Новини

Кметът Стоянов се оправдаваше, Анчев се скри зад ГЕРБ, Каракашки бе точен, Алексов отново лъга, Паунов взе желаното за действително

[02 Октомври 2007]

В дебатите по бТВ учуди единствено водещият Бареков, за когото приятелството било да си пиеш с някого ракията и комуто бе трудно да се отлепи от ковчега на покойния Тасев

Днес бТВ организира дебати с петима от кандидатите за кмет на община Кюстендил. Почти всички се представиха според очакванията. От конкурентите за кметския стол учуди само действащият градоначалник Людмил Стоянов - позволи да му бъде натрапена ролята на човек, който се оправдава. И то при положение, че за мандата бил привлякъл инвестиции за 50 милиона лева. А може би тъкмо поради това. И под лупа да гледаш, не можеш да откриеш инвестиции за 50 милиона лева. Освен ако кандидатът на НДСВ не брои в сметката и онези 20 милиона евро или 40 милиона лева по линия на ИСПА, които се чакат от години да бъдат усвоени за генерален ремонт на ВиК инфраструктурата, но за които не е ясно дали и при следващия кмет ще дойдат.

Кирил Алексов остана верен на себе си и не пропусна и тази възможност да послъже. Съобщено бе, че е издигнат от 4 партии. Водещият няма откъде да измисли тези данни, очевидно така са му съобщени от щаба на кандидата. Алексов е регистриран не от четири, а от две партии - комунистическата и Български социалдемократи. Всъщност, той е кандидатът на Динчо Желязков и Любен Гърков. С типичното си нереално самочувствие се похвали, че всъщност бил натиснат от кюстендилското гражданството да се кандидатира, като събрало 2 400 подписа. Истината е, че при събирането на подписите Алексов бе представян като кандидатът на БСП. Той си знае, че извън партията е безпомощен, и затова не се посвени да се самопрепоръчва за нейн кандидат. С гордост Алексов се самообрисува като партиен непослушко. Истината е, че никой не е искал от него послушание. Като водеща фигура не само в Общинския съвет, но и в общината, като пръв между равни, както той се изразява, сред всичките 37 съветници, но и единствен между тях с кабинет, секретарка, кола и шофьор, като председател на местния парламент, чиято партия имаше абсолютно мнозинство, той можеше да действа така, че Кюстендил да не е град със затихващи функции, пак по неговия израз. Стига да имаше дори минимално желание да изпълнява програмата на БСП и да работи за хората. За тях той се сети едва сега, като назова предизборната си коалиция "Всичко за хората". Което, отнесено към него самия, звучи като виц.

Кандидатът на БСП Иван Каракашки бе лаконичен, но точен. Той предпочиташе да говори не за проблемите, а за тяхното решаване, което, за разлика от втръсналата вече гола критика, се оценява добре от зрителя. Тъкмо Каракашки бе участникът, който в края на дебатите се опита да внесе оптимизъм в морето от черни краски, наситили тридесеттте минути на предаването.

Десният Петър Паунов отиде още по-далеч. Той говореше не за проблемите, не за решаването им, а уверяваше, че вече ги решава. Защо ли му е тогава да става кмет, би се попитал избирателят, щом като и така може да работи? Някои неща Паунов наистина ги прави. Но за други представя желаното за действително. Така например и сега не забрави да каже, че щял да доведе докрай инициативата "Зона 50 - без визи", с която щял да отвори границите на 50 км. Да допуснем, че ще доведе инициативата докрай. И кой ще е този акт, с който ще отвори границите? Той ли ще ги отвори, или правителството? Разбира се, че правителството. И то не чака да дойде юни 2007 г., та Паунов да се присети за инициативата. Министерският съвет работи по облекчаване на визовия режим със съседите още от края на миналата година. И министър Румен Петков благодари от парламентарната трибуна на Иво Атанасов и Михаил Миков, че още през декември 2006 г. са поставили въпроса и са помогнали да се намери принципно решение. Проблемът на Паунов е свръхактивността. Голямо изкуство е да се намери мярката - и в предизборните изяви, и в живота изобщо.

За Любомир Анчев няма какво да се каже. За разлика от Алексов, той отиде в другата крайност - скри се изцяло зад програмата на ГЕРБ, партията, която по течение на много обстоятелства го е номинирала. С което печално заприлича на Иван Костов от митингите в края на 1996 г. Когато Светослава Тадаръкова го питаше ще има ли хляб, когато утре дойдат на власт, той казваше, че ще има програма.

Най-странно впечатление обаче направи не някой от кандидатите, а водещият. Той показа твърде необичайни критерии за нещата от живота, например че приятел ти е този, с когото си пиеш ракията. А с непрестанното сновене около ковчега на покойния Александър Тасев убеди всички, че изобщо не е схванал какви са проблемите на общината. Прав беше обаче в едно - че Кюстендил е изумително красив град. И тъкмо поради това е недопустимо да бъде най-изостаналият областен център в България. Ето защо статуквото трябва да се промени в управлението да се поеме от хора, които ще работят за онези, които са ги избрали, а не за себе си.