Новини

"Такава власт над мене имаш..."

[29 Април 2010]

Любовните стихове на Иля Велчев

   В Софийската градска художествена галерия пред многобройни почитатели на творчеството на Иля Велчев издателството "Сиела" представи книга със 107 любовни стихотворения на поета. Премиерата бе открита от изпълнителния директор на издателството Веселин Тодоров.

   Иля Велчев сподели, че подбраните творби са най-доброто, което е посветил на любовната тематика в продължение на  четири десетилетия.Някои от тях са много популярни,  особено превърнатите в песни, като "Стари мой приятелю", "Хризантеми",  "Ако те има", "Блус за двама",  "Осъдени души" и особено прекрасната балада "Ако си дал" в изпълнение на Емил Димитров.

   Митко Щерев поздрави "Сиела" за това, че е осъществила  една от мечтите на Иля  Велчев - да види събрани най-добрите си любовни стихове. Композиторът пожела сбъдването и на друто съкровено желание на Иля, а  именно реализацията на замисления отдавна филм "Божи знак"" по едноименния му роман. Митко Щерев изпълни мелодията от първата копродукция на България със западна телевизия - тв сериалът "Завръщане от Рим".

   Иво Атанасов изрази недоумение, че и днес, две десетилетия след началото на демокрацията, у нас все още има забранени филми. Той призна, че дори и като бивш шеф на  парламентарната медийна комисия не е успял да свали табуто върху показа на "Завръщане от  Рим". Атанасов каза още:

    "Падна ми се тежка задача - да  анализирам любовта. Нещо, което милиони  хора са правили хиляди години и все още не са стигнали до  единодушие. А то едва ли е и нужно - всеки я вижда посвоему и тъкмо  поради  това тя е вечно жива.

   Любовта заема основно място  не само  в поезията на Иля  Велчев, но  и в неговата проза, както и  във филмите му. „Човек е сълза в очите на Бога! - възкликва авторът. - А зрялата сълза - любов!"

   Тя е „щастлива рана", когато „луната ръждее". Когато „всеки любеше и другия, и себе си", а „целувките бродираха безкрайност". Когато двамата се съединяват „в една пламтяща риба, която скачаше за въздух, а  нейните хриле като бедра се свиваха и се  разтваряха."

   Макар и човекът, и любовта му да са дар  от Твореца, тя, любовта, колкото и да  изглежда една и съща, винаги е различна. Различни са нейните състояния и превъплъщения, фазите и етапите й,  завръзките и  развръзките, нейните нива, ранговете й дори. Мнозина от влюбените са редници, тук-там - по някой ефрейтор, но има и майстори с много звезди по пагоните. Например „войниците не помнят своята  любима - тяхна е всяка жена."  Но има и генерали  в любовта, пред които дори Казанова със своята стратегия и тактика изглежда неук чирак. Те се смятат за непобедими, но всъщност „всеки има свойто Ватерло."  То  е достигнато тогава, когато „колекция от флиртове  победни се сменя само за една любов." Това е обичта, която и дявола превръща в  ангел, а ангела - в сатана. В такива случаи  поетът  настоява: „Обичай ме  бавно, тук сме само  един път." Под  „тук" се  разбира сегашното ни битие, земният ни живот. „Много дълго ще бъдем  мъртви, за да живеем без любов" - констатира  колкото с тъга, толкова и мотивиращо поетът. Да се обичаме сега, защото сета сме живи.

   И „любовният гардероб" се пълни и  препълва. Вместо мъниста, върху гердана на  чувствата се нанизват счупени сърца. Но в  един момент  „любовният сезон е свършил", гардеробът на обичта е празен, даже е „пуст и дворецът на сърцето, а царицата е детронирана." Идва  мигът на раздялата -  и на хората, и  на  имуществото. Любовта става „очукано стрелбище", осъзнава се, че „било е предишното сън."  Появява се  признанието: „да бъда умора за тебе не искам" и даже съжалението: „поне да бяхме влюбени отново". Любовта  се е  изчерпала, но не завинаги, а само до следващото й възкръсване.

   Когато творецът толкова изтънко рисува безбройните проявления на  любовта, както вече в течение на четири  десетилетия го прави Иля Велчев, неизбежно възниква въпросът за  това, колко любови трябва да си имал, та да можеш толкова изкусно да изграждаш различните й образи? Признавам, че това любопитство е насочвано и към мен след някои по-така есета. На което винаги съм отговарял с въпроса: „Трябва ли актьорът непременно да е бил в клинична смърт, за да изиграе успешнно едно умиране?"

   Естествено, че не е нужно. Това е трудно за разбиране днес, когато във филмите, а чрез тях - и в живота, все обещаваме на поредната любов да изживееем остатъка от живота си с нея, а тези остатъци все не свършват и не свършват. Или както в последния „Биг брадър"  -  възрастната двойка признава, че  никога не са си изневерявали и детекторът на лъжата потвърждава, че и двамата казват истината, а младите участници в това риалити не вярват, а които все пак са склонни да повярват, не одобряват чак пък такава вярност.

   Кой да им каже, че  в  една капчица вода можеш да откриеш много по-големи дози щастие, отколкото в цяло цунами. И  че в  една връзка можеш да изпиташ много повече състояния на любовта, отколкото би  почувствал, ако са твои всички жени по света.

   Това са случаите, в  които и ти като Иля Велчев ще си кажеш: „такава власт над мене имаш - дано не забележиш..." Милена Велчева е забелязала тази своя власт. Това обаче не я е  подтикнало да се държи като генерал в  любовта. И  не защото иска да избегне своето Ватерло, а тъй като любовта е истинска. Не за поредния остатък от живота, а за цял живот."

   Актьорът Мариан Бачев рецитира стихове от новата книга, рисунките в която са дело на Милена Велчева, съпругата на поета.