Новини

В основите на БСП вградих младостта си

[24 Ноември 2007]

Изповедта на Иво Атанасов пред в. "Дневен Труд"

   Иво Атанасов е роден на 16. 02. 1953 г.  в Кюстендил. Депутат е от левицата пети мандат. Пое БСП в града на прага на катастрофалната за нея 1997 г. и я доведе до най-високите резултати в България (42, 39 % през 2005-а).

   След като 12 години беше лидер на общинската БСП организация, преди дни хвърли оставката си заради загубата на левия кандидат за кмет в Кюстендил. Мотивите на Иво са: липса на доверие от страна на ръководството на БСП и фактът, че съдружникът  на съпартийката му Мая Манолова се оказал основен опонент на БСП (вотът бе спечелен от Петър Паунов от СДС).

   Огорчен от всичко, Иво Атанасов направи своята изповед пред "Труд".

                   За  оставките

      След пет поредни триумфа във всички възможни избори си тръгвам при първия неуспех, но не заради него, а заради недоверието към мен на част от партийната централа.  И не защото ми е обидно, а тъй като то вече се превърна в демотивиращ фактор за избирателите. Успех след успех, кой от кой по-бляскав, но нямаме дори областен управител. Ако за БСП Кюстендил не е важен, защо за Кюстендил БСП да е важна?

                   От 5 г. жена ми ме дълбае като китайска капка

    Макар и микробиолог, съпругата ми е вещ политически анализатор и най-големият критик на публичните ми изяви. Няма друг, с когото да се съобразявам толкова много. От 5 г. обаче ме дълбае като китайска капка да изляза от политиката. Досега удържах заради топлото отношение на мнозина към мен. Само който никога не е бил даряван с любовта на хората,  може да я подценява като стимул да участва в политиката. Както често се шегувам, с жена ми сме на разделно хранене - тя яде в Кюстендил, а аз - в София. Толкова години сме се стремели да бъдем изрядни, да бъдем с хората, които гласуват за нас, да живеем техния живот. Небрежността, с която този тип поведение  се игнорира, успя да отврати и мен.  И по-лошото - отношението към мен се пренесе към избирателния ми район. Някои "горе" бяха съгласни по-скоро да загубим кметския вот, отколкото да ми повярват как да предотвратим драмата. Така обичта на хората остава излъгана. В нощта срещу пленума обсъдихме ситуацията с жена ми и напълно убедено решихме да подам оставка.Сутринта  само попитах: "Променяме ли снощното си решение?", а тя: "В никакъв случай!"  Оставката ми не е лицемерна, както някои вече спекулират, а реална - на идващата конференция няма да се кандидатирам за поста.

               Защо не попаднах в евролистата

    Бях номиниран за евродепутат от много места в страната. Сергей (Станишев, бел. ред.) ме извика да ми каже, че не може да ме включи на първите пет-шест места. Аргументира се за всяко от имената, които беше намислил за тази зона.  Казах му, че винаги облича решенията си в някакви принципи, а мен все ме няма в  схемите му, сякаш съм най-безпринципният. И че в такива случаи не бива да се разсъждава от гледна точка на личността, а да се види носи ли тя гласове на партията. Нека не съм аз, но да реши кой друг - дали  примерно Таня Дончева, Янаки Стоилов или Коста Паскалев, но да има едно-две имена, които да дадат физиономията на листата ,  да пренесат на гърба си прекрасните ни експерти с контакти в Европарламента, които обаче нямат избирателен рейтинг. Не го стори и резултатите се видяха.

                За развращаването на младите

    Ако перифразирам една реклама, само подмладяване не стига. Нужни са и качества. Кой идва след нас, с какъв манталитет и морал, с каква кауза? Самоцелното подмладяване в БСП катастрофира на евровота.  Когато някой започва да търси изход чрез промяната на съотношението млади-стари, нови-досегашни, става ясно, че е повърхностен политик.  Не може за два месеца от нищото да скочиш до върха на партията. Това не е полезно, развращава младите. Те виждат, че са други лостовете към постовете.

   Ето, утре ще отбележим 80 г. на Стефан Продев, който има огромна заслуга за оцеляването на партията, но и той си отиде обиден. Стефан насърчаваше неколцина млади автори,  хората си изрязваха публикациите ни. Написал съм 1500 статии и 4 книги в подкрепа на партийната кауза, без да взема нито стотинка. От тази "кохорта" само Дърева пише и до днес, сигурно защото работи в медия, другите сме дълбоко демотивирани да го правим. Като ни било минало времето, с кого ни замениха, кои са сега перата на партията? А в основите й вградих младостта и здравето си.

                   БСП се показа като кокалеста партия

      БСП се показа като кокалеста партия на тези избори. Резултатите най-малкото не дават основание за предсрочни избори.  Но свиването на избирателите, демотивирането даже на твърдото ядро, е  много  тревожно.  Напоследък в нашата партия лоялността  е едностранна - отдолу нагоре. Човек като  гласува, очаква определена политика. Влизаме в управлението и започваме да му обясняваме, че точно тази политика не може да се проведе. Това неизбежно води до двустранна нелоялност - когато не само върхът не се съобразява с низините, но и низините - с върха. Избирателят реагира много болезнено, когато се казват горчиви истини. Без съмнение демокрацията в партията се свива, а диалогът се демонтира, той отдавна е заглъхнал.

   Забравиха се годините на блокадите и барикадите, когато бяха нужни много качества, за да отстояваш позициите на БСП. Но и сега за политиката са нужни личности, а не просто мераклии.

                                   Без личности сме за никъде

      Победата на Костадин Паскалев в Благоевград е реабилитация на личностите в БСП. А той с опита си на успешен кмет и вицепремиер не беше в ръководството нито на партията, нито на групата, нито дори на някоя комисия. Цупеха се на публичните му изяви, но ето, избирателят го иска. Ако  успехите наистина ни интересуват, не може да не се облегнем на личностите. Сега обаче се толерират мижитурките.

   Работил съм с четирима председатели на БСП. При Георги Първанов всеки кадрови въпрос минаваше на тайно гласуване, дори да е за най-дребния пост, даже кандидатът да е единствен. Така той проверяваше дали името, което предлага, е подходящо и се приема от хората.

                  Разликата между Първанов и Станишев

   Надявах се Станишев като млад човек да разшири демокрацията в партията. При него обаче минахме не само на явно гласуване, но и анблок.  Той е още млад. Животът и бъдещето са пред него. Но то ще е успешно, ако знае с кои хора да го постигне. Инак може да се провали, което е най-лошото и никога не бих му го пожелал.

    Колкото и с отношението си към мен той да подсказва, че иска да си ходя, аз съм като дървото, което не отказва сянката си дори на дошлия да го отсече. Но други ще му я откажат.

                                                                                                     Записа

                                                                                     Мариела Балева

                                                   В. "Дневен Труд", 24 ноември, 2007