Новини
"Луната е най-старият часовник"
[01 Септември 2010]
"Плаващи часове" - съвременно изкуство от Корея в София
В Националната галерия за чуждестранно изкуство тази вечер бе открита изложба на съвременни творби от Република Корея под наслов "Плаващи часове". Тя е посветена на 20-годишнината от установяването на дипломатически отношения между нашите страни и е с голямо значение за представянето на най-добрите образци на съвременното корейско изобразително изкуство.
Посланикът на Корея у нас д-р Чън Би-хо подчерта засилването на взаимоотношенията между двете държави след посещението на президента Георги Първанов в Сеул миналата година. Той отбеляза, че изложбата, неслучайно озаглавена "Плаващи часове", е въплъщение на философската концепция за постоянно променящия се свят.
Изложбата, включваща 25 творби, тръгва от факта, че културата се развива в посока, тясно свързана с времето на нашия живот. Никой не е виждал времето, но въпреки това ние го следваме и живеем в съответствие с него. Когато казваме, че времето тече, несъзнателно го възприемаме така, както възприемаме течността. Произведението на Хьон-Ги Пак (снимка 3) ни кара да се замислим за същността на временто като течение, но и като състояние, като река, която тече и шуми, но и която не се движи.
В творбите на Ън-Сон Хан (снимки 4 и 5) виждаме бавно разливащата се вода да олицетворява течението на времето. Като съзерцаваме разливащата се вода, вътрешно осъзнаваме изгубеното време. А в картините на Юн-Хи То "Живият лед" (снимка 6) и "Часът, когато вратата се отваря към празно пространство" (снимка 7) откриваме състоянието, в което застоят и продължението съжителстват, но само за миг, колкото да ни отведат към безкрайната вечност.
В произведениета на Нам-Джун Пек "Луната е най-старият телевизор" (снимка 8) промяната на Луната, показана в различните й моменти на 12 екрана, е продължителна и безкрайна, но и наподобяваща течението на водата, което непрестанно се повтаря и възражда. Същевременно художникът съпоставя Луната и телевизията, които въздействат върху човешката душа чрез светлинни частици. А в произведенията "Дзен" и "Трудности" (снимка 9) на същия автор потворението на нещо, което е едновременно единно и разединено, се търси чрез повтарящи се малки букви.
В "Планински полъх" (снимка 10) Ик-Чунг Канг събира мигове, показващи природата и оставящи у зрителя впечатлението, че планинското било се движи. А в новото си произведение "Пресичайки реката" (снимки 11 и 12), изработено от над хиляда лунни гърненца, той поставя върху реката на времето сламена обувка, плуваща във въздуха и парадоксално пораждаща подкрепяща ги сила.
В "Дилема на разказвача" (снимки 13 и 14) Чон-Пе чрез метални струни изобразява миговете, които се съединяват и текат. Непрекъснатостта на движението пресъздава алюзията за един сложен живот, който трудно може да се опише, а се излива като песен подобно на безкрайна нишка. Негови са и творбите "Безпокойство" и "Тъмнината и светлината на деня"" (снимки 15 и 16).
В картините на Хонг-Джу Ким като тази на снимка 17 усещаме красотата на празнотата, съществуваща при живите същества, при цветята и пейзажите. А скулптурите на Ми-Гьонг Шин (снимки 18 и 19) напомнят за изгубващи се във времето спомени.
Изложбата "Плаващи часове" ("Луната е най-старият часовник") е открита до 5 септември 2010 г.