"Радио България" – само на турски?

   Заглавието не е подвеждащо. То отразява едно съществуващо повече от  пет години положение. А въпросителният знак е необходим, тъй като СЕМ все още не е, така да се каже, узаконил факта на съществуването му. Въпреки че от 14 март насам на няколко свои заседания разгледа подаденото от БНР заявление за изменение на лицензията за „Радио България”.  Решение все още няма, но не защото съществуват законови пречки регулаторът  да измени лицензията на основание на чл. 32, ал. 1, т. 9 от Закона за радиото и телевизията. А заради недостатъчната яснота как БНР ще продължи да изпълнява задълженията си по чл. 49, ал. 1 от същия закон да произвежда предавания за чужбина. Както и какво ще се случи с кадрите, работещи сега в "Радио  България". Това смущава някои от членовете на регулатора, сред  които и моя милост, и те не бързат да гласуват исканото изменение.

   В началото на 2012 г. по решение на тогавашния си управителен съвет БНР е преустановило излъчването на емисиите на „Радио България” на къси вълни. Това е станало, след като вече не бях председател на медийната комисия в парламента и преди да бъда избран за член на СЕМ.  Преценено е било, че късовълновото излъчване е неоправдано скъпо и неефективно. Съответните предаватели са изведени от употреба и най-вероятно нарязани за скрап, което прави невъзможно връщането към този вид разпространение. БНР е прехвърлило предаванията си за чужбина в интернет, единствено предаванията на турски език и до днес се осъществяват по ефир. И сега генералният директор на общественото радио Александър Велев настоява лицензията на „Радио България” да бъде изменена така, че да стане в съответствие с фактическото положение. Това означава да отпадне  задължението на „Радио България” да излъчва на албански, английски, гръцки, испански, немски, руски, сръбски, френски и български език, както и за етнически групи в България. Да остане задължението за разпространяване по ефир само на програми на турски език, а в интернет, но вече не като задължение - на турски, а както стана ясно в последните дни – и на руски и английски.

   Изваждането от употреба на късовълновите предаватели е единственият сериозен, и то – много сериозен, аргумент за заявеното изменение на лицензията. Другите доводи са несъстоятелни, а някои от тях дори обидни за интелигентността както на членовете на СЕМ, така и на радиоаудиторията. Като например твърдението на г-н Велев, че предаванията за чужбина били създадени по време на Студената война, за да пропагандират постиженията на социализма. А истината е, че националното радио подготвя предавания на различни езици  вече повече от 80 години. Във Великобритания например никога не е имало социализъм, пък БиБиСи излъчваше и продължава и след падането на „желязната” завеса да излъчва на много езици.

   СЕМ не е синдикална  организация, но въпреки това не ми е безразлично какво ще стане с работещите в Радио България няколко дузини  квалифицирани  специалисти.  На повечето от тях им се предлага сами да  подадат заявления за напускане, срещу което да бъдат освободени по параграф, който да им позволи  в течение на няколко месеца да получават обезщетение за беззработица. Поне за мен това е неприемливо.

   Генералният директор на БНР се опитва с ефектен слалом между законовите  текстове да се освободи от задължението да създава предавания за чужбина и да получи правото сам , респективно чрез управителния съвет, да решава как да действа след евентуалното изменение на лицензията. С подаденото заявление и с уточненнията в последвалите разговори  той практически казва на СЕМ следното: „Мое право е да искам изменение на лицензията и вие в СЕМ няма какво друго да сторите по закон, освен да вземете това решение”. Когато обаче го питаме кои от езиците ще останат за разпространение в интернет, той отговаря: „СЕМ не регулира интернет, така че БНР само ще си прецени на кои езици да продължи да работи.”

   И се получава поредният омагьосан кръг! От СЕМ се иска да освободи БНР от законовото задължение да излъчва предавания за чужбина, с изключение само на един от езиците. Срещу какво? Срещу уверението, че БНР ще разпространява предавания на някои, не на всички, от досегашните езици, по интернет. Но ако СЕМ стори това, той ще освободи  БНР въобще от задължението да изготвя предавания за чужбина, тъй като Законът за радиото и телевизията се отнася само за програмите,  разпространявани по  ефир, кабел и сателит. Наред  с това, СЕМ ще лиши и самия себе си от правото и задължението да осъществява надзор върху изготвяните от БНР предавания за чужбина, защото не е предвидено по закон да регулира интернет. Така една важна зона от дейността на БНР остава неподлежаща на надзор, което, меко казано, е абсурдно.

   Ето как заглавието „Радио България – само на турски?” не е фантастика, а реалност. Която при това може съвсем скоро да бъде узаконена,  доколкото  СЕМ не може безкрайно дълго да отлага решението си. Както и да  се  погледне, звучи неприемливо, поне за мен. И акцентът ми въобще не е върху  турския език, а че ще се излъчва по ефир само на един-единствен език.

   Ето някои от изказванията ми по този  въпрос в СЕМ:

   От заседанието на 3 май:

   Иво Атанасов: Аз бих се съгласил да поискаме обосновка, но, ако няма да я поискаме и се стигне до гласуване днес, ще гласувам “против”. Тъкмо за това ще изкажа няколко аргумента. Наистина нямаме цялостно виждане какво се случва, след като се закрият 10 редакции. Първо, нямаме виждането на БНР какво става със задълженията по чл. 49 - да произвежда предавания за чужбина. Оказва се, че ще има предавания само на турски език. Не е ясно дали за чужбина или само за турскоговорящите в България. Член 49 казва “предавания за чужбина”. Не е ясно какво става със специалистите, които сега работят в редакциите. Ако няма къси вълни, не е ясно какъв е проблемът да има по двама души в редакция и да правят предавания, които да бъдат излъчвани по интернет, ако късите вълни вече ги няма и предавателите са отишли за скрап, както наистина се е случило. Не е ясно какво е становището на Министерство на външните работи. Беше казано от г-н Велев, че са имали някакви контакти, но писмено ние нямаме нищо, ние не знаем становището на МВнР. Това е елемент от външната политика и не знаем дали Министерство на външните работи е съгласно на такъв ход. Пред нас г-н Велев се аргументира с това, че “Радио България” е създадено в предишното време, за да се пропагандират успехите на социализма, а сега, като няма социализъм, нямало нужда от него. Но например във Великобритания, където никога не е имало социализъм, защо ВВС предава на чужди езици? Защо Дойче Веле предава на чужди езици? Можеше да се направи една справка в страните от бившия Източен блок, където също вече няма социализъм. Радио Букурещ предава ли на чужди езици? Радио Будапеща прави ли предавания за чужбина? Радио Варшава? Радио Прага? Или само Радио София ще се откаже от законовото задължение да предава за чужбина. Това са моите аргументи, с които няма да подкрепя изменението на лицензията, ако днес се гласува. Но ако ще искаме обосновка, не бих казал допълнителна, тъй като ние нямаме сериозна обосновка от БНР по исканото изменение на лицензията, ще гласувам “за” да се изиска такава обосновка.

   От заседанието на 16 май:

   Иво Атанасов: Вие знаете моето становище още от предишните заседания. В случая г-н Велев лавира между това, че за ефирно излъчване е необходима по закон лицензия, която той иска да промени, а за интернет излъчване не е необходима лицензия. И иска от нас да му изменим лицензията, но без да се интересуваме дали ще прехвърли тези предавания за излъчване по интернет. Допускам, че ще ни вкара в един обяснителен режим, в който не ми се иска да влизаме като регулатор. Ще припомня преди две години на какъв натиск бяхме подложени, когато дадохме лицензия за регионална програма на БНР в Кърджали, където да се излъчва и на турски, а сега се стига до ситуация, в която “Радио България” да излъчва само на турски. Не мога да го приема за нормално. Това е моето мнение и е много твърдо. Нас ще ни направят на “нищо” за това, че сме допуснали една програма, която се казва “Радио България”, да излъчва само на един език.  

   От заседанието на 31 май: 

    Иво Атанасов: Моето мнение е известно отдавна. Аз си давам сметка, че има нови реалности, свързани с това, че предавателите на къси вълни ги няма. Но тези нови реалности би трябвало да рефлектират първо върху Закона за радиото и телевизията, който казва, че БНТ и БНР изготвят предавания за чужбина. След като се промени законът, ние вече ще можем да го изпълним, а не да го надскачаме. Това е, което ме притеснява от гледна точка на законовите текстове. Другият момент е, че не ми звучи приемливо “Радио България” да излъчва само на турски език. Акцентът ми не е върху турския, а върху единствения език. Ние не знаем, въпреки че поискахме няколко пъти информация от вносителя на заявлението, каква е практиката в другите страни от бившия Източен блок – дали “Радио Прага” предава само на словашки, освен на чешки, дали “Радио Букурещ” предава само на унгарски, освен на румънски, въобще останали ли са предавания за чужбина в другите страни, с които бяхме заедно, или само ние решаваме, че това не е важно. Ако не е важно, то и ВВС няма да излъчва, и “Дойче веле” няма да излъчва, а, както знаем, те го правят. Това са моите съображения и се въздържам по тази точка дотогава, докато не съм достатъчно убеден, че постъпваме не само законосъобразно, но и с оглед интересите на българската държава, тъй като това неизбежно е свързано и с България като държава, а не само с нас като регулатор.