Новини

Боли ме окото. Здравото

[22 Декември 2007]

Статия на Иво Атанасов в новия брой на "Дайджест Седмицата"

   Колко много може да говори окото! И за отделния човек - за ума му, за характера и настроението му, че даже и за здравето му. И за цели епохи. В зората на демокрацията Юрий Борисов беше приложил към законопроект изкуственото око на Гео Милев, единствено оцеляло от поета след изгарянето му, за да докаже, че в България е имало фашизъм.

   Гледам с по-здравото си око, което е само с една операция, болното си, с цели три хирургически интервенции за по-малко от година. И виждам колко дълбоко го е накърнил пътят ми в политиката, сякаш е изчегъртал годишни кръгове в деликатната му тъкан.

   1991 година. БСП - конфискувана, отгоре й виси като дамоклев меч законопроект за нейната забрана. Отидеш в някое село, партийният секретар напуснал партията и дори с диогенов фенер не можеш да намериш поне един, който да си признае, че е от БСП. Покажеш се на улицата - ругатни и закани, от "комунист", "ченге" и "педераст" до "Само сатъра ще те оправи!" Заплахите се сипят без значение дали си сам, или със семейството си. Дишат ти в телефонната слушалка, отвиват ти болтове по колата, за да изхвърчи гума, докато шофираш. Най-близките ти - уволнени за назидание.

   Тази партия сме я създавали наново. Стъпка по стъпка, човек по човек. И при възможно най-тежки условия. Без пари, дори без топлина и телефони в офисите. Сред планини от недоверие. И в пълна изолация - вътрешна и външна. Но и с пълно себеотрицание! Как да са здрави очите, като толкова години шофирах по три хиляди километра на месец? И не до курортите, а по партийните пътеки. Написах четири книги и хиляда и петстотин статии в подкрепа на партийната кауза, без да потърся нито стотинка. Десет години всяка неделя диктувах колонката си на "Дайджест Седмицата". Също съвършено безплатно. През целия си първи мандат дарявах една трета от заплатата си на партията. Когато ситуацията стана  взривоопасна, ходих със зареден пистолет в джоба. Провирах се през живи вериги и прескачах налягали хора, за да стигна там, където ще съм нужен на идеята.

   В навечерието на катастрофалната за БСП 1997 г. се наложи към депутатските си задължения да притуря и пряката си отговорност за партията в Кюстендил. Заедно със своите другари,  успях на два пъти да доведа организацията до най-добър изборен резултат в страната. Ще трябва да минат много години, за да може БСП някъде по картата на България да постигне процента, който моят район взе през 2005 година - 42, 39.

   Подобен е пътят на мнозина дейци, благодарение на които партията стигна отново до управлението и върху чиито гърбове председателят й оглави правителството. Какво по-нормално от това, усилията и най-вече резултатите ти да бъдат уважени и ти да получиш не "награда за цялостно творчество", а възможност да приложиш в полза на обществото целия колосален опит, натрупан в най-тежките години, когато други се криеха по дупките.

   Да, ама не! На тебе ти стига толкова! И какво е онова, което ти стига! Та тези години ти си готов да ги подариш! Те само са отнемали, отнемали, отнемали от теб и са ти дали единствено една зрялост, която вече дори собствената ти партия не ще да използва!

   Вземат третия-четвъртия в твоята листа и го курдисват на най-високите постове в партията и парламентарната група. И намират това за толкова естествено, че теб даже не те удостояват и с разговор. Все едно премиер да беше станал не председателят, а четвъртият-петият в неговата листа, примерно Альоша Маков Даков. Как би се почувствал лидерът? И как би се почувствала партията? За лидера можем да се досетим. А за партията вече знаем. И тя, и избирателите задраскваха най-много тъкмо онези, които не са извървели пътя си в стълбицата, а са спуснати с парашут най-отгоре.

   Тогава защо се чудим, че подкрепата за БСП намалява? Зад всяка доказана личност стоят стотици и дори хиляди избиратели. С нейното отстраняване си тръгват и те. При това, не всеки подава оставка като мен. Не мога да се боря със своите, не за това съм в политиката. Но повечето го правят. И ако в БСП са изтласкани с непоочтени методи, утре застават срещу собстената си партия. Което още повече разкъсва лявата електорална тъкан.

   Боли ме окото. Не болното, а по-здравото. Защото гледа по-добре.

    И вижда какво я чака БСП.

   В. "Дайджест Седмицата",

   17 декември 2007 г.