Новини

Финландският опит в цифровизацията

[10 Октомври 2007]

От 1 септември 2007 г. всички радио- и телевизионни сигнали в скандинавската страна са дигитални

 

 

 

 

 

От 24 до 27 септември 2007 г. бях командирован в Хелзинки за запознаване с финладския опит в цифровизацията на телевизионните излъчвания. С любезното съдействие на посолството ни в Хелзинки бяха осъществени поредица от срещи, най-значимите от които бяха с Мика Оямиес, шеф на комуникациите в Националната компания за телевизия и радио, Мико Алатало, депутат от Комисията по транспорт и комуникации в парламента на Финландия, и Тауно Аяла, ръководител на групата за въвеждане на цифрова телевизия и радио в страната.

 

На 1 септември 2007 година на територията на Финландия е изключено аналоговото разпространение на телевизионен и радиосигнал. Изпълнена е една програма за цифровизация, стартирала през 2001 година, синхронизирана много точно в различните си аспекти, и следвана изключително стриктно. Най-важният въпрос от гледна точка на Република България е: какво можем да почерпим от финландския опит и да го приложим у нас, за да ускорим и без друго забавения процес на цифровизацията в българската медийна среда?

 

Финландия е несравнимо по-напред от нас в цифровизацията. Тя е приключила процеса, а ние дори не сме го стартирали. Но като членка на Европейския съюз България трябва да премине към цифрово излъчване и разпространение до 1 януари 2012 година. В това отношение финландският практицизъм може да ни помогне много.

Най-важната разлика между там и тук е в господстващите възгледи по отношение на дигитализацията. Според финландските експерти и ръководители на процеса цифровизацията е технологичен, а не политически проблем. Единствената "политика" там е взетото преди години решение да се премине към цифровизация . Депутати от финландския парламент изрично подчертаха, че от тяхна гледна точка целият процес е преминал само като лична пи-ар кампания по избирателни райони, както и като разяснителни кампании в по-сложни моменти, когато /главно от страна на пресата/ се е подхождало изключително критично и дори нихилистично към цифровизацията.

Положението у нас е съвсем друго. Не само заради късния старт, а най-вече заради задължителните промени, които трябва да се направят в Закона за радио и телевизия(ЗРТ), особено в глава "Лицензиране". Процесът е забавен и поради това, че изготвената от ДАИТС /Държавната агенция по информационни технологии и съобщения/ така наречена "пътна карта на цифровизацията" вече месеци не се одобрява от Министерския съвет. От друга страна, притискат ни сроковете, определени в Закона за електронните съобщения(ЗЕС): промени в ЗРТ шест месеца след приемането на ЗЕС, иначе казано - до края на месец ноември 2007.

Във Финландия изключването на аналоговото разпространение е направено наведнъж за цялата територия на страната. Съвсем правилно за България бе възприет друг подход - "островен": най-напред в районите на големите градове, като аналоговото изключване ще става поетапно. Както в момента правят в съседната на Финландия Швеция. Разбира се, финландците са постъпили така от прагматични подбуди - едновременното излъчване на цифров и аналогов сигнал предполага двойни разходи за телевизиите и радиата. В България ще има по-дълъг преходен период заради голямото количество честоти, заети от Министерството на отбраната, и недостатъчната технологична подготвеност на Българската национална телевизия и Българското национално радио за преминаване към цифрово излъчване.

От изключително значение е опитът на Финландия в организацията и ръководенето на процеса на цифровизация. С ясното съзнание, че това е наистина революционно-технологичен и до голяма степен насилствен процес /подобен на цветното телевизионно излъчване преди десетилетия/, във Финландия е сформирана работна група към Министерството на транспорта и комуникациите, което според финландското законодателство се занимава с прехода. Тази група е с много широки пълномощия и отговорности и има определен мандат - засега до 1 януари 2008 година, като има вероятност заради последващи контролни функции този мандат да бъде увеличен с още една година. Работната група е формирана в началото на 2004 година и нейни членове са представители на всички участници в процеса с национално значение- телевизионни канали, радиостанции, фирми, занимаващи се с пренос на сигнала и с оборудване. В българските условия можем да си представим тази работна група като агенция, напр. като Агенцията за приватизация, чиято програма се утвърждава от парламента, но се осъществява изключително от самата агенция. В България няколко звена имат отношение към бъдещата цифровизация - Министерството на културата, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на отбраната (доколкото трябва да освобождава честоти), Комисията за регулиране на съобщенията, ДАИТС, СЕМ. Решенията на нито едно от тези звена обаче нямат задължителен характер за другите. Възможно е да се повторят съществуващите сега безкрайни спорове между СЕМ, КРС и отделните оператори, които, докато се решат в съда, практически блокират лицензирането.Финландците непрекъснато отбелязваха, че успешното завършване на процеса е било невъзможно без консенсуса, който е бил определящ за дейността на работната група.

Всички участници в процеса във Финландия подчертаха значението на рекламната и пи-ар кампания. Без нея процесът на преминаване от аналогово към цифрово излъчване би бил невъзможен. Цифровизацията означава не само вложения от страна на държавата и бизнеса, но и от страна на всеки зрител на телевизионни програми за закупуване на декодери на сигнала. Дори във Финландия, страна с много висок стандарт на живот, е имало съпротива от страна на населението. Защото проблемът е далеч повече психологически, отколкото финансов /с изключение на бедните слоеве от населението и пенсионерите, които в България са твърде голяма част от аудиторията!/. Важен елемент от финландския опит /отново базиран на консенсуса/ е осигуреното безплатно излъчване на изработените клипове по всички радио- и телевизионни канали, независимо дали са обществени, или търговски. По този начин кампанията е била извършена за сумата от 680 хиляди евро (за сравнение: за реклама през тази година у нас бяха поискани 2 милиона лева).

 

Как и в какви срокове е възможно практически да се приложи финландският опит:

1. Максимално бързо приемане от страна на Министерския съвет на Плана, внесен от ДАИТС. Сроковете, предложени там, вече са невалидни, но все още могат да бъдат предложени нови, които да не забавят фатално процеса.

2. Уточняване, и то прецизно, а не ан гро, на финансовите средства, необходими за цифровизацията, които държавният бюджет трябва да отдели, и разпределянето им по години.

3. Създаване на работна група /в българските условия тя най-вероятно ще бъде сформирана с решение на Министерския съвет, но създаването й трябва да бъде вписано в ЗРТ/. По този начин работата по цифровизацията ще бъде максимално ефективна, отчетна и отговорна.

4. Приемане на промените в ЗРТ до края на календарната 2007 година. Така първите срокове за конкурси ще могат да бъдат фиксиране за юни 2008 г.

5. Приемане от страна на СЕМ на прозрачни, добре обмислени и обсъдени на най-широк експертен форум критерии за избор на програми, които могат да бъдат "качвани" на мултиплексите за цифрово излъчване. Критериите трябва да бъдат приети преди началото на конкурса за оператори на мултиплекси.

6. По същото време да стартира рекламна и пи-ар кампания за цифровизацията, финансирана от държавния бюджет, но подпомогната от медиите, заинтересовани от въвеждането на новите технологии.

7. В рамките на възможното, но и без излишно отлагане, да се освобождават заетите честоти от Министерството на отбраната. Средствата за този процес, отделяни от бюджета, да се записват изрично, за да бъдат изразходвани по целесъобразност.

 

Тъй като в българските условия неизбежно ще е налице така наречения "симулкаст", т. е. едновременно излъчване на цифров и аналогов сигнал, времетраенето на този "симулкаст" трябва да бъде максимално съкратено, тъй като поддържането на два типа излъчване изисква допълнителни средства за преноса. Проблемът засяга както БНТ и БНР, така и частните оператори.