Новини

"Луната е най-старият часовник"

[01 Септември 2010]

"Плаващи часове" - съвременно изкуство от Корея в София

   В Националната галерия за чуждестранно изкуство тази вечер бе  открита изложба  на съвременни  творби от Република Корея  под наслов "Плаващи часове". Тя е посветена на 20-годишнината от установяването на дипломатически отношения между нашите страни и е с голямо значение за представянето на най-добрите образци  на съвременното корейско изобразително изкуство.

   Посланикът на Корея  у нас д-р Чън Би-хо подчерта засилването на взаимоотношенията между двете държави след посещението на президента Георги Първанов в Сеул  миналата година. Той отбеляза, че изложбата, неслучайно озаглавена "Плаващи часове", е въплъщение на философската концепция за постоянно променящия се свят.

   Изложбата, включваща 25 творби, тръгва от факта, че  културата се развива в посока, тясно свързана с времето на нашия живот. Никой не е  виждал времето, но  въпреки това ние го следваме и  живеем в съответствие с него.  Когато казваме,  че времето тече, несъзнателно го възприемаме  така,  както възприемаме течността. Произведението на Хьон-Ги Пак (снимка 3) ни кара да се замислим  за същността на временто като течение, но  и  като състояние, като река, която тече и шуми, но  и която не се движи.

   В творбите на Ън-Сон Хан (снимки 4 и 5) виждаме бавно разливащата се вода да олицетворява течението на времето. Като съзерцаваме разливащата се вода, вътрешно осъзнаваме изгубеното време. А в картините на Юн-Хи То "Живият лед" (снимка 6)  и "Часът, когато вратата се отваря към  празно пространство" (снимка 7) откриваме  състоянието, в което застоят и продължението съжителстват, но само за миг, колкото да ни отведат към безкрайната вечност.

   В произведениета на Нам-Джун Пек "Луната е най-старият телевизор" (снимка 8) промяната на Луната, показана в различните й моменти на 12 екрана, е продължителна и безкрайна, но и наподобяваща течението на водата, което непрестанно се повтаря  и възражда. Същевременно  художникът съпоставя Луната и телевизията, които въздействат върху човешката душа чрез светлинни частици. А в произведенията "Дзен" и "Трудности" (снимка 9) на същия автор потворението на нещо, което е едновременно  единно и  разединено, се търси чрез повтарящи се малки букви.

   В "Планински полъх" (снимка 10) Ик-Чунг  Канг събира мигове, показващи природата и  оставящи у зрителя впечатлението, че планинското било се движи. А в  новото си произведение "Пресичайки реката" (снимки 11 и 12), изработено от над хиляда лунни гърненца, той  поставя върху реката на времето сламена обувка, плуваща във въздуха и  парадоксално пораждаща подкрепяща ги сила.

   В "Дилема на  разказвача" (снимки 13 и 14) Чон-Пе чрез метални струни изобразява  миговете, които  се съединяват и  текат. Непрекъснатостта на движението пресъздава алюзията за  един сложен живот, който трудно може да  се опише, а се излива като песен  подобно на  безкрайна нишка. Негови са и творбите "Безпокойство"  и "Тъмнината и светлината на деня""  (снимки 15 и 16).

    В  картините на Хонг-Джу Ким като тази на снимка 17 усещаме красотата на празнотата, съществуваща при живите същества, при цветята и  пейзажите. А скулптурите на Ми-Гьонг Шин (снимки 18 и 19) напомнят за изгубващи се във времето спомени.

   Изложбата "Плаващи часове" ("Луната е най-старият часовник") е  открита до  5 септември 2010 г.