Новини

Депутатски брат - вместо да намаже милион, само ядове

[23 Март 2008]

Интервю на Иво и Севделин Атанасови във в. "24 часа"

ДЕПУТАТСКИ БРАТ - ВМЕСТО ДА НАМАЖЕ МИЛИОН, САМО ЯДОВЕ

Като деца двамата дресирали петел, той счупил ченето на баба им, после надвил ястреб

 

Интервю на Иво и Севделин Атанасови във в. "24 часа"

 

ГОЛЕМИЯТ БРАТ

 

ПО-МАЛКИЯТ

 

 

Севделин Атанасов: Вече не. Брат ми през този мандат рядко е в Кюстендил, преди години си идваше всяка събота и неделя. Сега обикновено само в понеделник е в града. Тогава пък аз съм на работа. Но ние не сме гаджета, дори и да не се виждаме, си контактуваме - има телефони, интернет... Аз мисля, че не познавам други хора толкова добре, колкото него и баща ми.

Иво Атанасов: Усилията, на които посветих живота си, бяхя оценени от избирателя, но не и от ръководството на БСП, то ме изолира.

Севделин Атанасов: Като те ударят два пъти по носа - точка. Но пък идеите са нещо по-голямо.

Иво: Аз съм си заложил младостта и здравето в БСП и не ми е все едно. Но пък точно това се експлоатира - че няма да отида утре в друга партия.

Иво: Естествено е. Новите, които се гласят да управляват от догодина, все пак търсят имена.

Иво: Аз на него

ПОВЕЧЕ СЪМ МУ СЪЗДАВАЛ ТЕЖКИ МОМЕНТИ, ОТКОЛКОТО СЪМ МУ ПОМАГАЛ

Защото е мой брат, той беше уволнен през 2001 г. като началник на обогатителната фабрика в Гюешево. Докато беше държавна, седесарите го държаха от кумова срама. Когато я приватизираха, брат ми остана без работа, понеже съм устат - вероятно за да не попитам от парламентарната трибуна как една печеливша фабрика ще направи 4 млн. дългове например.

Севделин: Бях червен, уволнен от сини по жълто време. Такъв друг случай сигурно няма. Винаги има хора, на които им доставя удоволтвие да уволнят брата на депутат.

Севделин: Сигурно щях да съм намазал и някой милион. Но не в БСП и не с брат ми. Той не се поддаде на съблазните на властта.

И двамата: Не.

Севделин: Аз съм в тази партия заради идеите й, а не заради личности. През 1990 г., когато беше срамно и страшно да кажеш, че си от БСП, аз, брат ми и още двама-трима ходехме с огромни значки на реверите с надпис БСП.

Иво: Тогава съпругата ми ни ги закачи демонстративно. Освиркаха ни 20-ина души.

Севделин: Дотогавашните активни членове на БКП се бяха изпокрили в миши дупки. Нас ни гонеха и ни псуваха и не сме напуснали партията, та сега ли?

Иво: Брат ми е един от първите натовци в БСП.

Севделин: Беше може би около 1993 г. На среща с Чавдар Кюранов казах, че ако трябва някой да ни пази, то това е НАТО, а не някакъв въображаем руско-китайски чадър. Бяхя ме цитирали по "Свободна Европа"

КАТО БРАТА НА ЧЕРВЕНИЯ ДЕПУТАТ, КОЙТО МИСЛИ ИНАЧЕ

Като член на общинския съвет пък по ено време доста често критикувах тогавашното партийно ръководство и някои си мислеха, че говоря от името на брат си. Наложи се да млъкна за около половин година, за да не му създавам проблеми.

Севделин: Сегашното ръководство няма говорител. По този начин се създава впечатление, че всичко се прави тайно.

Иво: Казват, че за пръв път от години сме имали говорещ министър-председател. Но в нашата партия има много хора, които чакат да им се каже. Те нямат пари да си купят вестници, за да разберат елементарни неща за сегашното управление.

Иво: Външно не си приличаме, но винаги са познавали, че сме братя.

Севделин: Ами ние сме далечни роднини - аз съм последният, а той - първият син на баща ни. Баща ни казваше:

ЕДИНИЯТ МИ СИН Е КОМУНИСТ, ДРУГИЯТ ПОП

Не заради образованието - аз съм инженер, а заради дългата коса и брадата, която носех. Всъщност когато се роди синът на Иво, аз го видях преди него.

Иво: Тогава два месеца не ме пуснаха от казармата. Какво време беше...

Иво: Когато отказах да премина на партийна работа, видях човешкото лицемерие. Работех в комсомола и имаше определени екстри. В книжарницата ти пазеха хубави книги, в хлебарницата - хляб, в кафенето - дават ти първа цедка... Изведнъж в целия град останаха да ме поздравяват само 6-има. На 29 години бях и за мен това беше шок. С тези шестима започнахме да се събираме всяка неделя в кафе "Рубин" от началото на август 1982 г. Досега продължаваме.

Иво: Така е. Обсъждахме перестройката, бяхме се абонирали за "Литературная газета", всички бяхме опозиционери.

Севделин: Доста четяхме. Затова и много знаем, но пък и двамата сме зле с очите. Когато бяхме в с. Брест при баба, чакахме с нетърпение събора на Полетинци, където са убити четирима партизани. Сигурно оттам е и идейната ни закалка.

Иво: Още повече, че паметникът на Емил Шекерджийски е в наша нива.

Иво:

ПРАВИЛИ СМЕ РАЗЛИЧНИ МАГАРИИ

Имахме един петел, който кръстихме Попов, не знам защо...

Севделин: Той беше моят фаворит, биеше наляво и надясно. Беше счупил ченето на баба. Тя затова го и закла.

Иво: Хората не смееха да си наточат вода от чешмата. Само нас слушаше този петел. Веднъж дори се би с ястреб и надделя. И кучето бягаше от него. Ние сме и първите скиори в с. Брест. Направихме си ските от оградата.

Иво: Брат ми. Той е по-бърз, с по-малко задръжки. Мен дългото участие в политиката ме е направило по-рафиниран. Може да мислим едно и също, но той ще го каже на секундата, а аз ще го направя по-късно и по друг начин.

Севделин: Недостатъкът на брат ми е, че не ходи по планини.Иван Костав ходеше по планини и си изкара мандата, също и Симеон Сакскобургготски.

 

Интервю на Елица Иванова,

в. "24 часа", 23 март 2008 г.