Перник Росица Янакиева, парламентаристи, интелектуалци и други почитатели на артистичната двойка.

В словото си председателят на Комисията по гражданско общество и медии Иво Атанасов заяви: „Всекидневно се твърди, че който влезе тук, в сградата на Народното събрание, започва да се обогатява. И това е самата истина. Обогатих се дори и аз. Благодарение на дългогодишното си участие в българската политика се сближих с мнозина от кумирите си, сприятелих се с личности, които чувствах доста близки, но и които ми изглеждаха безкрайно далечни поради това, че принадлежат към струващия ми се тогава недостъпен елит на нашата нация. Много важна част от моето богатство са Милена и Иля Велчеви.

Като че ли няма българин, който да не знае някоя от песните по текст на Иля Велчев - „Осъдени души", „Стари мой приятелю" и „Хризантеми" от репертоара на Лили Иванова, „Майчице свята", изпята от Мими Иванова, „Блус за двама" на Митко Щерев, който е тук (снимка 14) и „Диана експрес", „Спомен мил, спомен мой" на група „Сигнал", песента „Ако те има" от едноименния филм, позволете ми да цитирам един куплет от нея:

„Този свят е нежен за двама,

този свят е тесен за сам.

Верността е солта на живота,

подлостта е черният срам."

Виждаме в тези думи достойната житейска философия, която поетът следва през целия си живот, в целокупното си творчество. Поантата на тази поредица от ярки заглавия, разбира се, е „Ако си дал" - една песен с гласа на незабравимия Емил Димитров, чийто син сега е тук. Една от забранените песни. Искам на висок глас да повторя в храма на българската политика два стиха от тази балада: „Никой не може да ти отнеме обичта, обичта на хората!" и „Ти закъсняваш понякога, истино, но винаги идваш при нас!" И това е така, колкото и на някои не просто да им се иска, но и да се стараят да бъде иначе.

Но Иля Велчев е в свои води не само в естрадата. През 1903 г. от кюстендилския площад тръгна „Работнически марш", известен ни повече като „Дружна песен", по текст на моя съгражданин Георги Горанов. Век по-късно Иля написа „Да счупим оковите!", а Найден Андреев превърна огнените слова в официален химн на КНСБ.

Иля Велчев е издал повече от 25 книги с поезия и проза. Преди година и половина осъществихме премиерата на романа с риторичното заглавие „Бай Ганьо, жив ли си?", определен от самия автор като черна комедия, в която се осмиват нравите на голяма част от съвременния политически елит. Днес в ръцете ни е най-новият роман „Божи знак", който ни разкрива прекрасната, но изпепеляваща любов между турски бей и красива българка през 19 век. Историята завършва трагично, защото и тогава, и сега обществото не търпи различните.

Този сюжет най-напред беше залегнал в основата на киносценарий със същото заглавие. Бяхме пред прага на копродукция на Италия, Турция и България с участието на Моника Белучи, но проектът бе провален поради неосигурено финансиране от наша страна. Не отвчера филмите на Иля Велчев имат подобна съдба. Дебютната му лента „Мандолината" печели наградата за режисура на Международния фестивал в Багдад през 1973 г. Следват „Краят на един съвършен любовник", „Сладко и горчиво", „Ако те има", за да се стигне до „Завръщане от Рим". Това е първият българо-западен сериал, произведен в сътрудничество с италианската държавна телевизия РАИ-1. На специален пленум през 1977 г. филмът е заклеймен и свален от екран, защото руши партийните догми в културата. Колкото и странно да е, на 19-ата година от началото на демокрацията у нас все още никоя телевизия не се осмелява да излъчи този сериал, сякаш той и до ден днешен е табу.

За Милена Велчева ще говоря по-малко не защото времето напредва, а тъй като вече сме потопени в атмосферата на картините й и всеки сам може да оцени нейното майсторство. Дори и да не е специалист, човек се убеждава, че Милена не е притурка към таланта на Иля, не е просто негова муза, а сътворец, равностоен компонент на артистичния тандем. Тя прониква задълбочено в темата за вечното и непреходното, връща ни към позабравените нравствени ценности. Овладявайки трудната пастелна техника, тя намира връзка с традицията и ни покорява със силата на алегоричните си внушения. Прекрасни са нейните портрети на Ботев и Левски, а и на Кракра Пернишки. Чрез езика на багрите и светлината тя ни въвежда в емоционалната си същност толкова надълбоко, че започваме да чувстваме нейната същност като наша собствена."

За достойнствата на "Божи знак" говори поетесата Божана Апостолова (снимка 5), директор на издателската къща "Жанет 45", пуснала на пазара книгата.

Актьорът-депутат Андрей Баташов (снимка 6), също предвиден да играе в неосъществения филм, прочете откъс от романа.

Дора Николова - Битао (снимка 7), единствената българска художничка, работеща във Ватикана, а преди да замине за Апенините, поставила десетки пиеси по родните театрални сцени, анализира творчеството на Милена Велчева.

Иля и Милена Велчеви благодариха на публиката за проявения интерес към двойната премиера, след което зарадваха почитателите си с автографи. Събитието продължи със сицилианско вино, донесено от избата на Корлеоне от бизнесмена Петър Белчев.