Новини

Правителството работи за облекчаване на визовия режим със съседите много преди някои да се сетят да правят подписки и концерти за това

[15 Септември 2007]

Министър Румен Петков благодари на Иво Атанасов за това, че като е поставил въпроса още през декември м.г., е помогнал да се намери стратегическото решение

 

.

 Министърът на вътрешните работи Румен Петков отговори на актуален въпрос на Иво Атанасов и на питане на Михаил Миков относно облекчаването на въведения след влизането ни в Европейския съюз визов режим за гражданите на Македония и Сърбия.

   Румен Петков потвърди, че Иво Атанасов в качеството си на народен представител е поставил проблема пред него още през декември м.г. Това е дало възможност да се изработи стратегическото решение и да се търсят допълнителни начини за облекчаване на визовия режим, за което министърът благодари на кюстендилския депутат. В Македония например 14 погранични общини вече имат специален визов режим. С удостоверение, че от шест месеца живеят в съответния град, жителите на тези общини с покана от български граждани могат да получат многократна виза за една година. За облекчаване на издаването на визи са усилени и представителствата на България в Македония и Сърбия.

   Наред с това, се работи за реализация и на стратегическото решение, свързано с прилагането на Регламент 1931/2006 г. на Европейския парламента и на Съвета на Европейския съюз. България е първата страна в Евросъюза, която е поела инициатива за сключване на двустранни споразумения за въвеждане на местен граничен трафик. Очаква се до края на годината този въпрос да бъде решен.

   Запитан дали правителството не работи под натиск, тъй като в края на юни бе обявена инициативата "Зона 50 - без визи", събират се подписи, а във вторник в Кюстендил дори се организира концерт, министър Петков отговори, че това е несериозно. Правителството много преди юни т.г. работи по въвеждането на този неприлаган досега от никоя страна в Европейския съюз режим. Доколкото то се е съобразила с ининициативи в това отношение, то кабинетът трябва да благодари на Иво Атанасов и Михаил Миков, които още през декември 2006 г. са поставили принципно въпроса.

   От трибуната на парламента, при цялото си уважение към хората, които се приобщават към подписката, Иво Атанасов сравни организаторите на инициативата "Зона 50 - без визи" с приказната сцена на "Дядо вади ряпа", в която мишката си въобразява, че без нея работата не може да се свърши. Правителството играе отговорно в този мач и сигурно ще постигне победа, на може би все пак е по-добре, че го играе пред публика, вместо на празен стадион.

   Следва стенограмата от вчерашния парламентарен контрол:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  

Следва въпрос, зададен от народния представител Иво Атанасов към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.

ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.

Несъмнено сигурен признак за стабилността на демокрацията в България е, че тъкмо шефът на Медийната комисия задава въпроса си във времето, в което БНТ и БНР няма да излъчват директно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Такъв Ви е шансът.

ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Въпросът за облекчаване на визовия режим за гражданите на Македония и Сърбия, въведен след приемането на България в Европейския съюз, съм коментирал неведнъж с Вас и то още от началото на тази година. Поставял съм го пред вицепремиера Ивайло Калфин, пред премиера Сергей Станишев, пред господин Мартин Шулц - председателят на Парламентарната група на Партията на европейските социалисти. Смятам, че правителството ще направи възможното, за да се приложи Регламент 19-31 от 2006 г. в сила от 19 януари т.г. на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз за местен граничен трафик с двете съседни страни.

Същевременно в края на м. юни т.г., почти на финала на реализирането на тази идея, се появи един инициативен комитет, който се опитва да я възседне, събира подписи, организира прояви, дори във вторник в Кюстендил ще се състои грандиозен концерт за идеята "Зона 50" - без визи.

Въпросът ми, уважаеми господин министър, е: дали правителството работи под натиск в стремежа си да реши този въпрос, или този инициативен комитет по-скоро напомня приказната сцена с дядото, който вади ряпата, и мишката, която е на мнение, че нейната помощ е решаваща, за да се свърши работата? Какво прави оглавяваното от Вас министерство по бъдещото прилагане на Регламент 19-31 от 2006 г. на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз? И кога България ще започне да прилага режима на местен граничен трафик, за да може да се облекчи пътуването на живеещите в крайграничната зона граждани на Македония и Сърбия до България? Благодаря ви.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Румен Петков, министър на вътрешните работи.

МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Атанасов, дами и господа народни представители! След 1 януари, когато България стана пълноправен член на Европейския съюз, беше въведен визов режим за съседните страни по западната ни граница. Същевременно страната ни направи всичко необходимо за облекчаване на пътуванията на граждани на Сърбия и Македония, спазвайки поетите ангажименти като страна членка. Впрочем, господин Атанасов, още декември м.г. ние поставихме този въпрос с категоричното настояване да се намери разумното решение, което отговаря на ангажиментите, поети от нашата страна и отговаря на нашите интереси със съседите ни.

Трябва да се подчертае, че нас е важно да поддържаме и да развиваме трайно установените добросъседски отношения, защото те имат и културни, и исторически, и както нееднократно Вие самият сте забелязал - родствени връзки между жители от граничните райони в западната ни граница, което е в интерес както на самите граждани, така и на държавата. Този интерес обуславя усилията на страната ни да се търсят допълнителни начини за облекчаване на съществуващия визов режим. В Македония например 14 погранични общини имат специален облекчен визов режим. Гражданите от тези общини с удостоверение, че от шест месеца живеят в съответния град и с покана от български граждани могат да получат многократна виза за една година. Държавата е преценила, че гражданите от двете страни на границата поддържат разнообразни контакти и демонстрират готовност да им помогнат. В допълнение, във връзка с поетите ангажименти от нашата страна по договора за присъединяването към Съюза в Министерството на вътрешните работи беше сформирана Междуведомствена работна група след нашия разговор с Вас, която изготви проект на рамково споразумение между Република България и съседните страни за местен граничен график. Доколкото проектът съдържа разпоредби, касаещи отклонения от общата визова политика на страната ни, в работната група бяха привлечени и представители на Министерството на външните работи. Проектът на споразумението отразява стремежът на страната ни да предостави облекчения от общ визов режим, като в същото време отчита статута на страната ни като членка на Европейския съюз от 1 януари и спазването на правилата по единната визова политика на Съюза. Важно е да се отбележи, че Република България е сред първите страни в Съюза, която е предприела подобна инициатива в областта на местния и граничен  трафик, съгласно Регламент 1931/2006 г. на Съвета и от 20 декември 2006 г. И също така, че към момента няма сключени двустранни споразумения за малък граничен трафик от държава - членка на Европейския съюз, по прилагането на регламента.

В рамките на работната група, последната среща беше проведена на 9 август, продължава задълбоченото обсъждане на всички предимства и недостатъци от евентуалното сключване на споразумение за местния и граничен график. Очаква се до края на годината да се постигне окончателно решение на въпроса.

Трябва да отчетем също, че преди да се пристъпи към сключване на подобен вид споразумение с конкретна държава проектът трябва да бъде съгласуван с Европейската комисия, съгласно разпоредбите на Регламент 1931, за който вече казах.

Вие, господин Атанасов, поставяте въпроса за инициативен комитет и евентуална работа под натиск. Трябва да ви кажа, че това е несериозно. Инициативен комитет, концерт, решение - това вероятно са група мераклии, които се опитват на един практически решен от държавата въпрос, който, както казах Вие лично сте поставили през м. декември м.г. в качеството си на народен представител и от региона, но въпросът е принципен, той не е въпрос на един депутат. Правителството не работи под натиск - показали сме го съвсем категорично. И по никакъв начин такъв режим на действие не помага решаването на въпроса. И това гражданите на Кюстендил трябва добре да го знаят. Хубаво е да отидат на концерта, да се повеселят, но не това е начинът за решаването на въпроса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иво Атанасов.

ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин министър. Вие затвърдихте моето виждане, че правителството и министерството, което Вие ръководите, работят по прилагането на Регламент 1931 от 2006 г. за облекчаване на визовия режим за гражданите на Сърбия и Македония, въведен след нашето приемане в Европейския съюз. Това мое впечатление се потвърди.

Вероятно ще има желаещи, които ще се опитват и занапред да се присъединят в последния момент, да хванат последния влак на една или друга полезна идея. Нашите уважения към всички граждани, които се подписват под тази идея, но наистина те чукат на отворена врата. Хубаво е да се ходи на концерт. Ако бях свободен сигурно и аз щях да отида. Но правителството върши своята работа, то играе своя мач и ще постигне своята победа. Все пак може би не е лошо този мач да се играе пред публика, вместо на празен стадион. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, желаете ли да се възползвате от правото си на дуплика? Не желаете.

                                               *        *        *

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питане, зададено от народния представител Михаил Миков към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.

Господин Миков, моля да развиете Вашето питане.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин министър, отговорът на въпроса на колегата Иво Атанасов в много висока степен отговори и на моето питане. Аз съм отправил това питане и като председател на Групата за приятелство с парламента на съседна нам Сърбия.

С влизането на България в Европейския съюз ние попадаме в твърдите регулации на Шенген. Европейският съюз прие Регламент 1931 като израз на нова форма на така наречената добросъседска политика. Политика, която Партията на европейските социалисти последователно прокарва по отношение на страните с потенциал за бъдещо членство в Европейския съюз. Израз на тази наша правителствена политика и разбиране включително са безплатните визи със съседните ни страни на запад от нас - Сърбия и Македония, с потенциал за бъдещи членове на Европейския съюз. Едно специално действие от страна на българското правителство, което се различава от режима, въведен по отношение на визите от страна на другия наш европейски партньор Румъния. В този дух беше и подписаното с усилията на президента Георги Първанов споразумение, дълго готвено и чакано, за отваряне на два нови гранично-пропускателни пункта - Салаш-Ново корито и Банкя‑Петачинци. Това се случи и дава потенциал за по-лесно фактическо преодоляване на границите.

Остава проблемът, свързан с приложението на този нов регламент на Европейския съюз, неприлаган досега - без  практика, 1931, който цитирахте в отговора на колегата Атанасов и свързан с фактическата възможност на гражданите от съседна Сърбия и съседна Македония да влизат на българска територия. Аз няма да навлизам в това, че темата малко спекулативно се използва от определени сдружения, като се превръща в тема "Зона 50" без визи. Същността на регламента е, че общините, които имат граница тогава, когато са до 50 км навътре - затова ползвам тази трибуна, да обясним на хората, за да не ги заблуждаваме - всъщност зоната е "30 плюс" и не бива утре някой да създава лъжливи очаквания, защото регламентът е твърде ясен в това отношение.

Моето питане към Вас е: доколко смятате, че това би затруднило, включително би създало напрежение за реализация на режима Шенген в условията на желание на нашето правителство, на нашата държавна политика, включително на кметовете, на местните общности, на гражданите от другата страна за по-безпрепятствен режим за посещение на нашата страна?

Ще свърша с това: трябва да е ясно на гражданите, че това е много сериозно усилие за организация на този неприлаган досега в Европейския съюз режим. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков, за да отговори на питането на народния представител Михаил Миков.

МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков, дами и господа народни представители! Господин Миков, първо бих искал да Ви благодаря за конкретиката, която внасяте, защото действително определени спекулативни среди целят да създадат впечатлението, че, видите ли, държавата не се занимава с въпроса и същевременно създават прекалено големи очаквания, които са нереалистични. Ние имаме много ясни регламенти, много ясна правна рамка, включително Регламент 1931, за който на няколко пъти вече става дума. България се задължава да изпълнява изискванията на Регламент 539 от 2001 г. на Съвета на Европа от 15 март относно определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават визи, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от такова изискване. Сърбия и Македония не са страни - членки на Съюза, и в съответствие с Регламент 539 са в сила спогодби, предвиждащи визов режим за гражданите на двете държави за влизане в България.

Основното облекчение, предвидено в спогодбите, е освобождаването от събиране на такси за издаване на български визи от българските дипломатически и  консулски представителства. И Министерството на външните работи, и нашето ведомство усилиха представителствата си в Белград и в Скопие, включително бяха разкрити нови консулски пунктове в градове, в които това е необходимо, точно за да облекчим тези граждани. Както отговорих и на господин Атанасов, казвам го и на Вас, в резултат на тези разговори, които водим с вас като народни представители от Видин, от Кюстендил от края на миналата година ние предприехме тези действия за усилване на представителствата, именно за да можем да облекчим издаването на визи за гражданите на Сърбия и Македония. Казвам това, не за да ви обявявам за адвокати на идеята. Напротив, въпросът е принципен, както споделихте Вие и господин Атанасов.

Трябва да кажа, че издаването на визи особено за последните няколко месеца в Белград и специално за Сърбия бих искал да кажа, че достига като брой визовият ни режим с Русия. Разликата в мащабите мисля, че е понятна за всички, така че регламентите, които изпълняваме с изключителната воля на държавата, на българското правителство за облекчаване и за създаване на нормални, добри условия за този трафик, вече казах, че тук става дума и за лични взаимоотношения, и за роднински връзки, за неща, градени с годините, намира своето решение.

Бих искал да благодаря и на Вас, и на господин Атанасов, за тази активност, която проявихте още в края на миналата година, когато трябваше да се търсят стратегическите решения, за да можеше да създадем тези нормални условия за преминаване на границата.

За нас има два ключови въпроса - първият е сигурността на границата. Анализите на Националната служба за сигурност  достатъчно ясно показват, че интересът към българското  гражданство и българските документи за самоличност се повишава. Мисля, че това е напълно обяснимо, тоест сигурността на граничния контрол, сигурността на границата, това е първият въпрос.

Вторият въпрос е свързан със създаването на максимални условия за облекчаване на трафика на хора, стоки и услуги, в която посока работите и Вие. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Михаил Миков.

Господин Миков, имате право на до два допълнителни въпроса.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми господин министър, аз ще спестя процедурата, доколкото, пак казвам, и колегата Атанасов отвори дискусията. Достатъчно говорихме по това.

Господин министър, позволете ми на Вас и чрез Вас на правителството да благодаря за усилията, които полагате за едни по- отворени Балкани - нещо, което е добър атестат за България като новоприсъединила се страна, но страна от регион с потенциал за следващо разширение. Именно този подход - на засилване на културния обмен от двете страни на границата е онова позитивно послание, което Европейският съюз чрез България, чрез законодателството, чрез мерките, които прилага, отправя към гражданите на нашите западни съседи за нуждата от техни усилия за пълноправно членство.

Също така ще си позволя да предам на представителите на местната власт, на гражданите от другата страна на границата всичко това, което Вие доста конкретно очертахте като готов проект на спогодба и за ангажимент за усилия веднъж на ниво Брюксел, за съгласуване на тази спогодба, и втори път - за отношенията ни с правителствата на Сърбия и Македония за двустранни отношения вече по постигането и прилагането на това споразумение, за да може наистина Балканите да се отварят все повече.

И още нещо, което искам да подчертая. Всъщност, Вие го казахте достатъчно ясно, че това е особената политика на България с оглед и на мястото й в региона, с оглед и приоритетите на нашето правителство, тоест минимум пречки за гражданите на западните ни съседи - Македония и Сърбия, за посещение на България. Шенген не трябва да бъде стена. Шенген в условията и на коригиращия Регламент 1931 трябва да бъде отворена врата за тези хора за Европейския съюз. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.

МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков! Вие сте прав в двата стратегически въпроса - единият е правната рамка, която ни се поставя в рамките на пълноправното ни членство в Европейския съюз и вторият - разбира се, интересът на България и на българските граждани, особено от пограничния район.

Стратегически приоритет на Европейския съюз, на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, е добросъседските отношение, добросъседската политика. Твърдя, че България има ключово място в реализацията на този приоритет. Ще дам два примера.

Миналата година ние инициирахме неформална среща на вътрешните министри от Югоизточна Европа, главно Западните Балкани. Така наречения Варненски форум има своето развитие. Впоследствие в същия формат имахме среща в Турция, преди няколко месеца - в Румъния. Този формат има много сериозната подкрепа на Европейската комисия и лично на вицепрезидента господин Фратини.

Нещо повече, България през това шестмесечие е организатор и домакин на Залцбургския форум, в който участват 8 държави - членки на Европейския съюз и през следващата седмица ще имаме заседание на министрите от Залцбургския форум в България. За България  това е голяма отговорност, голямо предизвикателство. Заедно с австрийския и словенския колеги предложихме именно в резултат на изпълнението на този стратегически въпрос за добросъседските отношения Залцбургския форум да има Група на приятелите. В тази Група на приятелите особено място има Сърбия и Македония като нашият мотив, когато правехме това предложение, което беше подкрепено от Комисията и лично от господин Фратини, и министрите на държавите от Западните Балкани ще бъдат в България през следващата седмица, за да учредим тази група мисля, че това е ясна, изразителна - тази политика, която и господин Атанасов, и Вие отстоявате и то, пак казвам, в рамките на принципите, които издържат и на двата параметъра - правната рамка и интересите на Европейската комисия и интересите на Република България, на нашите граждани. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Михаил Миков. По правилник имате право да изразите отношението си към отговорите на министъра.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Аз го направих, уважаеми господин председател. Гледах да спестим процедурата, ако не съм бил достатъчно ясен, ще кажа, че благодаря на господин министъра, че в рамките на двата въпроса обстойно изложи фактите около развитието на отношенията на България с нейните западни съседи в условията на пълноправно европейско членство на нашата страна.

Усилията на нашето правителство са налице. Те са изключителни и отличаващи, пак казвам, подчертавам, политиката на нашата страна от други съседи от Европейския съюз на тези страни. Тази политика е дългосрочна. Тя се вписва в европейската рамка. Тя в крайна сметка води за един засилен културен, приятелски обмен с тези страни и подготвя тяхното пълноправно членство.

Искам да благодаря за това и ще продължим с общи усилия да движим политиката с тези две страни по този път. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос, зададен от народния представител Елеонора Николова към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.