Новини

Иво Атанасов: "Такива като мен пренесоха на гърба си партията"

[13 Март 2008]

Интервю на народния представител от Кюстендил в www.obshtestvo.net

Автор Интервю на Мария Иванова

Иво Атанасов е роден на 16 февруари 1953 г. в гр. Кюстендил. Завършва висше образование по икономика. Председател на Комисията по гражданско общество и медии на 40-ото Народно събрание. Народен представител в в 36-ото, 37-ото, 38-ото, 39-ото и 40-ото Народно събрание. Автор е на над хиляда статии. Автор е на книгите “Парламентът като “Мъпет шоу”/1993/, “Особена точка”/1998/, “Леонардо от Лисиците”/2000/ и “Стъклената къща”/2001/.Член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Владеее английсик и руски език. Член на ВС на БСП. Семеен, съпругата му е микробиолог в кюстендилската болница, а синът-юрист в София.

Наскоро навършихте 55 години? Какво означава за един мъж тази възраст?

Чувствам се като доцент. Студентката от известния виц казва: „Асистентът може да свърши работа, но не може да ми даде изпита. Професорът ще ми даде изпита, но няма да свърши работа. А доцентът  не само ще ми свърши работа, но и изпита ще ми даде.” Мъжът на 55 и знае, и може. Във всякакъв смисъл. А ако се върнем на мераците на студентката, при мъжа на 55 мачовете може би намаляват, но класата си остава.

Равносметката ви за политиката дотук?

Пожелавам на всеки да постигне онова, с което ме дариха избирателите. В парламента съм от 1991 г., вече седемнадесета година. Въпреки че това е страшно много време, не смятам, че човек се износва, по-скоро омръзва. Но ето, при мен от мандат на мандат вместо да падат, и рейтингът, и процентът ми се покачват. Говоря не за социологическите изследвания, а за реалните стойности. Политиката е изборна дейност, затова истинската тежест на един политик проличава в гласовете, които събира. На последните избори водената от мен листа взе най-висок процент за БСП в страната и втори в България изобщо – след листата на ДПС в Кърджали. В тайното гласуване за членове на Висшия съвет на партията съм на седмо място. Ще трябва да минат години, докато някой успее да повтори такава висока степен на одобрение по двете линии – и на партията, и на избирателите.

Не съм забогатял от политиката, но и не съм искал. Няма прости хора – всеки знае какво трябва да прави, за да се нагуши. Различни са само манталитетите на политиците – едни го правят, други – не. Моето богатство е отношение към мен – и в парламента, но най-вече извън него. На всяка крачка чувствам симпатия, подкрепа, насърчаване. Само който никога не се е къпал в неподправената човешка любов, той може да я подценява и пренебрегва като мотивиращ фактор да участваш в политиката. Мнозина са убедени, че България щеше да бъде много по-различна, ако в парламента имаше не 10-15, а поне 120 с моите виждания. Уви, прави са.

След оттеглянето ви от поста областен  лидер на БСП в Кюстендил много хора ви „отписаха”. До колко преброихте приятелите и предателите?

Е, преживял съм много по-тежки моменти. Когато през далечната 1982 г. отказах да премина на партийна работа, бях уволнен на секундата. Тогава на хоризонта все още не се виждаше нито Горбачов, нито друг дявол. Като те забият някъде, цял живот не можеш да се измъкнеш. В Кюстендил останаха да ме поздравяват цифром и словом шестима. Тогава опознах хорското лицемерие, но и оцених истинските си приятели, с които и до днес се срещам всяка неделя.

Сега е друго. Независимо на какъв пост съм и дали изобщо имаш такъв, повечето ме възприемат като стойностен човек. Вече няколко месеца след оставките от партийните ми позиции преобладаващото отношение към мен дори се подобрява. Лицемерието застава срещу онези, които ме наследяват.

Какво е мястото на „старите кучета” в БСП днес?

Когато някой започне да ни дели на стари и млади, или си няма хабер от политика, или преследва някакви свои цели, например да се вмъкне на позиция, за която съзнава, че няма качества за успех по нормалния път. Така се раждат и множат привържениците на различните квоти – женски, младежки и прочие. Както обаче вече казах, политиката е изборна дейност, трябва да гласуват за теб. Какво от това, че евролистата ни беше почти съвършена от гледна точка на квотите, като избирателите не я предпочетоха и загубихме? Квотата ли е по-важна, или успехът?

Преди 15 г. малцина искаха да идентифицират с БСП, младите, които останахме верни на партията, бяхме хвърлени изведнъж в най-дълбокото. Но БСП тогава беше конфискувана, Доган беше внесъл законопроекта за забраната й, хората просто бягаха от нас. Че аз преди 1989 г. – съм отказвал партийна работа, когато това носеше само плюсове, та след промяната ли да склоня? Но ето, наложи се, някой трябваше да се заеме, такива като мен пренесоха на гърба си партията. Сега обаче ситуацията е нормална, нищо не налага скокове в йерархията, кадрите трябва да усвояват позиция след позиция, да се доказват ниво след ниво. А не изведнъж да кацнат на най-високото и всеки да шушука:”Абе, тук има нещо”. Този парашутизъм развращава младите, внушава им, че са други лостовете към постовете, стимулира ги да активират други свои дадености, а не политическите и професионалните си достойнства.

 Каква е необходимостта от промени в БСП и нов устав на партията?

По тази тема може да се говори много, от десет години се каним да приемем нов Устав и все излиза нещо по-важно. Следвайки логиката на предишните въпроси, смятам за уместно тук да коментирам само т.нар. делегирани членове на Висшия съвет на БСП. На конгресите при тайния избор на партийно ръководство може да се случи така, че някои области да се озоват без нито един представител във Висшия съвет. Затова се въведе статутът на делегираното членство, когато делегатите от дадена област сами решават кой да бъде член на Висшия съвет по този ред. Дотук – добре, но вместо такива членове да бъдат връзката на региона с центъра, те влизат в Изпълнителното бюро и започват да изпълняват общопартийни функции. Значи някой, който с десетина гласа на своите земляци е станал делегиран член на Висшия съвет, изведнъж застава над друг, който е спечелил триста или петстотин гласа от целия конгрес. Това е абсурдно и трябва да се премахне.

Как гледате на мнението на Румен Овчаров, че върхушката на ДПС е заграбила държавния връх?

Наистина много неща не могат да се случат без съгласието на ДПС. Но кой поставя движението в такава изгодна позиция. Отговорът е един-единствен: избирателят! От привържениците на ДПС сигурно поне 90 на сто гласуват, докато от симпатизантите на другите по-важни политически формации пред урните застават едва 20-30 %. И така ДПС получава три пъти повече депутатски места, отколкото би взело при еднаква избирателна активност. Ама идвали с автобуси от 300 км. да гласуват! Значи те могат да дойдат от 300 км., а мърморещите не си правят труда да отидат дори на 300 м.! И то веднъж в годината и даже на няколко години.! Вместо да се негодува без полза, по-добре е да се гласува, за да се промени съотношението на силите.

Как виждате ролята на Георги Първанов в политическия процес и в частност във вътрешнопартийния живот на БСП? Костадин Паскалев доста остро го разкритикува.

Повече от 10 години бях областен и общински председател на БСП в Кюстендил, но няма нито един пример Първанов като председател или някой от неговия екип да се е намесил в партийните ни въпроси. Разбира се, той е с висок авторитет и публичните му изявления неизбежно повлияват в една или друга посока настроенията и нагласите в партията.

www.obshtestvo.net 13 март 2008 г.