Новини

При 350 хиляди подписа национален референдум се произвежда и без волята на Народното събрание

[27 Март 2008]

Проектозакон предвижда и други форми за пряко участие на гражданите в управлението, като гражданска инициатива и общо събрание на населението

На редовното си заседание Комисията по гражданско общество и медии разгледа три законопроекта за изменение и допъление на Закона за допитване до народа, внесени съответно от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон; от Волен Сидеров; от Любен Дилов и група народни представители, както и нов Законопроект за пряко участие на гражданите в управлението, депозиран от Янаки Стоилов и група народни представители. За защита на проектозаконите в комисията дойдоха депутатите Донка Михайлова(на втората снимка) - за последния, Волен Сидеров(снимка 3) и Павел Шопов(първата снимка) и Любен Дилов(снимка 4).

Иво Атанасов(снимка 5), който е сред вносителите на новия цялостен законопроект, отбеляза, че и четирите проекта са крачка напред спрямо действащия Закон за допитване до народа, приет през 1996 г. По този закон обаче досега не е проведен нито един национален референдум и макар причината за това да не е само в несъвършенствата му, очевидно е нужен изцяло нов закон. При това положение, ако проектът за нов закон бъде одобрен, законопроектите за изменение и допълнение на действащия закон се обезсмислят, тъй като с приемането на новия старият се отменя и всъщност няма какво да се изменя и допълва. Но ценните идеи от тези три изменителни проекта могат да бъдат включени при второто четене в новия закон.

Според Иво Атанасов проектът за нов закон е най-либерален измежду четирите разглеждани проекта. Той въвежда минимален праг от 150 хиляди подписа на граждани с избирателни права, при който Народното събрание е длъжно да реши дали да се проведе национален референдум по посочения въпрос или въпроси. А ако са събраните подписи са 350 хиляди, произвеждането на национален референдум става задължително, дори и Народното събрание да не желае това. И в двата случая решението, прието с национален референдум, не подлежи на последващо одобрение от Народното събрание, за разлика от сега действащия закон. Парламентът издава акт, когато това е необходимо за реализацията на решението.

От една страна - доста демократично, но от друга - и немалко рисковано според Иво Атанасов е да няма долен праг за валидност на референдумите, както е предвидено в проекта. И двама души да гласуват, допитването до народа се признава за действително. Ясно е, че определени групи избиратели могат лесно да бъдат организирани да гласуват в една или друга посока. Когато зад дадено решение стоят заинтересувани среди, при очакваната ниска активност те биха могли да го постигнат, и то в свой интерес, а не в интерес на обществото. Между двете четения трябва да се прецени дали не е по-разумно да се въведе предлаганият в проекта на Любен Дилов плаващ критерий за валидност, а именно резултатите от референдума да се признаят за действителни, когато явилите се пред урните избиратели са не по-малко от тези на последните парламентарни избори, ако става дума за национален референдум, или не по-малко от гласувалите на последните местни избори, ако става дума за местен референдум.

Много важно, според Иво Атанасов, е да се прецизират темите, по които може да се произвеждат референдуми. Ако например се направи допитване в Суходол дали там да има сметище, отговорът винаги ще е отрицателен и боклукът ще кръстосва България като семейство Зрънкови до Цалапица, Карлово, че даже и до Долно Уйно. А ако се направи референдум в селищата на север от София, то и комбинатът в Кремиковци ще трябва да се закрие. Така по редица въпроси може да се стигне до безизходни ситуации, когато националият интерес ще повелява едно, а местният ще диктува съвсем друго.

За пръв път се въвежда правото на една десета от общинските съвети в страната да инициират национални референдуми. В новия закон се предлага и нова уредба на гражданската инициатива като форма на участието на гражданите в управлението. Твърде общата досегашна уредба в Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите на гражданите ще бъде отменена. Внесени са и подобрения в уредбата на общото събрание на населението в селищата под 10 хиляди жители.

Комисията по гражданско общество и медии единодушно подкрепи внесения от Янаки Стоилов и група народни представители законопроект и с различен брой гласове "за" и "въздържали се" не одобри останалите три.