Новини

Андрей Пантев: "Иво Атанасов не се страхува от сравнение!"

[29 Февруари 2008]

Според големия български интелектуалец кюстендилският депутат е самонаправил се, затова не забравя откъде идва и накъде върви

Слово на проф. Андрей Пантев по повод 55-годишнината на Иво Атанасов:

   Тук, слава богу, всички знаменитости си тръгнаха. Тук сме дошли с особено братско чувство към Иво Атанасов. Защото е хубавец, защото е мъжкар, защото е, как да ви кажа -  не одобрявам тая добродетел -  но е верен съпруг. И в този миг и в този час ние сме поласкани, че той ни е поканил селективно, не всеки, не всички, не по звание и длъжности, а защото ни чувства съпричастни, ние - също към него. Затова ви казвам, че всички юбилеи протичат доста скучно, да не кажа просташки. Този човек направи тази вечер различна.  На бара там, дето се понапивахме, има кюстендилци, братя и сестри. Много рядко, дори никак, един човек, който е станал национална личност, кани приятелите си от онези времена, които го знаят какъв е. Добър или лош - „знаем го ние този!". Прави му чест на Иво, че е поканил приятелите си. Значи Иво не се страхува от сравнение, не се страхува какъв е бил.

   И затова ние сме особено поласкани, че тук пеят такива велики певци, че имаше страстни танци, че имаше особено присъствие, което не беше протоколно, беше човешко, човечно. Слава богу, както казваме ние, атеистите, че един прекрасен ден такъв човек като Иво ще ни посрещне и в бъдеще на една такава среща. Не се стеснявайте, деца мои, братя и сестри, от пищните напитки, вкусните ястия, прекрасната прислуга. Този човек е особен, този човек не е слаба ракия, този човек е самонаправил се, селфмейд, казват англичаните. И затова ние го обичаме. Не защото е депутат, не защото е шеф на комисия, а защото е хубавец, защото е градско момче, макар и роден на село, защото никога не се е самозабравил, защото е мечта на много жени, но е останал верен на една добродетел, която, пак ви казвам, не одобрявам и не споделям.

   И затова ние го обичаме. Не защото ни е напил, нахранил и ни е създал особено чувство за съпричастност, а защото той е едно красиво, стройно, умно момче. И, дай боже, не 55, а 105, всички вярваме в такава среща с толкова приятели в някакво заведение, които не очакват от Иво нищо особено. Много е важно да знаеш, че когато не си шеф, и тогава те обичат.

   И да ви кажа нещо по-интимно: изпитвам подозрение към хора, които не пият. Изпитвам подозрение към хора, които много пият. И в двата случая нещо се крие. Този велик, прекрасен, красив мъж умее да намери средата на това съотношение. Не всички от нас можем това.

   Знам, че сте отегчени, уморени дори от прекрасните песни, затова ви казвам: дай боже, в един прекрасен ден някога да посрещаме по същия начин рождения си ден като Иво Атанасов, без да сме забравили откъде идваме и накъде вървим.

         16 февруари 2008 г.,

         Ресторант "Панорама", София