Водеща Лили Маринкова:
Иво Атанасов, председател на комисията по телевизия и радио,
който може да бъде чут за слушателите на "Хоризонт" по няколко
повода - бюджетът за радио и телевизия, който също бе обсъждан
през седмицата, също така вашата оставка в Кюстендил и
събитието, на което ще присъствате след малко. Но преди това - до
каква степен имаше важни аргументи, които не успяхте да
разкриете в залата, а сметнахте, че иначе е излишно да се
предава пряко по радиото и телевизията? Добре, да ги чуем сега
тези аргументи.
Иво Атанасов:
Добър ден, г-жо Маринкова...
Водеща:
Добър ден.
И. Атанасов:
...на вас и на слушателите. Имаше един стремеж в залата да
не се четат целите доклади на съответните парламентарни комисии,
може би с оглед икономия на време, но на мен ми се струва, че
след като дебатите се излъчват по националното радио и
телевизия, те се излъчват, за да се чуят от зрителите и
слушателите, не просто да се каже, че народните представители
имат докладите, размножени и напечатани. Така че там няколко неща
не успях да кажа, а именно това, което генералните директори на
националното радио и на националната телевизия отбелязаха,
когато разглеждахме в комисията проектозакона за бюджета.
Въпреки увеличението на субсидиите, то е факт, за националното
радио разходите се увеличават с 24 процента, за телевизията - с
10 процента, тези увеличения не могат да покрият разходите на
двете медии, които са за текущата им работа и за започване на
един много скъп процес, свързан с преминаването към цифрово
излъчване.
И националното радио, и националната телевизия увеличават
часовете програма. Вие знаете, че БНР започна нова програма
"София". Увеличиха се регионалните програми на националната
телевизия. От март 2008 г. се предвижда "ТВ България" да излъчва
вече по 24 часа програма по сателит. И двете медии това
постигат повече с вътрешни резерви.
Това, което комисията искаше да каже чрез доклада в залата,
е, че трябва да се увеличават постепенно средствата, предвиждани
за цифровизация, защото към 1 януари 2012 г. България като
страна - членка на ЕС, трябва да премине вече изцяло към цифрово
излъчване, което е свързано с пари. Тази година за пръв път се
предвиждат в проектобюджета 14 млн. за цифровизация, те не са в
бюджетите на медиите, плюс 70 и няколко милиона за
Министерството на отбраната за освобождаване на заетите от
военните честоти и подготовката им за цифрова платформа. Но тези
разходи трябва през следващите години да бъдат предвидени в
бюджета много по-сериозно, за да може България да се включи в
този срок.
Друго, което поставяха генералните директори и на радиото, и
на телевизията, са определени затруднения, които се изпитват,
например с изплащането на сумите за авторски права. Вие знаете,
че имаше проблеми с националното радио и организациите за
колективно управление на авторски права. Националната телевизия
само по осигуровките по договорите, които сключва с актьорите,
трябва да изплати близо 900 000 лв. в течение на една година,
средства, които не са предвидени в бюджета.
И двете медии плюс БТА имат проблеми със запазването на
огромните архивни масиви, които съхраняват, така да се каже,
българската памет. Генералният директор на националното радио
Валери Тодоров каза, че по предварителни разчети за това са
необходими над 2 млн. евро. За националната телевизия тази сума
е много по-голяма, макар че процесът на архивиране вече да е
започнал.
Един друг общ проблем, който не можах да кажа от трибуната и
за двете медии, е, че от 2008 г. БТК увеличава таксите за
разпространение на радио- и телевизионния сигнал с повече от 50
процента. И една голяма част от субсидията и за БНР, и за БНТ
отива за заплащане към БТК за пренос на сигнала. Същевременно
оплакванията за недостатъчно покритие на някои райони на
страната нарастват. Всяко лято, спомняте си, стават скандали във
връзка със замърсяването на ефира. Много слаб е сигналът в
пограничните райони, по Черноморието, тъй като българските
национални медии все още не могат да преоборудват слабите си
предаватели с по-модерни и с по-мощни.
Това са нещата, които не успях да кажа от трибуната, но общо
взето, има увеличение в разходите, както вече казах, за
националното радио с 24 процента, за националната телевизия с 10
процента. Почти се удвояват капиталовите разходи. За
националното радио те се увеличават със 142 процента, а за
националната телевизия - с 92 процента. Но това аз го разглеждам
само като едно начало за изпълнение на тази особено важна
задача за преход към цифрово излъчване в страната.
Водеща:
А иначе в плана, който те биха искали да защитават страшно
много, общественият характер на тези медии, един неуреден
въпрос, може ли да се придвижи това, въпросът с таксите?
И. Атанасов:
Той се отлага от година... С кое?
Водеща:
Таксите.
И. Атанасов:
С таксите, да. Тъкмо поради тази причина всяка година се
отмества с по една година напред времето, в което ще бъде
създаден този Национален фонд "Радио и телевизия" и ще започне
да се пълни чрез радио- и телевизионните такси, които плащат
потребителите, но това очевидно е въпрос, за който
правителството трябва да намери политическа воля. Ние сме
свидетели как вече трето правителство не може да направи това.
Може да се каже, че месечната такса не е кой знае колко голяма.
Тя е един процент от минималната работна заплата, но след като
се приема, че вероятно общата данъчна тежест не е съвсем малка,
може би това е причината въпросът да се отлага вече почти 10
години, да се измества напред.
Водеща:
Като към една непопулярна мярка.
И.Атанасов:
Много непопулярна мярка, разбира се, тъй като хората
навремето имаха навика, даже отиваха още през януари да си
плащат таксата за радио и телевизия. Тогава тя беше вместо 12
лева 9.60, ако я платиш първия месец. Сега вече те плащат към
кабелните оператори, една голяма част. И ако се въведе и тази
такса за Националния фонд "Радио и телевизия", това, струва ми
се, че ще се посрещне не много добре.
Водеща:
А иначе как се отнасяте към двоуменията в гласуването на
второ четене на бюджета? Какви въпроси трябва да разрешите за
себе си, доколкото бюджетът най-общо е тук на фокус в
предаването?
И.Атанасов:
Аз чух, че г-н Овчаров говори доста подробно по тази тема
във вашето предаване, така че едва ли бих могъл да добавя нещо,
още повече, че той е председателят на съответната комисия, но ще
видим, когато бъде изготвен докладът за второто четене. Това
представлява една книга почти от 300 страници. Ще видим кои
акценти и какво би ме накарало да гласувам по различен начин, а
не така, както повечето гласуват. Но стремежът ще бъде да се
изчистят тези неуточнени въпроси, за които говори г-н Овчаров,
преди първото четене, това да стане между двете гласувания на
законопроекта за държавния бюджет.
Водеща:
Това ми се стори като предупреждение, че имате особено
мнение по някои въпроси.
И.Атанасов:
Не е предупреждение. Винаги съм си изразявал мнението. В
някои случаи то е ставало особено, след като преди това е било
всеобщо. Например така беше по възстановяването на царските
имоти. Имаше периоди, в които цялата партия смяташе, че тези
имоти не му принадлежат. В един момент останахме 5-6 човека в
групата да изразим това и с гласуване. И така нашето всеобщо
мнение се превърна в особено. Но това са перипетиите на
политиката.
Водеща:
Добре, кажете по-спорните въпроси сега. Вие кажете как ще
гласувате за данъчните облекчения за хазарта, едно, и за плоския
данък, две.
И.Атанасов:
Аз лично не ги приемам тези данъчни облекчения за хазарта.
Трябва да има много сериозни мотиви. Може би някой ще се опита
да направи това още веднъж между двете четения, за да си позволя
да гласувам, въпреки че аз играя много, залагам, това го знаят
всички. Но може би това ми помага да видя нещата отвътре, тъй
като е ясно, че има конкуренция, че има интернет залагания,
различни букмейкърски къщи от Европа, и че парите, които тук се
влагат чрез тези кредитни карти, отиват някъде другаде и там
тамошният букмейкър плаща данъци на друга държава, не на
българската. Тоест имаме едно изтичане на много пари от
страната. Но дали това трябва да се преодолява, като се намалява
данъкът, или с по-атрактивни коефициенти, с възможности за
по-добри залози, според мен по-правилното е второто - родният
букмейкър да се опитва да направи така, че хората да играят тук,
а не да залагат по интернет.
Водеща:
И вторият въпрос, който изостря споровете, е плоският данък,
работи ли за богатите.
И.Атанасов:
На път съм да се убедя до голяма степен, че тази система от
компенсации, която съпътства приемането на плоския данък, може
би в 90 на сто, така поне ми се струва засега, ще излезе
успешна. Иначе, ако бъде един класически плосък данък,
естествено, че той засяга по-нископлатените слоеве. Но, съпроводен
с компенсационни мерки, може да се стигне дотам, че да получи
ефекта си, т.е. да се привлекат инвестиции, да излязат приходи
на светло, без да се накърнява жизненото равнище и по-скоро
доходите на хората, които получават по-ниски заплати.
Почти съм убеден, че това, което се направи и което ще бъде
предложено на второто четене, до голяма степен ще съумее да
оправдае налагането на този данък. Друг е въпросът това, което
каза и г-н Овчаров, че това решение не беше взето по най-добрия
начин. Коментарите станаха, така да се каже, следварително.
Политическият съвет на тройната коалиция го взе като решение и
след това започна да го популяризира вътре в трите парламентарни
групи, които съставляват управляващото мнозинство сега.
Водеща:
Моля ви да вземете отношение към драмата в Съвета за
електронни медии. Нека не казвам така едностранчиво, те по-скоро
са се консолидирали около една декларация, която е свързана с
дебюта на ТВ 2. Нейната, разбира се, рекламна кампания, напомняща
някакъв...
И.Атанасов:
Нямате предвид билборда?
Водеща:
Не, напротив, щях да кажа италиански опит по скандальозност,
една предвидима скандальозност, да я наречем.
И.Атанасов:
Да.
Водеща:
Би трябвало да кажем, че съветът се е коалирал около
становището, че не може да приеме това за четвърта национална
телевизия. Може би трябва да прочета малко повече, но вие
познавате този текст.
И.Атанасов:
Ами, как да ви кажа, след като бъдат избрани членовете на
Съвета за електронни медии, те не зависят повече от парламента,
и в това всъщност се изразява, това е един от елементите на
тяхната независимост, освен че имат мандат и че не могат да
бъдат сменяни през този период от 6 години, освен по определени в
закона случаи. Така че аз избягвам много да се изказвам за едно
или друго събитие, свързано със Съвета за електронни медии, тъй
като това винаги се разглежда като опит за намеса.
Водеща:
Ето какво пише...
И.Атанасов:
Като опит за намеса в работата на независим орган.
Водеща:
Не, едва ли, но вие трябва да имате мнение. ТВ 2 ЕООД
притежава индивидуални лицензи за телевизия, но дружеството не е
телевизионен оператор по смисъла на стратегията за развитието
на радио- и телевизионно наземно радиоразпръскване и т.н.
Разбира се, това за дебата в следващата седмица, доколкото
консултации сигурно ще се водят.
Кажете сега, г-н Атанасов, за вашата оставка в Кюстендил.
След колко години я подавате?
И. Атанасов:
Аз 12 години съм бил председател на общинския съвет на БСП в
Кюстендил. Поех организацията на прага на катастрофалната за
нас 1997 година и заедно с моите другари съумях да я изведа до
успехи в изборите, до първо място в България. 2003 година имаме
най-голям брой общински съветници в цялата страна от всички 265
общини. 2005 година имаме най-висок процент в България, за БСП в
България - 42.39 стотни, а от всички партии само ДПС в Кърджали
има по-висок процент.
Имахме поредица от успехи, кой от кой по-бляскав, но това не
беше забелязвано, сякаш е някакво природно явление. Ние нямаме
в Кюстендил дори областен управител от нашата квота и всички
тези неща в крайна сметка доведоха до отлив на избиратели, тъй
като те не виждат смисъл да гласуват, камо ли да дават
най-високия процент в страната, след като нещата не се променят
особено. Не е тайна и едно, така, не съвсем добро отношение към
мен лично, и докато това беше към мен лично, аз съм си мълчал,
тъй като политиката е преди всичко място за гълтане на жалби, за
преглъщане на обиди. Но когато това започна да се отразява
върху... да преминава в отношението към избирателния район, аз
прецених, че повече не бива да бъда пречка за района си и
подадох оставка. Не заради загубата, не може винаги да се
побеждава в политиката. Това е първата загуба след пет поредни
победи на всички възможни избори. Но тази драма можеше да бъде
предотвратена, ако ръководството на партията беше взело моята
страна при спора, който се оформи преди няколко години с Кирил
Алексов, това е един бивш кмет и доскорошен председател на
местния парламент, и ако бяха взели моята страна, всичко това
можеше да се избегне.
Така че тази липса на доверие или това недостатъчно доверие
лично към мен вече започна да пречи на самата организация. Като
отговорен човек аз не мога да си позволя да бъда повече пречка и
затова подадох оставка. Тя не е театрална, не е лицемерна,
както на мнозина други. На идващата конференция, знаете, че при
нас ще има пълен цикъл отчети и избори, аз няма да се
кандидатирам за поста.
Водеща:
Сега, в памет на тържеството, посветено на Стефан Продев,
който ако беше жив, щеше да навърши 80 години. Какво смятате, че
можеше да бъде обект на неговото перо, ако беше жив?
И. Атанасов:
Първо, искам да кажа, че това е един човек с много голяма
култура и от неговите статии можеше да разбереш не само
определена позиция или каква кауза защитава, а човек истински се
обогатява и разширява хоризонта си, четейки неговите материали.
Но, струва ми се, че той щеше да бъде критичен и сега, както
беше преди 10 години, с неговия израз, който каза на един
конгрес - за червените бабички и червените мобифони. Тази
критика не се прощава. Виждаме, че макар че той изигра огромна
роля за спасяването на партията тогава, хората ревяха на
неговите статии и намираха сили да останат в БСП и да гласуват
за нашата партия, виждаме, че и той си отиде обиден от този
свят. Така че след като с един Стефан Продев може по този начин
да се развият нещата, какво да очакваме за фигури, които стоят
по-ниско в йерархията.
Водеща:
На тържеството...
И. Атанасов:
Продев насърчаваше няколко млади автори, пускаше ги почти
всяка седмица в "Дума", хората си изрязваха нашите публикации.
От тях една Велислава Дърева пише и до днес, може би защото
работи в медия, защото това е нейна съдба. На останалите ни било
минало времето. И аз питам - с кого ни замениха, кои са сега
перата на БСП, кои са младите пера, които могат да съберат
такава голяма аудитория?
Отивайки, може би вече ще закъснея, за 80-годишнината, която
ще отбележим на Стефан Продев в НДК, искам да кажа, да
подчертая много дебело, че не съм против младите, не съм против
обновлението, аз самият съм бил млад, когато влязох в активната
зона на партийната работа и вградих и младостта си, и здравето
си в нейните нови основи. Но не може да има и самоцелно
обновление. Трябва да има критерии, трябва да се преодоляват
стъпалата по йерархията, трябва всяко стъпало да се уплътнява с
работа, с качества, преди да се премине на следващото. Не може
да се скача от нищото до върха на партията. Това не се допуска в
никоя от модерните западни леви парти, с които вече сме в едно
семейство.
Самоцелното обновление в нашата партия катастрофира на
евроизборите и от това би трябвало да си направим съответните
изводи, ако не искаме нашите избиратели да се свиват и нашият
електорален потенциал да намалява.
Водеща:
Иво Атанасов направи това участие в "Хоризонт". Благодаря
ви.