Новини

Иво Атанасов: Аз съм за БСП, а Алексов е срещу партията

[29 Август 2007]

В сходни ситуации социалисти постъпват противоположно, защото и отношението им към партията е противоположно

   От седмица-две чрез раздел "Контакти" на този сайт получавам много писма от щаба на кандидата против БСП за кмет на Кюстендил Кирил Алексов. В тях клакьорите му се силят да докажат недоказуемото - че тъкмо той е истинският социалист. Благодарен съм за тези мейли, защото ми дават повод за по-лесното - да доказвам доказуемото.

   В рамките на тази година донякъде ние с  Алексов се озовахме в сходна ситуация: аз - за евроизборите, той - за местните. Бях издигнат, кажи-речи, от половин България, и то за водач на червената евролиста, но, ето, Висшият съвет не ме включи в нея. Какво трябваше да направя? Да се явя като независим? В България има 265 общини, да приемем, че във всяка от тях имам по 20 лични фенове (разбира се, в десетките големи общини те са много повече), за страната това прави минимум 5300. Ясно е, че ако БСП ме беше поставила в листата си, като прибавим към партийните и чисто личните ми гласове, не само щяхме да победим, но и соцпарията щеше да влезе в местните избори като водеща, а не като догонваща формация. Ясно е също, че ако се бях кандидатирал като независим и дръпна няколко хиляди гласа, БСП щеше да се озове чак трета. Можех ли обаче да си го позволя? А защо Алексов си го позволява? Да, щях да натрия някои позитански гласове, но това ли е смисълът на участието ми в политиката? Боли ме за БСП, независимо че ръководството й в определени случаи не се отнася към мен по най-добрия начин, стиснах зъби и заработих с другарите си от партийната организация в Кюстендил така, че се класирахме на трето място в страната по гласове за партията.

   Уви, не можем дори да си представим, че Алексов е способен на подобно поведение. Той застава срещу своята партия от инат и злоба, без никакви шансове за успех. Не е глупав, за да не може да прецени, че няма как да стане кмет. Провали се през 2003 година, когато беше толкова силен, та сега ли? Със сигурност е пресметнал, че гласовете му ще стигнат, колкото да попречи на БСП. И въпреки това, го прави. А може би тъкмо поради това. За да покаже, че без него не може.

   Партията не е "Позитано", а още по-малко - общинското й ръководство в Кюстендил. Тя е по-голяма и по-велика от всички нас, взети заедно. И само много, ама много дребна душа може да използва името си, за да я спъне. Когато в сходни ситуации дейци на партията действат по диаметрално противоположен начин, очевидно те имат коренно противоположно отношение към нея. За едни тя е съдба, за други - средство за обогатяване. Това е разликата между социалиста и партиеца. Между десетките хиляди почтени и предани членове на БСП и партийните кентаври като Алексов, за които незабравимият Стефан Продев пишеше, че превърнаха знамето на нашата вяра в пешкир за копитата си.